- Реалните доходи на хората намаляха, инфлацията изяде увеличението на минималната заплата
- У нас нямаше причина за поскъпване на електричеството
- Държавата не е подготвена за предизвикателствата
- В кредитите няма нищо лошо при условие, че внимателно сме разчели риска
- Скъпите енергийни ресурси отслабват фирмите в ЕС, големите печеливши са САЩ и Китай, казва проф. Румен Гечев, депутат от БСП в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Проф. Гечев, какви рискове виждате пред икономиката ни през 2023 г.?
- България е сравнително малка икономика в ЕС и силно зависи от външната политическа и икономическа среда. След тежките последици от Ковид-19 последва военният конфликт в Украйна и каскада от санкции, наложени на Русия. Очевидно е, че тези санкции имат и обратен ефект върху европейските икономики. По оценка на Европейската комисия, загубите на общността само поради завишените цени на енергийните ресурси надхвърлят един трилион евро, т.е. тези загуби са шест пъти по-големи от годишния бюджет на ЕС. Ако се пресметнат преките и косвените загуби в другите стопански сектори, нещата изглеждат още по-притеснителни. По оценка на МВФ и Световната банка, повечето страни от ЕС вече са влезли в икономическа криза. С други думи, икономическата среда за нас през 2023 г. ще бъде доста предизвикателна, особено като се има предвид, че основният ни търговски и икономически партньор - Германия, влиза в низходящо стопанско развитие.
Втората група рискове е вътрешна. Нестабилната политическа среда създава сериозни икономически проблеми на бизнеса. Липсва адекватен на новите условия държавен бюджет. В управленска безтегловност са ключови регулаторни и контролни държавни органи с изтекли мандати на ръководствата им (БНБ, Комисия за финансов надзор, Комисия за защита на конкуренцията, Сметна палата и др.).
Трето, фактически блокиран парламент и невъзможност да се избере редовно правителство. Тези рискове генерират много тежки предизвикателства пред икономиката ни.
- Очаквате ли в България да има рецесия, загуба на доходи поради инфлацията и загуба на работни места?
- В прогнозите на Европейската комисия, МВФ и Световната банка на България се отрежда годишен растеж на БВП около 1%. С други думи, България ще бъде сред страните, които няма да навлязат в рецесия и ще запазят нисък, но все пак положителен растеж. Но тази прогноза е твърде условна, тъй като има твърде много неизвестни по вече посочените групи рискове. Никой не може да каже със сигурност как ще се промени външната политическа и икономическа среда, нито колко време ще продължат санкциите. Неясно е и вътрешнополитическото развитие на страната ни, няма редовно правителство, т.е. няма бюджет нито някаква програма за икономическо развитие. Инфлацията вероятно ще е по-ниска от 2022 г., но едва ли ще е под 5-6%. Всъщност реалните доходи вече намаляха. Това удря най-силно хората с ниски доходи. Служебното правителство повишава минималната работна заплата от 710 лева на 780 лева, т.е. с около 10%. Но само инфлацията от миналата година е над 14%, така че това повишение вече е "изядено" от инфлацията. По-вероятно е да няма сериозни промени в равнищата на заетостта. По-скоро има недостиг на квалифицирана работна ръка в няколко сектора на производството и услугите.
- Каква е прогнозата Ви за цените на енергийните източници - газ, петрол и производните му горива?
- Прогнозите на водещи, специализирани в този сектор аналитични агенции и институции, са уверено песимистични. ЕС осигуряваше 40% от необходимият природен газ и около 20% от суровия петрол от Русия. Сега тези количества трябва да се внасят при значително по-високи разходи на доставка - от по-голямо разстояние, природният газ в течно състояние, петролът с доставки по море и затваряне на доставките по по-евтините тръбопроводи, замяната на един "монополист" с нов "монополист" и т.н. Значителното оскъпяване на енергийните ресурси, внасяни в ЕС, съществено отслабва конкурентоспособността на фирмите от Общността.
Основните ни конкуренти са Китай и САЩ. Китай се възползва от ситуацията и увеличи вноса от Русия на петрол и природен газ на цени под пазарните. Китай вече е най-големият износител на стоки в света, а сега осигуряването на евтини енергийни ресурси ще увеличи неговата търговска мощ. Съединените щати са големият печеливш - те продават на ЕС втечнения си газ сега на четири пъти по-високи цени, отколкото на вътрешния си пазар. И докато "подтикнаха" ЕС да спре вноса на петрол от Русия, вдигнаха ембаргото за добив, преработка и внос на петрол от Венецуела. Този определено безпринципен подход на САЩ към санкционните политики за чужда сметка, е в полза на техния експортен потенциал. Следователно, ЕС ще трябва да плаща по-високи цени за заместващи енергийни ресурси, това ще намалява неговата ценова конкурентоспособност на европейския и световен пазар и няма как да не забави и икономическия растеж. Да се надяваме, че ще бъдат приложени някакви компенсиращи механизми, които да минимизират неизбежните негативни ефекти.
- Кога ще имаме нормални цени на електрическата енергия, така че бизнесът да не се нуждае от компенсация?
- Не знам какво наричате "нормални цени". Но пазарните цени може да станат поносими при две условия: Първо, когато предлагането е близо до платежоспособното търсене и второ, когато ефективността на използваната електроенергия е достатъчно висока. Това, че сме свързани с европейската енергийна система в конкретните извънредни условия поради санкциите, е минус. Износът на електричество дърпа цените стремително нагоре. По принцип у нас нямаше причина за поскъпване - разчитаме основно на собствени въглища за ТЕЦ, ядреното гориво за АЕЦ "Козлодуй" беше вече закупено и ще се ползва поне още година. А вятърът, слънцето и водата са безплатни. По всичко изглежда, че компенсационните механизми в помощ за бизнеса и домакинствата ще се запазят дълго време. Добре е, че това не е за сметка на бюджета, а по-скоро натрупаните свръхпечалби, осигурявани от бизнеса, се връщат обратно при него чрез преразпределение, осигурено законодателно от държавата. Това се прилага практически във всички страни от ЕС. Разбира се, тези механизми трябва да се оптимизират и да се създадат условия за постепенно връщане към нормалните пазарни условия в обозримо бъдеще.
- Подготвена ли е държавата да се справи с предизвикателствата? Служебното правителство очерта картина с възможни 11 млрд. лева дефицит и необходимост от нови заеми по 15 млрд. за всяка през следващите 3 г.
- Не е подготвена. Нямаме нито адекватен бюджет, нито редовно правителство с ясна програма и цели на развитие, а за няколко месеца може да се окажем и без парламент, ако отидем на нови избори през пролетта. Безпредметно е да се коментират каквито и да било числа по бюджетен дефицит и дългове при положение, че не знаем как ще се развият нещата с парламента и правителството. Във всеки случай, изнесените прогнози от служебния кабинет, които цитирате, са по-скоро политически ход. Ние завършихме 2022 г. с дефицит под 3% от БВП, което е около под два пъти по-малко от средния показател за Еврозоната. А държавният ни дълг като част от БВП е три пъти по-нисък от средния показател за ЕС и Еврозоната. И при най-песимистични прогнози за следващите три години, нашият държавен дълг ще остане значително под 60% от БВП, т.е. под ограничението, което и най-развитите страни от ЕС не могат да постигнат. Иначе дали фискалната ни политика на затягане на коланите в условия на криза и предизвикателства е адекватна и дали не противоречи на това, което правят партньорите ни от ЕС, е друг въпрос. Отговорът на този въпрос е предмет на друга дискусия. Защото поддържането на фискална дисциплина при други равни условия е чудесен принцип. Но другите условия не са равни и какво от това, че сме с нисък дефицит и дълг, след като сме най-бедни, с най-ниска конкурентоспособност, с най-ниска продължителност на живота и най-висока смъртност в ЕС, с най-бързо топене на нацията и т.н.
- Как хората да се готвят за новата година с личните си финанси? Разумно ли е да теглят кредити, да правят големи покупки или трябва да бъдем максимално пестеливи и да чакаме да отмине бурята?
- Не бих си позволил да правя такива препоръки, защото всяко семейство се намира в специфична обстановка. Зависи колко и какъв е източникът на доходите, осигурени ли са с жилище и при какви условия, какви са им приоритетите - образование или екскурзии, луксозни стоки или книги и т.н. Повечето българи трябва да правят тежък избор, тъй като огромна част от обществото ни е във финансов недоимък. В кредитите няма нищо лошо при условие, че внимателно сме разчели риска по тяхното обслужване. В тези кризисни и рискови времена е необходимо да сме внимателни в харчовете и да осмислим добре личните си и семейните приоритети.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
