- Хората ще гласуват за онези, които им дадат перспектива, вместо да ги плашат
- Създадохме поколение, което стои пред екрана и прави каквото му кажат оттам, казва Христо Монов в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Христо Монов е психолог и бивш депутат. "Стандарт" го попита за политиката и за това как пандемията отвори много работа на психолози и психиатри.
- Господин Монов, като психолог как ще коментирате настоящата политическа ситуация, в която в политиката влизат хора като Кубрат Пулев, като Стъки?
- Нямам нищо против двамата в тяхната дейност, но не вярвам, че имат някаква експертиза и опит да се занимават с политика. Тя не е размяна на удари и понасяне на удари. Политиката е дейност, която регулира живота на всички ни, но не по начина, по който те се изявяват професионално. Обратното - целта на политиката е никой да не понася удари и всички заедно да живеем по-добре.Тяхната поява възприемам го като опит на една определена група от хора, които доскоро бяха на власт, да разбутат още повече политическото дъно.
- Настоящата ситуация - избори, служебен кабинет, нови избори, психологически ще обезвери ли хората? Ще ги тласне ли към отказ от гласуване?
- Надявам се да е обратното. Надявам се най-накрая всички ние като избиратели да разберем, че това, което имаме като възможност да участваме в политиката, е нашият глас. Сигурно някои се опитват да направят така, че много хора да се отвратят от това да реализират най-висшето си право на политическо участие. Но ми се струва, че този път няма да успеят. Особено по начина, по който го правят - да се изкарват жертви хора, които само са спечелили от това, че са живели по време на тоталитарния режим. Защото един човек едва ли би могъл да стане повече от бригадир в ТКЗС-то в Банкя със своите качества, ако баща му не беше полковник от милицията. Сега да се изкарват жертви той и хората около него, е просто смешно. Така че се
надявам повече хора да разберат какво ни се е случило от 2009 г
насам, да упражнят правото си на избори и да приключим с тази страница от историята ни, която в общи линии унищожи политическото и го превърна в махленска приказка на каре белот.
- Пандемията задържа доста хора в домовете им и пред телевизорите по принуда. Станахме ли по-податливи на манипулации от екрана?
- Току-що си купих книгата на известния икономист Клаус Шваб и ще ми е интересно да я погледна. Защото миналата година по време на пандемията той говореше за "нулиране на цивилизацията", а сега става дума колко много трябва да бъдем солидарни. Че ние трябва да изградим един нов вид капитализъм - солидарен. Според мен тепърва ще излязат нещата около пандемията - как се появи, как беше управлявана. Не поставям под съмнение, че имаше такъв вирус, тъй като мои познати починаха от него.Но мисля, че най-голямата вреда вече е сторена - цивилизацията не е същата.Ние спряхме децата си от училище за две учебни години. Един доклад на ЮНЕСКО от средата на април показва, че броят на неграмотните деца по света се е увеличил със 100 милиона. Това е удар срещу цивилизацията. Виждате какво става и в нашата страна.Най-ужасното е, че
децата ни прекъснаха връзката си с познанието
Не може да лежиш на леглото по пижама и да се обучаваш. Обучението е някакъв вид ритуал, то изисква не просто да получаваш и ретранслираш знания, а и други качества - самоконтрол, самодисциплина.Мисля, че децата в началната училищна възраст окончателно ги загубиха и много трудно ще ги наваксат. Направихме едно поколение, което стои пред екрана и прави каквото му кажат оттам. Не мога да разбера онези, които пледират, че дистанционното обучение било нещо велико. Затворихме си и университетите за две години. Само по време на чума, и то за малко, са затваряни университети през средновековието. През войните са работили!Тепърва ще берем плодовете на онова, което се случи. Не ме интересува как се е появил вирусът, не съм специалист, но като психолог казвам, че начинът на справянето с вируса бе абсолютен провал на политическите елити.
- Как се отрази пандемията на хората в психологически план?
- Страшно много работа имаме ние - психолозите, още повече работа ще имат психиатрите. Много хора вече загубиха възможността да реагират адекватно на ситуацията. Погледнете дори само случаите на семейно насилие, които многократно скочиха. Агресията по най-малък повод, дори когато пътувате в градския транспорт. Слава Богу, като че ли между децата агресията в училище намаля. Вероятно по този начин компенсират дългия период, в който бяха разделени един от друг. Но като цяло
всички сме на ръба на психичните си възможности
И оттук-нататък е много важно какви послания ще дадат тези, от които зависи накъде ще тръгне светът. Стига с плашенето! Хората вече не могат да бъдат плашени. Като резултат на това те ще престанат да изпълняват каквито и да било, дори и най-рационалните мерки в това отношение. Оттук-нататък трябва някаква подкрепа. Трябва да се даде хоризонт, дори и кратковременен, за постигане на някакви общи цели. Дори и, ако щете, само това - да напълним плажовете тази година. И то ще е достатъчно, за да разтоварим малко от напрежението. Да се напълнят отново стадионите, концертните зали. Имаме нужда от това, стига с плашенето. При него има предел, след който вече на хората им е все едно.
- И реагират точно обратно?
- Ако реагират обратно, ще е добре, защото това означава, че се борят срещу неадекватни мерки. Но ако им стане безразлично, тогава ще е страшно.Безразличният човек е най-опасенНа него му е все едно. Той може да бъде управляван, но той не може да бъде производителен, независимо в каква сфера се труди. Както му е безразлично какво ще стане с живота му, така му е безразлично какво произвежда и как го произвежда.
- Какви други кризи отключи пандемията и кои хора са по-устойчиви?
- Както можеше да се очаква, хората с хронични заболявания проявиха по-висока степен на тревожност и пристъпи на паника.Нещо, което на пръв поглед изглежда странно, но аз отдавна съм го наблюдавал като кризисен психолог - онези хора, които бяха по-организирани, бяха планирали нещата си много далеч напред, които стриктно изпълняваха дневното си, месечно и годишно разписание, приеха много по-трудно ставащото. За разлика от онези, които са на пръв поглед по-безотговорни, разхвърляни, хаотични. За тях, които мнозина ги наричат несериозни или "развейпрах". Те се справиха по-добре, може би защото по принцип са по-хедонистично настроени. Каквото и да се случи, винаги успяват да извлекат от него положителна емоция и да продължат. Но на всички ни се отрази. Пак ще кажа - на ръба на психичните си сили сме. Още едно критично събитие - каквото и да било, не дай си Боже да е трети локдаун при евентуално обостряне на пандемичната обстановка, ще ни срине. И трябва да работим в това отношение, да създаваме емоционален и информационен фон, който да подкрепя хората към преживяване на положителни емоции. Вижте програмата на основните филмови канали по телевизиите - само разрушения, екшън, войни, апокалипсис. В същото време дори една сладникава мелодрама би провокирала положителни емоции. Още великият Исак Паси, чиито лекции съм слушал и съм се явявал при него на изпит по естетика, казваше "Бакалската мелодрама води до емоционален катарзис".
Един съвет към всички: не гледайте новини
чак от седма или осма позиция започва с нещо положително. Няма нужда да ни казвате колко е страшно. Кажете ни има ли перспектива!Мисля, че това ще бъде печелившата стратегия на тези избори. Хората ще гласуват за онези, които могат да дадат една положителна перспектива, а не за онези, които гледат в миналото.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
