София. Правителството прие проекта за нов Наказателен кодекс. Това съобщи вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова на нарочна пресконференция след заседанието на кабинета. Оттук нататък дискусията по Кодекса няма да спре, а ще продължи активно, категорична бе тя.
Отпада като престъпление непозволеното фотографиране, филмиране и записване, подчерта министърът. Тези деяния са забранени от Конституцията, като срещу тяхното осъществяване има гражданскоправен ред за защита. Няма да бъдат намалявани и наказанията за престъпления срещу животни. Остава наказанието за човек, който дава подкуп.
"Министерски съвет се справи много професионално с обсъждането и приемането на проекта за нов Наказателен кодекс", каза Златанова.
„Благодарение на техните бележки имаме значителен брой текстове и понятия, които са прецизирани. Настоящият Наказателен кодекс е в сила от 1968 година и досега е изменян близо 100 пъти. Изготвянето на приетия от Министерски съвет проект за нов Наказателен кодекс е продължило повече от 3 години. Използван е законотворческият опит от 1896 година насам. Взети са предвид и международните задължения на българската държава", обясни Златанова.
„Предложената нова уредба за залавянето на престъпник е много по-добра от действащата. Наказанието „доживотен затвор без замяна" отпада като вид наказание. За престъпление „подкуп" текстът се запазва. Формулирани са съставите на престъпленията, свързани с използване на информационни системи. Отнемането на орган, тъкан, телесна течност или клетка вече е обявено за самостоятелен вид престъпление, доколкото извършеното не съставлява по-тежко престъпление", стана ясно от нейното изказване.
"Безпочвени са всички притеснения за прибързаност и недостатъчно обсъждане на проекта за нов Наказателен кодекс", допълни Златанова.
Министърът обясни, че обсъждането на проекта е било достатъчно достъпно за всички граждани. Тя бе категорична, че не одобрява то да протича в рамките на 2-3 часа. "Няма нужда да припомням, че изготвянето на нов Наказателен кодекс е една от препоръките на Европейската комисия от 2012 година. Трябваше да има по-голяма критичност за забавянето за изготвянето на кодекса. Дебатите навлизат в същинската си фаза след влизането на НК в Народното събрание",продължи тя.
„Възможни са още компромиси в зависимост от това какво мисли обществото. Текстът за филмиране и заснемане на народни представители отпадна. Що се отнася до осигурителната измама, синдикатите са предявявали от 2010 година. През 2012 година социалните партньори се договарят да има такава мярка. Тогава работодателите се съгласили да се съобразят с искането на синдикатите. Описано е при какви условия има наказание за неплащане на осигуровки. Ако синдикатите и работодателите прегледат своето споразумение, аз съм готова на дискусия. В ЕС няма наказателна отговорност за неплащане на осигуровки, но в ЕС няма такава сива икономика, като в България", допълни Златанова.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
