Валентин Радомирски е дипломат от кариерата, изпълнителен директор на Института за икономика и международни отношения. От 1976 г. до 1992 г. работи в Министерство на външните работи. Бил е извънреден и пълномощен посланик на страната ни в Румъния и неакредитиран посланик в Молдова.
- Президентът трябва да възстанови прилагането на дипломатическия закон
- Нов световен ред ще промени правилата, наложени след Втората световна война
- Докато ние загубихме 10 г., Скопие работи активно, затова натискът от САЩ и ЕС към нас е толкова силен
- Във външната политика не бива да бъдем "ястреби", нямаме място и във Вишеградската четворка
- Байдън дава начало на ново противпоставяне между демокрацията и авторитаризма, казва Валентин Радомирски в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Г-н Радомирски, как ще стои България във външнополитически план в следващите години след преизбирането на президента Румен Радев?
- Ще зависи от много фактори, голяма част от които ще бъдат формирани извън нашата страна. Светът е на прага на нова фаза, а според мнозина вече е навлязъл в нея. Фаза на преход от един установен след Втората световна война международен ред към нов, все още неясен, Международен ред, "основан на правила", за които упорито се говори през последните няколко години, но никой все още не ги е дефинирал. След две седмици във Вашингтон по покана на Байдън ще се проведе "Среща на върха на демокрацията", където са поканени над 100 държави. Интересно е какви демократически критерии са използвани за поканата, защото има любопитни изключения, както и учудващи включвания в предварителния списък на поканените държави, публикуван преди няколко дни от "Политико". Но това е отделен въпрос, на който няма да се спирам сега. Важното е, че тази среща ще сигнализира началото на новото идеологическо противопоставяне - на "демокрацията" срещу "авторитаризма". А това противопоставяне ще обосновава борбата на "новообединения" Запад срещу "авторитарните" му противници. Подозирам, че именно понятието "авторитаризъм" през следващите няколко години ще бъде стигматизирано по начин, който да го приравни към "фашизма" и "комунизма" в съзнанието на обществеността. Това идеологическо противопоставяне ще определи и "новите правила" на международния ред. Този сложен предстоящ период и как нашата страна ще реагира на различните му перипетии ще определи къде ще стои България във външнополитически план. През следващия си мандат президентът Радев ще се сблъска с "тъмни облаци на хоризонта". Да му пожелаем успешен полет.
- Да очакваме ли промяна във философията на външната ни политика? В последното десетилетие изглеждаше, че тя се определя от Бойко Борисов, а сега се очертава водещата фигура да е именно президентът Радев.
- Външната политика не може да бъде определяна от един човек, независимо къде е офисът му - на "Дондуков" 1 или 2. Промяната трябва да се състои в най-стриктното, безкомпромисно спазване на Закона за дипломатическата служба. Вече почти 13 години след като бе приет от Народното събрание, той е "трън в петата" на всички властимащи, защото постановките в него им пречат да провеждат еднолични политически и кадрови решения във външната политика. Голям успех за президента Радев би било именно стриктното придържане към закона за дипломатическата служба, което би вдъхнало кураж и перспектива за редовия дипломатически състав. Това би бил резкият контраст на едно ново по стил управление с периода на управлението на Борисов и тримата му външни министри (за Желева ме е срам дори да си спомням).
- Евроатлантическата ориентация на страната ни засега изглежда безспорна. Въпросът обаче е дали ще бъдем "ястреби" на НАТО и ЕС, или по-скоро ще приемем политиката на страните от Вишеградската четворка?
- Да, на този етап евроатлантическата ни ориентация е безалтернативна. Но ние често пъти не усещаме навреме или не долавяме признаците на световни промени и тенденции и по инерция се придържаме към старото и познатото. Спомнете си грешките на България преди двете световни войни. Преклонението ни пред конюктурно силните и изглеждащите като по-вероятни победители ни вкара в две национални катастрофи. Необходимо е с повишено внимание да следим за промените в света и да се опитаме задълбочено, от гледна точка на националните интереси, да ги анализираме, за да можем да провеждаме разумна политика, която да ни позволи не само да оцелеем като държава и нация дори след най-мрачните от тях, но и да сме в по-изгодна позиция след това. А подобна политика не предполага да бъдем "ястреби" в сегашните алианси, в които членуваме. Що се отнася до "политиката на Вишеградската четворка", тя е неприложима за нас поради отсъствието на съвпадащи национални интереси на държавите от нашия район, каквито в известна степен има в Централна Европа.
- Как ще се развият отношенията ни със Северна Македония? Външният натиск относно ветото за започване на преговори на Скопие за присъединяване към ЕС се засилва. Темата изглежда ще е крайъгълен камък и в преговорите за съставяне на кабинет у нас. На този фон се случи и трагедията на "Струма"...
- През последните 12 г. нашата дипломатическа дейност остави впечатлението, че й беше наредено не само да не работи по т.н. "македонски въпрос", но нещо повече, че й е забранено да работи по него, за да изпъкне "интегратора" Борисов. Оказа се, че през този период Скопие е работило доста и е постигнало положителни резултати за своята кауза. За това подсказва "промакедонската" позиция на редица държави-членки, чиито ръководители участваха в сбирката на лидерите от Европейската народна партия само ден преди срещата на върха ЕС-Западни Балкани в Словения миналия месец. След приемането от Народното събрание на България на т.н. "червени линии" - от една страна и одобрените в отговор на това от северомакедонския парламент опорни точки за позицията на нашата съседка - от друга, се очерта огромна разлика, не даваща на практика почти никакви шансове на дипломацията за търсене на взаимно приемливи компромиси. Тези действия предизвикаха както рязко усилване на националистическите настроения в двете държави, така и загриженост за геополитическите интереси на "обединения Запад" в района на Балканите. Това се отрази в неимоверния натиск, който САЩ и водещите страни от ЕС оказаха и увеличават с всеки изминал ден върху българския управляващ елит, който започна да се пропуква и да търси (макар и засега неофициално) пътища за намиране на компромис. На практика София се оказа в положението на "кръгова отбрана", атакувана от всички възможни страни.
Поради това България се намира пред тежък стратегически избор с геополитически последствия за своите национални интереси. Необходимо е намирането на компромис и то такъв, че да не предизвика обществени настроения, които да пометат управляващите елити от двете страни на границата.Принципните позиции в декларацията на българското МВнР от 25 юни т.г. отговарят "на буквата" на "червените линии" от Декларацията на НС на България, въпреки че се появиха отделни критики, че те не отговарят на "духа й". Това създава на сегашния етап не само практическа стойност на българската позиция, но и така липсващата ни видимост за готовност от наша страна да бъде търсен компромис.Трябва да продължим диалога със Северна Македония и тази писта беше очертана от горепосочената декларация на нашето външно министерство. Ако тези предложения бъдат приети и закрепени чрез подписан от двете държави протокол, за подготовката на който намекна президентът Радев в Словения, би се създала възможност за действен мониторинг върху действията на северомакедонската страна и от страна на ЕС, а не само от България.Почти десетилетие ние не работихме активно с нашите съюзници за осигуряване не само на разбирането, но и на тяхната подкрепа за нашите изконни искания. Следователно тази позиция трябва да бъде подсигурена чрез системна дългосрочна работа на нашата дипломация в тази пренебрегвана досега област. Тоест това е втората писта на възможните действия в рамката на формата, утвърден с "Декларацията на 44-то НС на Република България във връзка с разширяването на ЕС и Процеса на стабилизиране и асоцииране на Република Северна Македония и Република Албания". Моите съболезнования на близките на жертвите и пострадалите от трагедията с автобуса на магистрала "Струма". Действията след нея на двете правителства и държавните институции показват, че може да си сътрудничим конструктивно. Това вдъхва известна надежда, че може би ще се опитат да подходят по този начин и при диалога по основния въпрос в нашите отношения.
- Можем ли да считаме, че въпросът чий е Крим е изчистен след официалните позиции на Президентството и украинското външно министерство?
- На официално ниво - да, но още много дълго време ще има опити за пропагандното му използване. Тревожа се за отражението на този ефект върху съдбата на нашите сънародници в Украйна. И без това не успяхме да защитим правото им на изучаване на български език, така, както направиха Румъния и Унгария, които предприеха много сериозни дипломатически демарши по този въпрос.
- В момента се засилва напрежението между Украйна и Русия, идват тревожни съобщения от различни разузнавания за назряващ въоръжен конфликт. Има ли опасност от такъв и какво би било отражението му у нас?
- Може би има отделни "луди глави", но като цяло Западът едва ли окуражава украинците да предприемат военни действия, които биха принудили Русия да се намеси. Но тежкото икономическо положение в Украйна и нестабилността на управлението на Зеленски могат да подтикнат Киев към сценарии като този с "грузинската война през 2008 г.". Т.е, според мен глобален конфликт няма да има, тъй като НАТО няма да се намеси в руско-украйнски конфликт, но сериозна локална война в близост до нашите граници за съжаление е възможна и дори би била приветствана от отделни кръгове в държави, които не са в нашия район.- Променят ли се перспективите за присъединяването на България към Еврозоната? Остава ли 2024 г. реален хоризонт за приемане на единната валута у нас?- На този етап перспективите остават същите. Но следващата година и особено френското председателство на ЕС ще бъдат решаващи за това какви реформи ще трябва да осъществи Съюзът и какви цели ще си постави. Предстои да видим и ще има ли промени в позицията на Германия след излизането на Меркел от властта. Част от досегашните спорове в ЕС и споделените визии предполагат и отлагане за по-далечно бъдеще на въпроси като нашето влизането в Еврозоната.- Да очакваме ли засилен бежански натиск към страната ни с оглед на ситуацията в региона и света?- Задължително. Демографските проблеми и социалните противоречия в глобален мащаб се задълбочават и изграждането на огради вече се възприема като нещо реално. Кога ще видим и стрелба около тези огради зависи от степента на равнодушието на световните елити, които не търсят кардинални, дългосрочни решения за отстраняване на причините за тези раздиращи съвременния ни свят проблеми.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
