Протестърският тон не работи в парламента

PR-ът се превърна в мръсна дума, подобна на пропаганда и идеологическа диверсия, казва Ирина Кънева

Протестърският тон не работи в парламента | StandartNews.com
  • PR-ът се превърна в мръсна дума, подобна на пропаганда и идеологическа диверсия, казва Ирина Кънева в специално интервю за в. "Стандарт"

Ирина Кънева е собственик на PR агенция "Ай Пи Ар Консултинг" ЕООД и е с над 20-годишен опит в медийните комуникации в сектори като телекомуникации, енергетика, право, образование, строителството, туризъм, земеделие, транспорт и др. Първият и единствен PR до момента, носител на приза PR на годината заради професионална дейност в държавната администрация.

- Г-жо Кънева, как ще коментирате езика на политиците? Има ли изостряне на говоренето от хора, които досега са пазили балансиран тон?

- Това, което слушаме и наблюдаваме в последния парламент, е обобщен обострен политически изказ на публично говорене през последните близо 20 години. Какво имам предвид? Отдавна у нас политическото говорене загуби характеристиките на публичния тон, който подобава на народните избраници. Имам предвид, че през последните десетилетия в политиката влизат все повече хора, които са тотално неподготвени за това, с което са се заели. Веднага искам да кажа, че не е страшна липсата на  подготовка, а липсата на идея, че за това трябва да се готвиш! В професията "политик" може да попаднеш неподготвен. Неприятен е фактът, че мнозина влизат като депутати в парламента без идеята, че това е един отговорен пост и че от парламентарната трибуна не може да говориш махленски. От години в нашия парламент битува една обща "некултура" на говорене и липса на усет към изказа и отговорността, която се носи, когато застанеш на парламентарната трибуна.  

- Нужен ли е кризисен ПР на политиците ни в този момент? Кои основни изисквания трябва да съблюдават?

- ПР-ът не е дейност. Той е процес, в който всеки кандидат за депутат трябва "да влезе", ако иска да се изгради като професионален политик. За съжаление, у нас на говоренето в парламента се гледа като на една ширпотреба, което е резултат от общото отношение на партиите, влизащи в парламента - било те стари, или нови. За да бъда по-ясна, ще се върна към това какво е PR - в буквален превод "връзки с обществеността". Това е един подпомагащ, но много важен елемент от ежедневието на политиците, подобен на държавния протокол, политическата етика и естетика, която трябва всеки прекрачил прага на парламента да съблюдава. Вместо това, PR-ът у нас се превърна в мръсна дума, подобна на пропаганда и идеологическа диверсия от миналото, които масово се използваха за негативно внушение и усещане в публиките. Прави ли ви впечатление, че когато политиците искат да неглижират или обидят определени действия, използват израза, "прави си PR".Това е израз, натоварен с негативна енергия и усещането, че някой прави нещо в ущърб на публиката, а това не е така. Тези ситуации произлизат от пълното неразбиране на важността на процеса PR. А той е нужен на политиците, за да бъдат правилно разбирани и да прокарват политиките, за което са избрани.За съжаление в ерата на дигитализацията, когато всеки може да каже всичко, по десетки възможни канали, води до количественото проявление на този процес, без да се държи сметка за смисъла на това, което се говори.Свидетели сме на поредното доказателство на теорията за диалектическия материализъм, че "количествените натрупвания водят до качествени изменения". Именно усещането, че всеки може навсякъде да каже всичко, доведе и до липсата на една обществена цензура и недоволство към празното говорене и неуважителния тон в парламента.  Да, в профила си в социална медия може да кажеш всичко, но когато си овластен и си застанал на парламентарната трибуна носиш други отговорности за смисъла на думите, които произнасяш! Всеки има профил в социална медия, но не всеки става депутат. Тази отговорност трябва да се внушава у кандидатите за политици още на етапа на подбора и подготовката им за парламента.

- Как би трябвало да предотвратят евентуална криза?

- Кризите не се предотвратяват, защото не зависят от една или друга персона. Те се управляват, а за да управляваш една криза, трябва да си готов за това. Да се готвиш за това с ясното съзнание, че си длъжен да го правиш, след като си се главил за депутат. Прави ли ви впечатление, че когато се спомене за някой, че е депутат, веднага на преден план излизат правата и привилегииите му, а не отговорностите и задълженията му. В момента, когато това се промени в обществените отношения, ще се дири сметка за всяка безотговорна дума, изречена в парламента.

- Като ПР как възприемате реакциите на публиката на този език?

- Най-лошото е, че публиката няма адекватна реакция на този език. Няма, защото от десетилетия е свикнала на този махленски тон и вече не й прави впечатление. В това е генезисът на политическия ни живот. Свикнахме да гледаме на себе си като част от сбора на електорални единици или на тълпа. Гласуващите хора не трябва да възприемат себе си като тълпа, а като осъзнати личности, които дават глас, но и изискват - уважение, мисъл, аргументи и последователност от тези, които са избрали.

- Дали някоя от политическите партии ще свали рейтинг и ще изпадне заради недобър тон?

- Това предстои да видим. Политическата история обаче доказва, че нямаме особени изисквания към политиците. Те се асоциират като част от тълпата и говорят това, което на нея й харесва. Номерът в правенето на политика е не да се харесаш, а да свършиш нещо, което дори и да бъде непопулярно, да го аргументираш, защитиш, обясниш и прокараш. Това е PR, а не извършването на народоугодни дейности единствено и само с цел да се харесаш!

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай