Преференциите вкараха за първи път сол и пипер в изборната надпревара у нас през май 2014 г. Тогава трябваше да се изберат евродепутати според прекроения през март същата година Изборен кодекс, изготвен и приет от мнозинството на БСП, ДПС и "Атака" по време на управлението на кабинета на Пламен Орешарски.
Водеща роля в бабуването на промените пък имаше днешният омбудсман Мая Манолова, тогава червено острие.
Правото да се пренареждат листите трябваше да отговори на напъна за мажоритарност, който избуяваше сред електората.
Преди евровота обаче никой не подозираше какъв е рискът фаворитите на партийните централи да се окажат прередени от късметлии с щастливи номера или мощни лични кампании.
Каква беля може да се окажат преференциите първи усетиха в БСП, след като водачът на тяхната листа Сергей Станишев се оказа издухан от челното място от неизвестния 27-годишен младеж Момчил Неков, сложен да запълва дупка на неизбираемо място. Шансът на днешния евродепутат беше, че неговият номер 15 съвпадаше с този на партийната бюлетина. Тогава лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов не пропусна да каже на Станишев, че "или самата му партия не го иска, или са купени гласовете, или електоратът им е толкова глупав – да си изберат, което искат”.
Горчив хап преглътна и водачът на Реформаторския блок Меглена Кунева, бивш кандидат президент и лидер на ДБГ, която видя Брюксел през крив макарон заради амбициозния Светослав Малинов от ДСБ.
Пет месеца по-късно обаче, на предсрочните парламентарни избори през октомври, ГЕРБ бе застигната от същия феномен, но във вид 9/9, когато листите на партията в редица градове бяха пренаредени от преференциално подадени гласове, очевидно погрешка. Тогава Борисов коментира, че партията му харесва възможността за пренареждане на кандидат-депутатските листи, но "хората не разбират преференцията".
До същия горчив извод стигнаха също бившите министри Анелия Клисарова (БСП) и Тотю Младенов (ГЕРБ), дългогодишният кмет на община Гърмен Ахмед Башев (ДПС), хлевоустата националистка Магдалена Ташева ("Атака") и изгората на Николай Бареков Мария Календерска. И петимата трябваше да бъдат сигурни депутати според местата в листите, но бяха изместени на по-задни позиции на парламентарните избори благодарение на преференциалния вот.
Сред най-забавните персонажи, изстреляни в парламента заради същата причина, стана семплата пловдивска учителка Ана Баракова. Тя беше сложена за пълнеж в листата на Барековата "България без цензура" под номер 13, но за нейно щастие такъв бе и номерът на самата партия.
Учителката от най-голямото школо в пловдивския ромски квартал „Столипиново”, благодарение на феномена 13/13, се охарчи за нов костюм и чанта, но пък дълго ги разхождаше в Народното събрание. Тя сътвори абсолютен прецедент, като стана независима още преди да положи клетва, защото беше изгонена от партията, отказвайки да изпълни нареждането сама да се оттегли.
Считаната за най-дисциплинирана партия ДПС също бра ядове заради преференциите. Наложи се движението да изключи от парламентарната си група Гюнай Хюсмен и Муса Палев заради нарушен политически ангажимент и неджънтълменско поведение. Причината бе отказът на двамата да се откажат от депутатските си места, които спечелиха с преференциален вот. Гюнай Хюсмен измести от парламента Нигяр Джафер, а Муса Палев - Ахмед Башев от листата в Разград.
В крайна сметка всеки трети от гласувалите за парламент през 2014 г. използва възможността да промени подредбата на кандидат-депутатите. Най-много от нея са се възползваха избирателите на Реформаторския блок, но и в свикналите на ред и дисциплина партии като ГЕРБ и БСП изненадите никнеха като гъби след дъжд.
Дори да вземем предвид вероятните грешки (много избиратели отново се объркаха и отбелязаха номера на партията и в полето за кандидатите) и опасността от контролиран вот и при преференциите, мажоритарният елемент в изборите все пак проработи, отчетоха тогава анализатори и експерти.
Преференцията е царицата на тези избори, възкликна социоложката Антоанета Цонева. "Това се оказа един много добър механизъм, много добре приет от българските избиратели", коментира и математикът проф. Михаил Константинов.
Повечето партийни щабове обаче не бяха доволни.
Нямаше как да е иначе след като дори изборният стратег на ГЕРБ Цветан Цветанов трябваше да преглътне, че секретарят на община Горна Оряховица Клавдия Григорова-Ганчева събра с 300 преференции повече от него и мина от 12-о на второ място при гласуването във Велико Търново.
Симпатизантите на БСП във Варна пък попариха бившия образователен министър Анелия Клисарова, която събра в пъти по-малко преференции от председателя на Областния съвет на столетницата Красимир Янков, който влезе в парламента заедно с водача Ангел Найденов, както и от бившия депутат и общински съветник Борислав Гуцанов.
Червените в Благоевград пък сложиха динена кора на натрапения от "Позитано" за водач Кристиан Вигенин.
Още преди три години ГЕРБ смятаха, че прагът е твърде нисък – 7% за национални избори и 5% за европейски, поради което трябва да бъде повишен поне с 2 или 3 процента. Така се стигна до среднощното гласуване миналата седмица, когато партията на Борисов в комбина с ДПС вдигна прага до непосилните 100 000 гласа. В крайна сметка обаче след като БСП пак хвана гората, а "народният глас" в ГЕРБ Георги Марков взе да се вайка, Бойко Борисов изкомандва пълен назад и ситуацията се върна в изначално положение.
С всички рискове за нови изненади през май, когато ще пускаме бюлетини за следващия европарламент.
Гърневски с лъвски скок от 24-о на трето място
Преференциалният вот създаде доста суматоха и в последните местни избори преди 4 години.
През октомври 2015 г. избирателите за първи път имаха възможност да дадат допълнително подкрепа за избран от тях кандидат за общински съветник. Преференциалният вот бе 7% и затова не се стигна до изместване на водачите, но се стигна до тотално пренареждане на листите.
Есенният вот се превърна в сладък спомен за настоящия депутат Спас Гърневски. Той мина от 24-о на 3-о място в листата на ГЕРБ в Пловдив. Така бившият кмет и някогашен заклет костовист, а после и царист, се “бетонира” в партията на Бойко Борисов. И на следващия вот беше включен в кандидат-депутатската листа като мощен локомотив на гласове.
Съвпадението в номерата разбута и листите на другите основни формации под тепетата.
Втората по численост група на патриотите около Славчо Атанасов получи съветник напред от задните редици. С преференциален вот на втора позиция влезе Нина Гьошева чрез синдрома 24/24.
За коалицията на загърбилия за кратко ГЕРБ Здравко Димитров и реформаторите печелившата комбинация 19/19 изстреля на втора позиция Коста Хаджиев, а местната шефка на ДСБ Пенка Деведжиева се смъкна трета.
Голяма веселба настана и в София, където сложената под №15 в листата на ГЕРБ Силвия Христова събра цели 10 138 преференции. Тя изпревари всички кандидати пред себе си с изключение на водача Йорданка Фандъкова.
БСП също падна в капана на сгрешената преференция. Марин Стоянов, който е 39-и в листата, какъвто е партийният номер в бюлетината, събра 1516 гласа за себе си. Така той влезе като втори в общинския съвет от левицата, като само първият в листата и настоящ лидер на БСП-София Калоян Паргов остана пред него, но само защото му се зачитаха и неотбелязаните с преференция бюлетини.
При ВМРО Виолета Тодорова, 12-а в листата, какъвто е и номерът на партията, стана трета и влезе в СОС със 1152 гласа. Тя не успя да изпревари само Карлос Контрера и Димитър Антов.
По същата логика на щастливото съвпадение номер 14 в листата на "Атака" Станчо Станков събра 850 гласа за себе си и стана втори след водача Николай Пехливанов, измествайки втория Станил Станилов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
