София. Кой да е собственик на религиозните храмове? Този въпрос раздели депутатите от БСП. От петък в червените редици се води лют спор за закона за вероизповеданията. Дилемата е дали проектът да се изтегли от парламента, или неясните текстове да се изчистят между първо и второ четене. Няма единна позиция в партията, признаха пред "Стандарт" депутати от левицата. Докато в пленарна зала вървяха дебатите по президентското вето, в кулоарите шефът на комисията по вероизповедания Пламен Славов (БСП) убеждаваше съпартиеца си Васил Антонов да не оттегля подписа си от законопроекта, а необходимите промени да станат преди окончателното му приемане.
Със закона се предвижда вероизповеданията да придобият собственост върху всички имоти, строени с религиозна цел. "Имаме пропуски, не става ясно какво ще се случи с храм, открит при археологически разкопки например", отсече Антонов. Той е зам.-председател на въпросната комисия. Но призна, че с на пръв поглед добронамерените алинеи можело да се злоупотреби.
Депутатът от "Атака" Павел Шопов също обяви, че оттегля подписа си. Той направи това след визитата на турския вицепремиер Бекир Боздаг по време на Байрама. И така от общо петима вносители остават само трима: председателят на парламента Михаил Миков, шефът на бюджетната комисия Йордан Цонев (ДПС) и съпартиецът му Хюсеин Хафъзов.
Проектозаконът за вероизповеданията мина през ресорната комисия, но удари на камък в комисията по култура, където шеф е Стефан Данаилов. Срещу поправките се обявиха шефът на НИМ проф. Божидар Димитров, археолози и историци. Ще решаваме през септември, коментира лаконично Миков пред "Стандарт". От комисията на Ламбо настояват да бъде свикана широка обществена дискусия и едва тогава пренаписаният закон да бъде дебатиран в пленарна зала. Хюсеин Хафъзов, който е бивш говорител на Главното мюфтийство, каза, че не предвижда да оттегля подписа си. Според него също трябва текстовете да се изчистят така, че да се получи максимален консенсус. Компромисен вариант според него е там, където държавата или общините са собственици на бивши джамии например, да продължат да ги стопанисват. Но храмовете да бъдат отворени за ползване от миряните. По този въпрос обаче вероятно отново ще има горещи дискусии, тъй като може да бъдат отворени джамии в градове, където в момента няма, като например Стара Загора, обясниха експерти. Там в момента бившата джамия е Музей на религиите.
Хафъзов обясни, че в крайна сметка най-важната цел на този закон е да се улеснят изповеданията да извадят нотариални актове за храмове, които са действащи, но нямат документи за собственост. Той даде пример с патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" и със старата джамия в Гоце Делчев, която е полуразрушена, мюфтийството стопанисва земята под нея, но сградата е ничия. Според депутати от БСП най-вероятно законът ще бъде поправен така, че сградите, строени за православни или мюсюлмански храмове, които в момента не са действащи и са културни паметници, ще останат такива. Като изрично бъдат изброени в списък, съставен от Министерството на културата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
