Опитен икономист и политик, тя е идеален кандидат да оглави МВФ. Така авторитетният германски бизнес всекидневник "Ханделсблат" коментира класирането на Кристалина Георгиева за европейски кандидат за изпълнителен директор на МВФ. Избирането й е 99,99% сигурно, защото традицията повелява постът да се заема от европеец. Изданието припомня опита Георгиева на водещи позиции в Световната банка и Европейската комисия.
ВИЖ ОЩЕ: Кристалина Георгиева поема МВФ /ОБНОВЕНА/
Силно уважаван икономист, който пожъна аплодисменти за работата си в Световната банка, ако през октомври бъде назначена, тя ще стане първият източноевропеец, оглавил МВФ, отбелязва и британският "Файненшъл таймс".
ВИЖ ОЩЕ: Георгиева: За мен е чест!
Изборът й обаче бе съпътстван от ожесточени спорове между финансовите министри на ЕС и хаотична процедура на тайно гласуване по имейл, припомня "Ханделсблат". От първоначалните петима кандидати в последния кръг на гласуването останаха само двама - Георгиева и холандецът Йерун Дейселблум.
Франция отдавна бе изразила силна подкрепа за българката, както и редица южноевропейски страни, решени да попречат на Дейселблум, който като председател на Еврогрупата наложи на еврозоната строг курс на икономии в периода на кризата.
Германия, северноевропейските страни и социалдемократическите правителства, от друга страна, застанаха зад холандеца, според вестника.
След втория вот Георгиева събра подкрепата на 56% от страните членки, представляващи 57% от населението на ЕС. Макар първоначалното изискване да бе подкрепа на 65% от населението, според френския финансов министър Брюно Льо Мер, който бе натоварен да ръководи процеса, предпочитанието за Георгиева бе очевидно. След два часа на напрегнати телефонни разговори Дейселблум призна поражението си.
Резултатът е поредна победа за френския президент Еманюел Макрон, след като Франция успя да спечели Европейската централна банка за досегашната ръководителка на МВФ Кристин Лагард и да осигури, че начело на Съвета на ЕС ще застане белгиец, коментира в. "Файненшъл таймс". Париж бе сред най-големите поддръжници на Георгиева, което го противопостави на съюзниците му в еврозоната Германия и Холандия, отбелязва изданието.
"Госпожа Георгиева има всички умения, опит и международно доверие, за да наследи Кристин Лагард и успешно да ръководи МВФ", заяви Льо Мер. До 6 септември други страни също имат възможност да издигат кандидати за поста.
Великобритания не номинира кандидат, оспори процеса като цяло и се въздържа в гласуванията. Британският премиер Борис Джонсън обмисля да предложи бившия министър на финансите Джордж Озбърн, който според Лондон е евентуално компромисен кандидат, посочва "Файненшъл таймс". Друго име, което се споменава, е гуверньорът на Банк ъв Ингланд (Bank of England) Марк Карни.
Подкрепата на САЩ също остава отворен въпрос, пише американският "Ню Йорк таймс". Има спекулации, че президентът Доналд Тръмп може да номинира американец за поста, отбелязва изданието и припомня интервю на министъра на финансите Стивън Мнучин от миналия месец, който заяви, че не е "абсолютна даденост", че начело на МВФ трябва да е европеец.
Макар така да гласи "джентълменското споразумение" за ръководството на Фонда, тази неписана традиция е все по-силно оспорвана, най-вече от амбициозните страни с нововъзникващи пазари, според "Ханделсблат". Още при втория мандат на Лагард имаше съпротива и тази група държави се опита да издигне собствен кандидат. Те обаче имаха същия проблем като този, с който сега се сблъскаха европейците - не успяха да се обединят зад общ кандидат.
За да застане Георгиева начело на МВФ, освен това, ще е необходимо да се заобиколи възрастовото ограничение от 65 години за ръководителя на организацията, тъй като тя скоро ще навърши 66. Според френското министерство на финансите обаче това няма да е проблем, а за заобикаляне на правилото изглежда има и негласното одобрение на Вашингтон, отбелязва германското издание.
МВФ бе създаден след края на Втората световна война заедно със Световната банка. Целта му е да стабилизира международната валутна система, да засича в ранен етап сигналите за предстоящи финансови кризи и да подпомага страните в затруднено финансово положение. Дълго време той бе възприеман като студения юмрук на капитализма, отбелязва изданието. По време на азиатската криза през 90-те бе обвиняван, че предоставя помощ на засегнатите страни само при условие, че приемат жестоки програми за икономии и рестриктивна парична политика.
През последните 20 години обаче организацията значително се промени. Тя все по-често се ангажира с въпроси, свързани с равноправието и неравенствата, и се застъпва за по-високи данъци за хората с високи доходи, за да се намали пропастта между бедни и богати. Тази идея е силно критикувана от застъпниците на либералния пазар.
Други критики към МВФ гласят, че той пренебрегва основната си роля. Фондът например не се опита да посредничи в търговския спор между САЩ и Китай. Организацията обаче печели всеобщо признание със задълбочените си икономически анализи, допълва вестникът.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
