Намираме се в окото на бурята, сред хаоса на случващото се, казва директорът на "Политически анализи и прогнози" в "Галъп" проф. Росен Стоянов
- Проф. Стоянов, как Ви изглежда картината в Народното събрание след влизането на деветата парламентарна сила "Величие"?
- Както никога преди. Но не само поради факта, че след решението на Конституционния съд, в 51 Народно събрание вече има 9 парламентарно представени политически партии. Всъщност никога досега в българския парламент не е имало толкова пъстро разнородна, идеологически разединена и логически невъзможна за единодействие опозиция. Ведно с това и ноторно известния факт, че определена част от нея представляват, меко казано, нагласи, настроения и брожения в обществото, които можем да определим по-скоро като неконвенционални, асистемни дори.
От друга страна, разбира се, е и една видима в последните четири години тенденция на разпад на идеологическата основа, на която се обособяваха и диференцираха различните политически субекти, което от своя страна доведе и до размиване на границите между класическото ляво и дясно и разширяване основата за поява на популизми.
- Колко дълъг може да е животът на кабинета "Желязков" и кои обществено политически казуси могат да застрашат стабилността му?
- Първото препятствие, доказващо не само политическата заявка, но и перспективната способност на всяко управление, е на път да бъде преодоляно - приемането на бюджета.
Следващата стъпка са активни действия във връзка с очаквания още през месец юни конвергентен доклад, свързан с нашето отдавна отлагано пълноправно членство в Еврозоната. Тези две "събития" могат да бъдат достатъчни за установяване на една, поставена под постоянната обсада на крехкото си мнозинство, изпълнителна власт, със средносрочна перспектива. Мисля, че се повтарям, но в тази конкретна ситуация не толкова мнозинството в парламента е под въпрос, а по-скоро под въпрос е засега поне имагинерната възможност за единодействие от страна на опозиционните партии. В този смисъл, дори и да прозвучи парадоксално, единствено ГЕРБ може да прекрати предсрочно живота на това правителство.
- По-близо или по-далеч сме до еврозоната на базата на параметрите в бюджета и позициите на отделните партии по него?
- За съжаление, отново политическо решение ще е в основата на това наше "достижение". Икономическите и финансови параметри, както на бюджета, така и тези, отразени в документите ни по приемане в Еврозоната, остават на заден план. Решение ще бъде взето извън България по стратегически причини и то в директна зависимост от случващото се на европейско и световно равнище.
А що се отнася до позициите на отделните партии по темата, то за пореден път тема от общественополитическото ни злободневие ще бъде употребена в опит за постигане на теснопартийни цели, а не за промотиране на визионерска държавническа доктрина.
- Казвате: "нашето не е върхушка, а вихрушка". Защо се докарахме дотам?
- Намираме се в окото на бурята, сред хаоса на случващото се. В последните четири години политическият живот у нас върви по-скоро по инерция, а както е известно от физиката именно центробежните сили са инерционни сили. Това "осигурява" незавидната участ на не един и два политически проекти да се появят и да бъдат бързо изхвърлени от центъра на политическия живот, други пък да бъдат изхвърлени в периферията. Ниската избирателна активност, в интерес изцяло на политическото статукво, заради директно организираните от него твърди ядра, доведе до крайното разрояване на политически проекти първо в местната власт, а впоследствие и на ниво представителство в българския парламент.
И за да не избягам от въпроса Ви, нека дам и оценката си за т.нар. български политически елит от последните десетина години. Преобладаващата част от политическия пейзаж е съставена от хаотични, конюнктурни партии еднодневки, проекти с неясно финансиране и зависимости, лидери с компрометирано минало, настояще и бъдеще, а на всичкото отгоре и тенденциозни действия, рушащи доверието в институциите и държавността.
- От КНСБ протестират за по-високи заплати, ресторантьорите искат връщане на 9 процента ДДС, опозицията подгрява с митинги за съдебна реформа. Каква е цената, която правителството ще плати, за да бъдат удовлетворени голяма част от исканията?
- Цената ще е политическа. А и така трябва да бъде. Необходимо е лидерство, а това означава поемане на отговорност за реализирането на толкова необходими, но често непопулярни мерки - и финансови, и социални, и в икономически план. Това винаги води след себе си последствия, в цялата палитра - от принципно и аргументирано несъгласие, през субективно недоволство, та чак до крайна партийна радикализация.
Така или иначе заниманието с политика не трябва да е самоцел, а защита на кауза, сериозен, траен ангажимент, насочен към постигане на реалистични и само в полза на обществото цели, а не трудоустрояване на "наши" хора или субективно възприятие на някой политически "лидер" за вечност. Така че, в крайна сметка, какво е една или няколко политически кариери, ако те са цената на началото на общото добруване.
- А имате ли усещането, че на Балканите нещо се случва? Актове на пробуждане или на нечий външен сценарий са в действие?
- Живеем в интересни времена, в бурни времена. Харесва ли ни или не, но промените ще бъдат исторически. Процесите на глобализацията, от края на ХХ и началото на ХХI век, направиха света особено "малък". Всички сме зависими от всекиго и от всяко събитие, така че по-скоро трябва да се опитаме да сме сред лидиращите, а не за пореден път да останем просто в ролята на свидетели отстрани. Наивно би било да се надяваме, че ще останем някакъв "остров на спокойствието", което означава да поемаме дългосрочни стратегически ангажименти и да отстояваме националните си интереси. А това невинаги е толкова проста работа. И със сигурност, извинете, не е работа за прости хора.
Динамиката на събитията ни задължава да бъдем бдителни, проактивни и смели. Само така можем да преобърнем и налаганата ни отвън, от 1944 г. насам, стереотипна представа, че сме малък народ и от нас нищо не зависи. А това ще е едно добро начало за визионерска дълбочинна промяна.
- Доколко стратегията на днешна Европа за увеличаване на парите за отбрана е правилна и какви ще са последствията за отделните държави членки на ЕС?
- Всъщност не става въпрос за увеличаване на бюджета в сферата на отбраната, а за полагане на усилия за наваксване на пропуснатото, за своего рода първоначално изравняване на тези разходи в сравним глобален план, съобразно няколкото центрове на предполагаема заплаха, и задължителното му последващо ежегодно индексиране. Този акт ще има множество последствия - инвестиция в европейската икономика, повишаване на брутния вътрешен продукт на ЕС, постигане на баланс на силите, постигане на капацитет, в отговор на тенденцията за изолационистка политика от страна на новите световни сили, в това число и Китай, с цел възможно реализиране на политика на сдържане, подобна на стратегическата външна политика на САЩ от времената на Студената война.
Искрено се надявам това да не доведе до нова надпревара във въоръжаването, а по-скоро да даде тласък на икономиката, баланс на интересите и заявка за реална независимост на Стария континент.
- Как оценявате ролята на Доналд Тръмп в усилията му за край на войната в Украйна?
- Мнозина не съумяват да провидят зад, да я наречем, "интересната" публичност на настоящия американски президент, стратегическата американска политика. Нека не бъдем толкова наивни и да се подвеждаме по мимикрираща като органична критика на един или друг нехаресващ президента Тръмп. Критика, често допълнително мотивирана, хибридно подкрепена и реализирана. Развитието на войната в Украйна и най-вече прекратяването на военните действия и изходът от нея, ще са също толкова странни, колкото странна изначално е тази война. И като причини, и като повод за нейното начало, и като реално развитие.
- Адекватни ли са действията на българските политици на новия световен ред, наложен от новата администрация на Белия дом?
- Все още малко хора могат да се ориентират накъде духа вятърът. Несъмнено българската политика няма възможността за абсолютна независимост в международен план. Това е така и най-малкото поради факта, че като пълноправен член на ЕС България трябва да се съобразява с общоевропейската външна политика. Що се отнася до т.нар. нов световен ред - за мен лично към момента е наличен потенциал динамиката на процесите да доведе до дълбочинна политическа нестабилност в средносрочна перспектива. А за нов световен ред винаги има време.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
