При този демографски срив няма как да не направим реформата, каза Бойко
Без съгласие по най-важните параметри на пенсионната реформа приключи вчерашното заседание на съвета за тристранно сътрудничество. Синдикатите силно се противопоставиха на вдигането на пенсионната възраст за всички категории работещи и особено за хората при тежки условия на труд. Работодателските организации пък категорично отхвърлиха предложението за увеличаване на осигурителните вноски за пенсия и безработица.
За да даде подкрепата си за реформата на тристранката, дойде за кратко и премиерът Бойко Борисов. Той заяви, че пенсионноосигурителната ни система не може повече да остане в сегашното си положение, защото изисква все повече субсидии от бюджета и ограничава ръста на пенсиите. "Надявам се, че с работодателите и синдикатите ще намерим правилното сечение, но има теми, от които няма да отстъпим", заяви Борисов. И посочи, че това е увеличаването на възрастта за пенсиониране. "При този демографски срив няма как да не направим тази промяна. А с реформата в здравеопазването продължителността на живот у нас ще се увеличи", обясни Борисов. Премиерът похвали вицето си Калфин, че е положил "огромни усилия вдигането на годините за пенсия да става възможно най-плавно, за да няма сътресения".
Екипът на социалния министър предлага пенсионната възраст за масовата, трета категория труд, да расте с по 2 месеца на година, докато достигне 65 г. За мъжете това ще стане през 2029 г., а за жените - през 2037 г. Плавен ръст на пенсионната възраст се предвижда и за категорийните работници - за първа категория труд тя трябва да достигне 57 г., а за втора - 62 г. До 55-годишна възраст пък ще трябва да работят полицаи и военни, като от догодина минималната възраст за излизане в пенсия за тях ще е 50 г. и 10 месеца. "Ако това не се направи, ще остане да действа старият закон, а там е предвидено доста по-драстично увеличаване на пенсионната възраст", предупреди премиерът Борисов. В сега действащите текстове на Кодекса за социално осигуряване, приети при предишното управление на ГЕРБ, се предвижда стъпката за увеличаване на пенсионната възраст за трета категория труд да е 4 месеца на година, а за първа и втора - 6 месеца.
"Не пенсионната възраст е решаваща за запълване на дефицита в НОИ", смятат от двата синдиката - КНСБ и КТ "Подкрепа". Според профсъюзите, исканото увеличение за категорийните работници е непосилно, а ефектът от повече приходи от осигуровки ще бъде минимален. Миньорите се канят да стачкуват под земята, предупредиха от миньорския профсъюз към КТ "Подкрепа". Работодателските организации обаче са на противоположното мнение - според тях предлаганото от вицепремиера Калфин увеличение с по 2-3 месеца на година е прекалено бавно на фона на намаляването на населението и емиграцията. Затова бизнесът поиска ръстът да е с 6 месеца на година. В същото време бизнесът е категорично против планираното увеличение на осигуровките. Държавата настоява за увеличение на вноските за пенсия и безработица с общо 4,5% през следващите 12 години. "Ако не направим тези промени, държавата всяка година ще трябва да допълва изплащането на пенсиите с 1,8 млрд. лв., без да има възможност те да растат", посочи вицепремиерът Ивайло Калфин. Разчетите на правителството показват, че в резултат от предложените промени този дефицит ще бъде намален до десетина година до 300-400 млн. лв.
Първо да се запушат дупките в системата
Кирил Домусчиев, председател на КРИБ
За работодателските организации пенсионната реформа трябва да се концентрира върху запушването на дупките в системата. Когато вече се види, че са взети мерки относно събираемостта и изчистването на проблемите в системата, тогава може да говорим за увеличаване на осигурителната тежест. Категорично сме против намерението за вдигане на осигурителните вноски. Това е лош знак към бизнеса отново да се връща към сивия сектор. Това не е реформа. В същото време една от сериозните теми, която засега липсва в реформата, са инвалидните пенсии. Ние сме в пъти над стандартите и над нормите. Това е нещо, за което трябва да видим предложение, някакви мерки, които да се вземат.
Бизнесът иска еднодневни договори и в други сектори
Еднодневни трудови договори в повече сектори, поискаха работодателските организации при обсъждането на промени в Кодекса на труда по време на тристранката. Държавата предлага тази форма на наемане да се въведе за прибирането на реколтата от плодове и зеленчуци, както и розобер. "Растениевъдството не трябва да е привилегирован отрасъл, освен това еднодневни договори може да се сключват за прибиране и на други култури като например зърнено-житните", заяви председателят на КРИБ Кирил Домусчиев. Според него след като се види действието на пилотните подбраншове, тази форма на наемане би било добре да се въведе и в други сектори. Синдикатите обаче скочиха срещу разпростирането на еднодневните трудови договори в други отрасли. "Отваряме нова врата за изкривяване на трудовото законодателство", смята Пламен Димитров, председател на КНСБ. Притесненията на профсъюзите са, че по този начин може да се работи в строителството. Според синдикатите продължителността, която човек може да работи по този начин в рамките на една година, трябва да се свие от предвидените 90 на 60 дни. Да се премахне платеният годишен отпуск за майките, които се връщат на работа, предлагат още работодателите. Според тях сега се натрупва отпуск върху отпуск след приключване на майчинството, което ощетява останалите работещи. Повод за тези коментари е промяна в Кодекса на труда, с която се удължава на две години майчинството при гледане на четвърто и повече деца в семейството.
280 млн. лв. повече от осигуровки
280 млн. лв. повече от осигуровки са влезли в Държавното обществено осигуряване за първите четири месеца на годината, отчете вицепремиерът Ивайло Калфин. Според него, по-добрата събираемост се дължи на въведената криминализация на укриването на осигуровки от началото на годината, както и на увеличението на максималния осигурителен доход и на минималните осигурителни прагове.
Сегашният пакет промени в пенсионната система трябва да бъдат гласувани от Министерски съвет следващата сряда. Според Калфин, дотогава може да бъде търсено допълнително сближаване на позициите. Какви отстъпки е готова да направи държавата обаче не стана ясно след вчерашната тристранка.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
