Лондон. "Катастрофални последици" очакват българската армия, ако скоро не се освободи от зависимостта си от старото руско въоръжение и поддръжката му, заяви в интервю за BBC служебният министър на отбраната Велизар Шаламанов.
По думите му в условията на сегашната конфронтация на НАТО с Русия заради ролята й в конфликта в Украйна България е принудена да разчита на съседите си Гърция и Румъния за охраната на собствените си черноморски граници. "Критичният сектор е най-вече противовъздушната отбрана, тъй като като всички радари, ракетни комплекси земя-въздух и изтребители са произведени в Съветския съюз, а поддръжката, особено на изтребителите, зависи до голяма степен от модернизирането на двигателите и друго оборудване в Русия", обяснява Шаламанов.
България в момента отделя само 1.3% от годишния си бюджет за отбрана при поставена цел от НАТО най-малко 2 процента, посочва BBC. За сравнение, през 2013 г. Полша стартира най-големите военни покупки, извършвани от член на НАТО, а бюджетът й за отбрана достигна 1.95 процента от БВП. Унгария замени своите изтребители МиГ с "Грипен" през 2009 г. След България Словакия е най-уязвимата сила в НАТО по отношение на демодирана военна техника - около 70 процента от супохътната техника на словашката армия и 90 процента от нейните муниции са с изтекъл срок на експлоатация според Централния институт за европейска политика в Братислава, посочва изданието.
По думите на министъра това, че се разчита на остаряла техника от съветско време, за която все още са нужни резервни части и поддръжка от Русия, е резултат от 10-15 години на лошо управление на българските въоръжени сили.
Велизар Шаламанов изразява безпокойство от проруските настроения в България. По думите му на изборите на 5 октомври няколко партии са дали по-висок приоритет на сътрудничеството с Русия и присъединяването към Евразийския съюз, отколкото на подобряването на равнището на интеграция на страната в НАТО и ЕС. "Това създава напрежение и недоразумения, включително във въоръжените сили", заявява служебният министър на отбраната.
BBC припомня текущата "война на думи" между България и Русия, избухнала заради руските действия в Украйна и натиска върху България за ускоряване на работата по газопровода "Южен поток". Проектът е замразен през август по настояване на ЕС и САЩ, но руската страна твърди, че изграждането му продължава. Напрежението нарасна, когато президентът Росен Плевнелиев описа Русия като "националистическа и агресивна държава" заради събитията в Украйна.
"Като член на ЕС и НАТО със силни традиционни връзки с Русия, България върви по опънато въже между Изтока и Запада", пише BBC.
Прорурските настроения и недоразуменията в армията
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
