София. България в НАТО и ЕС, трансатлантическата връзка, равна със съседите в Югоизточна Европа е формулата, която е успешна за България, научните изследвания и образованието. Това каза служебният министър на отбраната Велизар Шаламанов във Военната академия „Георги С. Раковски" на откриването на Международна научна конференция на тема: „Научните изследвания в отбраната: вековна традиция и нови хоризонти".
„Визия 2020: България в НАТО и в Европейската отбрана" по-скоро очертава рамка и механизми за работа - тя не предлага крайно решение по нито един въпрос", обясни Шаламанов. Документът предизвика разгорещена полемика, тъй като в него се посочваше ролята на Русия в украинските събития, а освен това и се изясняваха методите, чрез които военни, икономически, политически, граждански и медийни средства се ангажират за постигането на дадена външнополитическа цел. След протести от страна на БСП, „Атака", ГЕРБ и АБВ, стратегията беше редактирана, а тонът – смекчен.
„Важни решения се взимат стъпка по стъпка, прозрачно с ясна отговорност и именно това е смисъла на програмата. При тези ограничени средства, практически не могат да бъдат реализирани всички проекти, а ние искаме развитие на нашите въоръжени сили", коментира Шаламанов.
Той посочи, че пилотни проекти за модернизацията на армията са тези за индивидуално оборудване на войника, за усъвършенстване на модулите за действия при бедствия, аварии и катастрофи и за анализ и разработка на алтернативи за усъвършенстване на авиационното образование.
По отношение на последното, Шаламанов заяви, че страната ни има традиции, но ВУЗ-овете са разпръснати в София, Пловдив и Плевен.
Собствени ВВС за гарантирана сигурност
„В България през последните 20 години, доколкото ми е известно, никога не са летели повече от 4-5 изтребителя. Така че, ако ние можем да придобием 8-10 многоцелеви изтребителя, България ще бъде поне 4-5 кратно в по-добро състояние", заяви Шаламанов. "Освен това в 28-те страни членки на НАТО има много изтребители, но въпросът е ние да имаме български изтребители, за да може съвместно да гарантираме сигурността на България", допълни той.
Страната ни трябва да избира между нов "Грипен" от Швеция, употребяван "Юрофайтър" от Италия и употребяван (трета ръка) F16 от Португалия. Според министъра изборът не е предрешен. "Важните решения се вземат стъпка по стъпка, прозрачно с ясна отговорност", изтъкна министър Шаламанов.
По повод недоволството на пилотите, че около 300 от тях могат да останат без работа, военният министър каза, че винаги ще има недоволни и той не счита, че един български офицер може да е недоволен от това България за пръв път от историята си да има национална програма за превъоръжаване.
„Всички трябва да участват в намиране на най-доброто решение в рамките на тази програма. От 2000 г., когато бях зам.-министър се говори за това, че има готов проект за изтребителите и досега той не е внесен в Министерския съвет. Крайно време е да има краен срок и този срок от 6 месеца тече от миналата седмица", допълни още Велизар Шаламанов.
Сътрудничество на отбраната с науката
„За мен е изключително удоволствие и чест да участвам в откриването на тази конференция. България се гордее със своята история. Неслучайно Паисий Хилендарски със своята „История славянобългарска" стартира възраждането на България. В това, което ще се обсъжда на конференцията, историята е фокусирана върху 100 години военно-исторически изследвания, но заедно с това са отчетени и другите изследвания за създаване на първия Военно-технически институт през 1966 год. Това е първият етап за едно еволюционно развитие на много военни училища и институти", заяви министърът при откриването на конференцията във Военната академия. По думите му, вторият етап в развитието е, когато след настъпилите промени, практически всички военно-изследователски институти бяха обединени в Институт за перспективни изследвания по отбраната.
„Още през 1995 г. подписахме първото рамково сътрудничество с БАН. Това според мен беше едно много добро решение за отваряне на военната наука към научните звена в България и обратното. След откриването ще отида на среща в БАН, където обсъждаме създаването на клъстер между предприятия с държавна собственост и институти, работещи в сферата на сигурността. Без сътрудничество между индустрията и науката няма да има модернизация и добре оборудвани военни сили", допълни Шаламанов. Той уточни и това, че са били създадени и други звена във Военна академия – например Факултета по национална сигурност и отбрана.
„Знаем нашата славна история и знаем, че не всичко става от първия път. Бъдещето след приемането на Националната програмата „България в НАТО и Европейската отбрана – 2020" е въвеждане на проектното управление и затова днес ще проведем едно съвещание по стартиране на система за проект на Министерство на отбраната в съответствие с решението на Министерски съвет за създаване на управляващ орган за Националната програма", обясни Шаламанов. Според него, един от проектите, които искат да стартира пръв е проектът за усъвършенстване на авиационното образование. „За мен военните институти са най-напред във взаимодействието с академичната общност в България и в рамките на НАТО и ЕС, най-напред са и в индустрията. Разчитам на организацията за оперативна съвместимост и трансформация в българската армия през следващите години", каза още Велизар Шаламанов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
