Преборихме се на 10 януари 1997 г., а сега сме маргинали

Хора, с които играех всяка събота мач, бяха от другата страна на барикадите, казва Стефан Софиянски

Преборихме се на 10 януари 1997 г., а сега сме маргинали | StandartNews.com

На 10 януари се навършиха 22 години от историческия ден, в който народът щурмува парламента. Тогава кабинетът на Жан Виденов докара страната до ръба. 19 банки фалираха, хлябът изчезва, намираше се само с куполи, Хиперинфлацията стопи заплатите до 5 долара.
Тогавашният кмет на София Стефан Софиянски бе един от политиците, които през целия 10 януари 1997 г. бяха на улицата. Първо се опитваше да спре хората да не щурмуват парламента, после не позволи на охраната на НС да ги разпръсне с водна струя. "Стандарт" го потърси за интервю по повод годишнината.

- Г-н Софиянски, с какво чувство си спомняте за драматичните събития пред сградата на Народното събрание на 10 януари 1997 година?
- С лошо чувство. На този ден прекарах повече от 24 часа сред хората на улицата - прибрах се на 11 януари в пет часа сутринта, а в седем пак бях на площада. Там видях българи против българи. И това беше страшно.
- Тогава се озовахте между чука и наковалнята, докато се опитвахте да спрете сблъсъка. Всъщност от кого беше обсаден парламентът?
- Парламентът беше обсаден основно от софиянци. Бях против това да се влезе в парламента, бях срещу моите хора ,които напъваха да влязат  в парламента ,пред мен имаше седесари. И с Петър Стоянов тогава молехме и двамата да не се влиза, да не се минава. Но Петър си отиде и аз останах сам. Срещу себе си виждам приятели, с които всяка седмица играя мач. И викам "Абе Наско, какво правиш тука?". Казва ми: "Стефане, махни се, ще те отвеем!".  Ситуацията беше просто такава. Самият факт, че ние всяка събота сме заедно, а сме един срещу друг на барикадата, беше нещо страшно.  Нямам добри спомени от тогава. Накрая може би съм получил някакви позитиви от това ,че бях  през цялото време там, но не бих искал да ги имам. Бих предпочел да го нямаше това време.
- Какви толкова позитиви сте получил?
- Никакви, ама все пак станах някакво име, дето съм бил там през цялото това време. Ето и вие ми се обаждате, защото помните, че съм бил един от хората, които сме били там.
- Предизвикан ли беше протестът?
- Спорил съм с много хора по този въпрос, най-вече от левицата. Те твърдят, че протестът е бил предизвикан. Тогава бях един от лидерите на СДС и категорично мога да кажа, че в СДС нямаше организация. СДС нямаше сили да направи организацията за този протест. Протестът беше спонтанен. Той беше икономически, не толкова политически. Тъжното за мен,  вече в проекцията на времето е, че тогава днешните управляващи бяха от другата страна на барикадата, а днес те са десните. А ние, които се  преборихме, сме маргиналите. За това ми е мъчно.
- Защо изчезнахте от медийното пространство?
- Не съм активен, защото ежедневието го изисква. Имам семейство, трябва да го храня. В телевизията не го храня. Когато ежедневието ти е на политик, си в публичното пространство, когато ежедневието ти е работа, си я гониш.
- Опитвали ли са се да Ви привлекат за политиката?
- Не, не е необходимо да ме привличат, аз съм Стефан Софиянски, ако искам, съм там, ако не искам - не съм. Тези години в свободното си време написах нова конституция. Тя е готова и чака удобния момент да я представя и да се опитам да амбицирам дясномислещите хора, защото левите винаги ще ги отричат. Статуквото Бойко Борисов- Корнелия Нинова е с един генетичен произход, който няма да приеме промяна. Ще се опитам да мобилизирам хората, които искат промяната с това ново устройство на управлението на държавата, пък дали ще успея или не, не знам. Чакам някакъв по подходящ момент, защото от от скандали няма как да кажеш нещо разумно. Пожелайте ми успех!
 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай