След стихотворението „На прощаване” на Христо Ботев Скопие си присвои и песента за Райна Княгиня, обвявайки я също като Ботевите стихове за свое народно творчество. Това съобщи с ефира на бТВ проф. Анна Кочева от Института по българския език на БАН. Тя е и рецензент на излизащата утре „Бяла книга“ за езиковия спор със Скопие. В книгата има конкретни примери за унищожени български паметници, за задраскване на етнонима „българин“ и за лъжите в съвременните македонски учебници. На корицата е буквата Ъ, „изгонена“ от македонския език през 1944 г., но запазила се като фонема на тази територия и до ден-днешен.
„Република Северна Македония е една Северна Корея на Балканите“ заради своите „свирепа цензура“ и „свиреп тоталитаризъм“, коментира и проф. Кирил Топалов от българо-македонската комисия по въпросите на общата история. И допълни: „Република Северна Македония се намира в много по-тежка цензура, отколкото ние бяхме по Живково време. Никой няма достъп до архивите – достъп имат само определени „наши си хора“ и всичко друго, което се поднася на обществото и даже на учените, е фалшифицирано.“.
Той сподели и че негови познати с българско самосъзнание там са обект на репресия даже в елементарната форма на това, че кола с български номера задължително става обект както на серия проверки пътните полицаи, така и на безчинства от страна на вандали.
„Езиковият спор“ с Република Северна Македония е условно понятие, защото той се води много повече там, отколкото тук и там са много повече хората, които артикулират това, което според тях е истина, а всъщност са научна фантастика и лъжи по отношение на българското културно-историческо наследство”, подчертаха двамата учени.
„Ние нямаме никакви аспирации към днешното битие на официалния език на Република Северна Македония, но имаме претенции да се артикулира научната истина“, категорична беше проф. Кочева.
Актуален скандален пример за политиките на Скопие в областта на културата и историята е присвояването на „На прощаване“ на Ботев, превърнало се в „македонска народна песен“ след „регионално стилизиране“ от същия калибър като това, през което е минал и българският книжовен език на тази територия. „Не могат да разберат, че работят против своите тези – щом може стихотворение от най-великия български поет да стане в тяхната културна практика народна песен, значи има някакви много дълбоки връзки“, отбеляза проф. Топалов.
„Има огромна разлика в начина на говорене – в Северна Македония езикът на омразата преобладава по отношение на всичко българско и родно, докато цели планини от факти стоят в подкрепа на нашата теза“, подчерта проф. Кочева. По думите ѝ държавната политика на бившата югославска република е солидно финансирана, включително и по линия на лобистки фирми, които се опитват да налагат тезите ѝ навън.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
