Много е вероятно от следващата година България да влезе в еврозоната, казва изпълнителният директор на "Галъп"
- Г- Петков, „Възраждане“, МЕЧ и „Величие“ внесоха в деловодството на парламента първия вот на недоверие срещу кабинета „Желязков“. Сметките са ясни, но можем ли да очакваме изненади при дебатите или прегрупиране при опозицията?
- Единствените изненади, които очаквам с този вот на недоверие, са свързани с поведението на опозицията. Мисля че по време на дебатите от трибуната, ще стане ясно колко разединена е опозицията, която говори на различни езици помежду си. Нито "Възраждане" могат да комуникират нормално с "Величие", нито МЕЧ могат да имат общи цели с ПП-ДБ. Въобще, различията между отделните субекти в опозицията не позволява да бъде успешен този вот. Единствената цел, която се търси, е тези политически формации да се опитат да трупат рейтинг, който за сега не се вижда от къде би могъл да расте.
- Каква е оценката Ви за председателя на парламента г-жа Наталия Киселова за работата й до момента и имаше ли пропуски тя при казуса с МЕЧ, чиято парламентарна група престана да съществува за дни, след което отново беше възстановена?
- Г-жа Киселова засега се справя с ръководенето на 51-ят парламент. Понякога се вижда, че й е трудно да удържа емоциите и настроенията в него, но в нейна защита бих допълнил, че обстановката вътре в кулоарите е доста агресивна, езикът на насилие изобилства, а и физическите сблъсъци станаха ежедневие. В такава работна среда е трудно и аз разбирам нейните усилия и действия какво й костват.
Г-жа Киселова спазва нормите и разпоредбите на НС, които народните представители са гласували. Тя не излиза от тази рамка. Но изпълнената с негативност пленарна зала би я обвинила за всяко едно решение. Каквото и да е то. Виждате, че дори след казуса с парламетарната група на МЕЧ, нещата завършиха положително накрая. Тоест, председателят на НС даде пространство този конфликт да бъде разрешен.
- Кои са неотложните действия пред парламента и кабинета след приемането на бюджета за 2025 година?
- Безспорно трябва да бъде направен опит държавата да бъде стабилизирана. Трябва да започне запълването на регулаторите и другите институции с изтекли мандати. Виждате, че този процес започна вече с избора на конституционен съдия. Тук е редно да споменем, че като ли се отваря пространство за нормално избиране и процедура за избиране на регулаторните органи. Ако съдим по последните гласувания в НС се вижда с просто око, че има енергия от страна на ГЕРБ, БСП, АПС, ИТН и ДПС-НН да подкрепят експертни фигури, които да заемат овакантените позиции. Това е добра новина за страната. Тя вдъхва увереност, че подмяната на ключовите държавни позиции ще продължи. Засега "Възраждане", МЕЧ, ПП-ДБ и "Величие", не участват в този процес. Това за мен е много оздравително.
- Какъв е хоризонтът пред изпълнителната власт?
- Всички врачуват, че хоризонтът на това правителство е влизането в еврозоната. Аз смятам обаче, че ако влезем в еврозоната, това би захранило с живот и енергия настоящия кабинет и той би продължил в по дълъг хоризонт. Просто управляващите, при едно евентуално влизане в този финансов съюз, ще осъзнаят истинската сила и енергия която носи редовната власт, а не служебни правителства, които в последните си варианти бяха с доста проблематично поведение относно определени политики на страната. Разбира се, винаги има и обратният вариант правителството да влезе в дребнотемие и скандали и да приключи доста бързо политическия си живот.
- Кога България ще влезе в еврозоната и какви ще са ползите за страната ни в дългосрочен план?
- Според мен е твърде вероятно от следващата година България да влезе в еврозоната. Последствията ще бъдат много сериозни за икономиката, живота и политиката в България. Икономиката ни ще се забърза в следствие на ползването на единната европейска валута от една страна. От друга ще бъде улеснен животът на българските граждани, които пътуват постоянно в различни дестинации в страните от ЕС. Използването на единна европейска валута, ще има и един символен ефект върху политиката ни. Това ще бъде символ на категоричното поставяне на България към страните от Западна Европа и свободния свят. Това ще нанесе сериозна емоционална щета на радетелите на източните авторитарни сили, които се опитват да отслабят България и да я принудят да бъде зависима. На това ще бъде сложен край. Възможно е тогава и част от политическия ни пейзаж да се промени, защото част от политическите формации ще изгубят своя идеологически смисъл.
- Европейската прокуратура започва разследване за евентуални нарушения от страна на европрокурор Теодора Георгиева. Възможно ли е и доколко пипалата на мафията могат да влияят на влиятелните институции у нас?
- Корупцията не е само българско явление. Тя се среща навсякъде по света, особено в Европа. Предполагам, че разследването от страна на европейската прокуратура трябва да стигне до някакъв по сериозен етап. Засега има само някакви сламки, които се пускат в общественото пространство с неясна цел. Доколкото съм запознат с въпросния прокурор, той има постоянна охрана в България, което може да означава много различни неща и в двете посоки. Самото разледване ще покаже. Въпреки, че през последните години, ако трябва да сме честни, ръководената от г-жа Кьовеши институция се занимава с доста спорни разследвания, на кокошки и оранжерии в България. Доста е разклатен техния институционален рейтинг и да не се окаже това опит за неговото повишаване.
- Считате ли за правилно поведението на европейските лидери по отношение на войната в Украйна и вижда ли се нейният край?
- Европейските лидери се държат доста лицемерно спрямо Украйна. Опасявам се, че в момента единствената цел на т.н. европейски лидери е да се представят, че са част от преговорния процес за мир. Това се вижда с просто око. Също се вижда, че това не е така. В момента текат сериозни дипломатически процеси между САЩ, Русия и Украйна за рамки на бъдещ мир. Там няма никакво участие на нашите колеги от ЕС. Може би за добро. Особено комичен ми изглежда Макрон, който се опитва да се представя за някакъв медиатор, но и той е извън преговорния процес по същество.
- Със завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом влизаме в нов световен ред. Как оценявате действията на нашите политици по отношение на Америка като се има предвид членството на страната ни в ЕС и НАТО?
- Светът е различен и това е за по-добро. Старият неолиберален свят си отива. Това е и новото предизвикателство пред българските политици. Досега, трябва да признаем, на политическите ни лица им беше трудно да се справят в този двуполюсен свят. На нашите общественици - също. Ту бяхме с едните, после с другите и така до където стигнем. Сега новите реалности показват, че светът се връща в нормалното си състояние на многополюсен свят. Това е добре ако имаш умения и капацитет да го разбереш. Засега се вижда, че на родните държавници им е трудно. Ще им трябва време да се адаптират към новата среда или са обречени да изчезнат. Може да се появят и нови политици, изковани и моделирани от новия световен ред.
- А имате ли усещането, че на Балканите се случват събития под диктовката на външни за региона сили?
- Това, което се случва на Балканите, е интересно. Виждате, че особено в Р Сърбия, РС Македония и Турция процесите са особенно интересни. Протестната енергия там е продиктувана от системното владеене на цялата власт в държавата от авторитарни лидери. Това е особенно подходящ пример за всички в България, да видят какво би се случило ако дадем цялата власт на един човек. Рано или късно се стига до авторитаризъм и насилие над обществото. Нека това е урок за всички, които искат България да бъде на изток, по възможност по близо до Кремъл. Краят на такива авторитарни режими никога не е красив и сметката я плаща цялото общество.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
