София. "Ако сега са нужни няколко часа, за да могат протоколите на МС да стигнат до всички български граждани през интернет, днес ние качваме документи, които са стоели в архивите в продължение на 20 г. Но те, разбира се, никога не са предвиждани да стигнат до масовия читател". Това заяви доц. д-р Мартин Иванов, председател на Държавна агенция "Архиви", който представи първата дигитална колекция, наречен "Архивите говорят". И сайтът буквално прегря.
Колекцията включва над 100 000 страници, съдържащи протоколите и решенията на Политбюро на БКП за периода 1944-1989 г. Документите са разделени съобразно техния тип, степен на секретност и година на издаване.
Всички са снабдени с воден знак, но това не пречи да се четат свободно. Методиката на подреждането им е по десетилетия. Така читателят може по-лесно да намери интересуващите го събития, случили се в този отрязък от време.
Гриф "строго секретно" на Политбюро, разбира се, разпали най-голямо любопитство. А те са почти 2500. 1573 броя от група "А" и 905 от група "Б". Зад шифрите обаче се крият съдбите на милиони. Например - тактиката за борба с горяните, за закриване на концлагера в Белене и за строежа на Втора Атомна, за Възродитления процес, за събитията в Полша и за българските дисиденти. Както и за отпусканата помощ за "братски народи и партии" - например Либия и Ирак. Като най-шокиращите решения са за отпускане на пари на Саддам Хюсеин в размер на $1 млрд. и за Муамар Кадафи - на $1,6 млрд.
Както е казал Наполеон, от великото до смешното има само една крачка. Освен вземането на наистина съдбоносни решения партийните велможи са се занимавали и с невероятни глупости от битов характер, които може да реши всеки експерт в дадено министерство - като цените на найлоновите дамски чорапогащи. Или отпускането на жилища на крайно нуждаещите се служители в службите или активни борци. А текстът на решението да се
поиска през 1948 г,. и то лично от Сталин
съветски криптограф (специалист по шифроване и дешифроване - б.а.) за нуждите на ДС е направо комично. Защото в молбата се казва, че "нашите криптографи работят в тази област едва от 1944 г. и нямат никаква литература, и трябва да развиват теорията (!) на базата на собствения си опит".
Но тоталитарната държава затова е тоталитарна - защото контролира и решава и най-малкия детайл от живота на хората. Без, разбира се, управляващите да забравят себе си. "При издаването на Указ 56 Тодор Живков казва, че ние трябва да назначим наши, свои, отговорни другари, които да застанат в ръководството на тези новообразувани фирми. Което е прелюдия, преход към времето след 1989 г. В крайна сметка,
"Мултигруп" бе регистрирана именно по този указ
както и Първа частна банка. А че Живков предвижда някаква плавна еволюция, не означава, че е очаквал, че ще бъде толкова рязко и бързо сменен във властта", смята доц. Иванов.
Днес често критикуваме съдебната система. Но в онези години такава на практика не е имало. Или по-точно - била е формална. Политбюро е изпълнявало в някаква степен ролята на съдия-следовател и прокурор. Това е видно от документ от 1951 г, в който се предвижда кой да бъде арестуван и кой не по трайчокостовистките процеси, даде пример доц. Мартин Иванов. Едни отиват в затвора, други се отървават само с изключване от партията или интерниране в провинцията.
При създаването на сайта архивистите се сблъскват с неочакван проблем. Оказало се, че
за периода 1948-1965 г. липсват доста документи
Или по-точно, оставени са само несъществени решения от рода на "да се изпрати поздравителна телеграма до Аржентинската комунистическа партия по случай Първи май". Затова се наложило истинска детективска работа, за да бъдат открити липсите. Всичко това ще бъде сканирано до края на годината. Така сайтът ще набъбне до около 150-200 0000 страници. Всички това - илюстрирано от фотогалерия с 396 снимки.
"Почти всички българи днес имат натрапчивото усещане, че миналото наистина не е влязло в музея, както се изрази и президентът Росен Плевнелиев в Берлин", каза при откриването на сайта доц. Мартин Иванов. "Може би това е минало несвършващо, ако цитирам заглавието на едно много хубаво произведение", пошегува се Иванов. Със сигурност дигиталното издание на архивите, свързани с тази епоха, ще помогне на мнозина българи времето окончателно да влезе в музея. Защото тук става въпрос не за спомени и слухове, а за документи. Т.е. за историята, такава, каквато е била - черно на бяло.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
