Само в Стандарт: Разширеният План Орешарски, част 2

Част втора от разширения "План Орешарски", с който "Стандарт" разполага.

II. За повече солидарност и социална справедливост

Труд и заетост

• Интегриране на всички приоритети и мерки в управленската програма въз основа на критерия - възможност за разкриване на нове работни места.
• Стриктно спазване на трудовото законодателство и търсене на отговорност на работодатели, които го нарушават. Гарантиране на безопасни условия и охрана на труда.
• Създаване на възможност за гъвкав трудов пазар чрез въвеждане на минимална часова работна ставка и за работа на 2-3 и повече места.
• Регламентация на Европейската гаранция за младежка заетост (стаж по време на обучението, първо работно място и т.н. ).
• Недопускане на дискриминационни мерки и условия за наемане на български работници в страните членки на ЕС.
• Намаляването на младежката безработица чрез прилагане на т.нар. „Гаранция за младежта" – трудовите посредници да предоставят възможност за включване в обучение или заетост, стажуване или чиракуване на безработни младежи до 4 месеца от регистрацията им в бюрото по труда или след завършване на училище.
• Насърчаване на предприемачеството в аграрния сектор и селските райони за стабилизиране на местната икономика и създаване на нови работни места.
• Постигане на 250 000 нови работни места до края на управленския мандат.

Стимулиране на раждаемостта и отглеждането на деца

• Увеличаване размера на обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 годишна възраст до размера на минималната работна заплата.
• Увеличаване размера на детските добавки.
• Увеличаване стимулите за отглеждането на деца с увреждания в семейна среда.
• Подкрепата за семействата с месечни помощи за деца до завършване на средно образование (до 20-годишна възраст. Целта е насърчаване на отговорното родителство, стимулиране редовното посещаване на училище от децата в задължителна училищна възраст и от 1 септември 2013 г. редовното посещаване на задължителна предучилищна подготовка.

Политика по доходите

• Повишаване на минималната работна заплата при отчитане на ръста на продуктивността на труда, инфлационните темпове и конкурентноспособността на българската икономика, с цел достигане до 450 лв. в рамките на управленския мандат.
• Увеличаване на разполагаемия доход в домакинствата чрез въвеждането на Семейното подоходно облагане през втората половина на мандата, след анализ на социалните и фискални ефекти.
• Оценка на нормите на печалби и нивото на заплащане на труда в някои сектори на икономиката и преговори чрез механизмите на тристранното сътрудничество.

Образование и квалификация

• Срочни мерки за създаване на среда, насърчаваща качествен учебен процес. Стандарти, нови учебни планове, програми, учебници.
• Обвързване на финансирането на държавните висши училища с оценка на качеството наобучение и на изследователската работа в тях и с практическата реализация на подготвяните кадри.
• Държавно съфинансиране на програми, обезпечаващи първо работно място за завършили висшето си образование.
• Реформиране на професионалното образование в съответствие с изискванията на пазара на труда и приоритетите на държавата за развитие на икономиката.
• Усъвършенстване на системата на делегираните бюджети в образованието чрез въвеждането на т.нар. добавена стойност на обучението в основните и средните училища. Въвеждане на допълнителни фактори за оценяване на развитието на учебния процес. С въвеждането на тази система, финансирането на училищата ще бъде в зависимост от приноса им за развитието на учениците.
• Реформиране на професионалното образование в съответствие с изискванията на пазара на труда и приоритетите на държавата за развитие на икономиката. - в проекта на ЗИД на ЗПОО се предвиждат текстове, свързани с привеждане на закона в съответствие с очакванията на обществото за повишаване качеството на професионалното образование и обучение, за постигане равенство на възможностите за професионална квалификация и реализация на пазара на труда, за осигуряване възможност за професионално обучение през целия живот, за засилване участието и отговорностите на всички заинтересовани страни, за осигуряване на кадри с необходимата за икономиката квалификация, за модернизиране на националната система за ПОО чрез прилагане на европейските политики и инструменти. Конкретни мерки:

1. Въвеждане на нови гъвкави пътеки за придобиване на професионална квалификация - възможност за организиране на обучение чрез работа (дуално обучение) като форма на партньорство между професионална гимназия и работодател, която съчетава обучение в реална работна среда под ръководството на наставник чрез наемане на работа в предприятие и обучение в професионална гимназия.
2. Въвеждане на модулна организация на професионалната подготовка – за постигане на единство между теоретичното и практическото обучение с приоритет на учебната и производствената практика.
3. Въвеждане на Списък на защитените от държавата професии – с цел осигуряване на необходимите кадри за стратегически за страната отрасли на икономиката.
4. Осигуряване на качество на професионалната подготовка.
5. Изграждане на система за валидиране на компетентности.
6. Изграждане на система за кариерно ориентиране чрез функциониращи регионални и училищни центрове за кариерно ориентиране и чрез национална информационно-търсеща система за ориентиране с инструментариум за диагностика и консултиране. Основната цел на кариерното ориентиране е да се избегне създаването на т.нар. „интелигентни безработни", чиито процент, според последните изследвания на Евростат, се увеличава.
7. Осигуряване на професионална подготовка на лица със специални образователни потребности – за интегриране на ученици със специални образователни потребности в паралелки за придобиване на професионално образование и обучение и създаване на условия за професионално обучение на възрастни със специални образователни потребности.
8. Въвеждане на кредитна система в професионалното образование и обучение за натрупване и трансфер на придобити резултати от учене.
9. Засилване включването на работодателите и синдикалните организации в системата на професионалното образование.

• Мерки за връщане на доверието към българския учител и запазване на неговият личен, а и на образователната институция авторитет:

1. Осигуряване на стаж на над 60 000 студента и над 40 000 ученика
2. Планиране на мерки и дейности за намаляване на дела на отпадналите ученици под 11% до 2020 г.
3. Повишаване квалификацията на учителите, чрез непрекъснато обучение и усъвършенстване на уменията.
4. Мерки за по-високо заплащане, чрез кариерно израстване на учителите, обвързано с добавената стойност на обучението.

• Обвързване на финансирането на държавните висши училища с практическата реализация на подготвяните кадри - ежегодно увеличаване на тежестта на финансирането на държавните висши училища в зависимост от оценка за качество на обучението и реализация на завършилите студенти. Повишаване на стимулите за държавните висши училища за подобряване на качеството на висшето образование и усилване на връзката му с потребностите на икономиката. Предвиждат и промени в Закона за академичния състав, които ще включват изработване на държавни стандарти за получаването на степени и звания, без това да наруши автономията на висшите училища.
• Насърчаване на двигателната активност и практикуването на спорт и со-циален туризъм от гражданите като фактор за подобряване на общест-веното здраве и създаване на условия за развитие на спорта за всички.
• Създаване на условия за развитие на талантливите спортисти и утвърж-даване на елитния спорт като средство за повишаване националния престиж на Република България

Подкрепа на възрастните хора

• Спиране увеличаването на изискуемия за пенсиониране осигурителен стаж и възраст и въвеждането на гъвкави условия за пенсиониране при недостиг на 2 години осигурителен стаж и/или възраст,след консултации със социалните партньори.
• Възстановяване на швейцарското правило за индексиране на пенсиите от 2014 г.
• Постепенно установяване на трайно съотношение (1/10) между минималния и максималния осигурителен доход, с оглед подобряване приходите, повишаване интереса на осигурените лица с по-високи доходи и установяване на естествен автоматизъм при определяне максималния размер на пенсията.

Мерки за интеграция на хора с увреждания

• Усъвършенстване процедурата по освидетелстване на трайна неработоспособност.
• Социалните плащания да се обвържат към Линията на бедността, вместо досегашното съотнасяне към Гарантирания минимален доход.
• Да не се допуска проектиране, въвеждане в експлоатация или започване на ново строителство, както и основен ремонт без проект, отговарящ на изискванията за достъпна среда.

Разширяване на достъпа до здравеопазване

• Широка обществена дискусия за насоките на реформа на системата на здравеопазване, която да гарантира на всеки гражданин нова и надеждна система на здравно осигуряване, достъп до качествена медицинска помощ и медицинско обслужване при условия и по ред, определен със закон.
• Въвеждане на единна интегрирана информационна система на електронно здравеопазване с цел пълна прозрачност и ефективно използване на финансовия ресурс.
• Рационализиране на системите за финансово управление и контрол в здравеопазването.
• Укрепване и модернизиране на системата на Спешната помощ,съпроводено с разширявана на територията на общини без лечебни заведения. Инкриминиране на нападения срещу медицински специалисти.
• Подкрепа за държавните и общински лечебни заведения в по-малките и отдалечени населени места.
• Специално внимание към майчиното,детското и училищното здравеопазване.
• Намаляване на потребителска такса за пенсионери в размер на 1 лев.
• Улесняване на специализацията на лекарите.
• Преориентиране на здравната система към профилактика и предотвратяване на социалнозначимите заболявания.

Развитие на културата

• Възстановяване и стабилизиране на културния статус чрез:

1. Завършване работата по Националната стратегия за култура съвместно с творческите съюзи, професионалните и неправителствените организации в областта на културата и изкуството.
2. Решаване на проблеми със собствеността, реставрацията и консервацията на знакови храмове на БПЦ, свързани с българската история и богослужебния цикъл, в това число, съвместно със Столична община и други министерства, окончателно уреждане на собствеността (актуване) на Храм-паметник „Св. Александър Невски", „Св. София" и други църкви и манастири.
3. Координиране и участие в програмите за възстановяване на паметници на културата на традиционни за страната деноминации, при спазване на високи естетически и канонични норми и на действащото законодателство.
4. Оптимизиране на процеса за провеждане на аварийни археологически разкопки по трасета на магистрали, пътища и др., с цел заснемане и опис на находките без спиране на ключови за държавата транспортни, инфраструктурни и други проекти. Иницииране на междуведомствена работна група (съвместно с МРРБ, МФ, МОСВ и др.), която да решава възникващите проблеми в оперативен порядък.
5. Изработване на концепция за „екология" на междукултурния диалог, промяна на визията за ролята на малцинствата в съвременното демократично европейско общество.

• Демократизиране и прозрачност на управлението на културните институции и субсидирането (финансирането) на културата чрез:

1. Широко обществено обсъждане при изработване на приоритети за работа със структурните фондове на ЕС с оглед реализация на проекти хармонично покриващи всички сектори на културната сфера.
2. Конструиране на Обществен съвет към Министерство на културата.
3. Срещи със експертно - обществените съвети с Министерството по творчески направления – анализ на ситуацията и систематизация на проблемите.
4. Въвеждането на мандатност и времеви лимит за ръководния и техническия състав на културните центрове в чужбина. Изменения и допълнения на Наредбата за провеждане на конкурси за директори на културни институти.
5. Експертен дебат с творчески съюзи, професионални и неправителствени организации с последващо широко обществено обсъждане на целесъобразността от възстановяване на Центровете по изкуства при Министерство на културата.
6. Доразвиване на концепциите за „Музей на съвременното изкуство" и „Музей на тоталитарното изкуство".
7. Изработване на структурата и експозиционните измерения на Националния музеен комплекс. Завършване на комплекса и отваряне на новия музей за посетители.
8. Приоритетно включване на Националния музеен комплекс за довършително финансиране в следващия програмен период.
9. Установяване на ефективно сътрудничество с Асоциацията за фасилити мениджмънт с оглед по-ефикасни ремонти и експлоатация на сградния фонд в областта на културата.
10. Организиране на сесии за финансово подпомагане на творчески проекти в областта на всички видове изкуства.

• Разнообразяване и разширяване на формите за подпомагането на творците и творческата дейност чрез:

1. Преглед на ефективността на Методиката за финансиране на сценичните изкуства съвместно с творческите съюзи, професионалните и неправителствените организации в областта на изкуството и културата, с цел избягване на констатирани в годините на въвеждането ѝ несъвършенства.
2. Присъединяване към Декларацията за достъп до култура на младите хора, инициирана от Българската асоциация на работодателите в областта на културата (БАРОК) и Българската асоциация на младежките работници (БАМРА).
3. „Младежки инициативи" - целеви програми за подкрепа на дейности и проекти създадени от млади творци във всички области на изкуствата.
4. Намаляване на тарифите на износ на художествени произведения – промени в Тарифата за таксите, които събират музеите, Националния институт за недвижимо културно наследство и националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий" за извършване на услуги и за издаване на документи и дубликати".
5. Промени в закона за Авторското право и сродните му права и Закона за меценатството.
6. Подписване на Спогодба между правителствата на Р.България и Австрия за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката.
7. Подписване на Меморандум за разбирателство между правителството на Р.България и правителството на САЩ относно налагането на ограничения върху вноса на категории археологически и църковно-етноложки материали от България.

Път към стабилизация и развитие

Реализацията на тези програмни управленски намерения ще доведе до стабилизация на обществено-икономическата ситуация в страната и ще отвори път за по-нататъшно изграждане на една по-конкурентна икономика и по-солидни възможности на държавата да води активни социални политики. Във времеви аспект, намеренията и мерките изискват 18-месечен хоризонт, който включва един пълен фискален /бюджетен/ период. Разбира се, пълното прилагане и особено, позитивните резултати при част от мерките имат средно- и дългосрочни очертания.

Програмните управленски намерения са разработени на база на съществуващата публична информация за финансовото и икономическо състояние на страната. При наличие на скрити дефицити и задължения в публичния сектор прилагането на част от мерките с финансово изражение ще се затрудни, а ефектите ще се разтеглят във времето.

Неизменно условие за успешното прилагане на представените мерки от цялостната управленска програма е наличие на начален толеранс от страна на политическите сили, социално-икономическите партньори, гражданските сдружения и всички, които имат отношение към пътя на развитие на нашата страна. Екипът, подготвил програмните насоки, остава отворен за диалог, както при утвърждаване на същите, така и по всяко време в хода на тяхното изпълнение.

Благодарност за всички, които участваха в съставянето на програмните намерения с коментари, съвети и предложения, както и към всички бъдещи конструктивни партньори.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com