Москва. България показва една от най-скъпите изложби в света в сърцето на руската столица. На 30 септември тракийското злато ще блести на броени метри от Кремъл. Това се случва за първи път от 1987 г. Сега обаче руските почитатели на траките и древността ще видят нови и непоказвани експонати. Някои от тях ще направят своята световна премиера. В държавния исторически музей в Москва руснаците ще видят 5 тракийски съкровища от България - Панагюрското, Боровското, предметите от Златиница-Маломирово край Ямбол, част от Рогозенското съкровище и Летнишкото, разкри вчера координаторът на проекта Катя Джумалиева. Тя е шеф на Дирекция "Културно наследство и музеи" в културното министерство.
Специално за организацията на уникалната изложба правителството на Русия отпуска 9 млн. рубли, което се равнява на 405 900 лв. Част от парите ще се върнат като наем в българските музеи. Освен Националния исторически музей свои експонати изпращат археологическия музей в Пловдив, и историческите музеи във Враца, Русе и Ловеч - общо 317 реликви. "Парите ще са едва четирицифрени суми, но това не е толкова важно - представяме в света българската история", казват експертите. "Сформиран бе специален научен екип от 4 души. Елка Пенкова и д-р Любава Георгиева от НИМ са автори на концепцията на изложбата, съобщи Джумалиева. Най-оригиналната част е разкриването на целия технологичен процес на консервация и реставрация чрез специални постери и филм. Двете планират да покажат два от филмите на Стелиян Иванов "Траките" и "Истината за Орфей", но руснаците все още не са одобрили показването му по време на изложбата. Цялата експозиция ще пътува със самолет, като наши и руски барети ще охраняват транспорта към и от летището. Застраховката на съкровищата е с държавна гаранция, одобрена от българското правителство, като сумата е около 130 млн. лева. Това е едно от най-скъпите съкровища в световен мащаб, твърдят от Министерството на културата, макар да не разкриват за колко са застраховани тракийските златни и сребърни уникати.
Към изложбата руснаците ще отпечатат и около 100-страничен каталог с всички експонати.
"Общо 6-има български експерти ще придружават експозицията. Трима от тях са от НИМ, трима са от фондация "Тракия", разказа тракологът проф. Иван Маразов. Двама от най-известните учени в Русия в областта на траките и скитите - Кирил Фирсов и Денис Журавльов, пишат статия за ролята на двете древни племена, които са съжителствали по едно и също време. "Траките и скитите са си взаимодействали изключително силно и това е от изключително значение за нас", коментира Маразов. Последната изложба в Москва е била в пушкинския музей, където залата е била препълнена с повече от 180 експерти и учени. "Руснаците са голяма сила в областта на тракологията и за нас ще е удоволствие да си разменим научна литература и знания", споделя проф. Маразов.
Покоряваме и Лувъра
Тракийското злато ще покори Лувъра през 2015 година. Това съобщи шефът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров пред "Стандарт". Той обясни, че изложбата е била планирана за догодина, но е отложена. Тракийско злато, разкрито по нашите земи, бе показано и в Италия. През 2006 г. в продължение на един месец то остана в президентския дворец Куиринале в Рим. Показани бяха златен венец, златен пръстен, позлатени ритони с формата на еленска глава, богато украсен наколенник от гроба на тракийски владетел от IV век преди Христа край Златиница, Ямболско. За Италия замина и златната маска на Георги Китов.
Товарят златото в раница
Панагюрското златно съкровище е открито от братя Дейкови. Те го намират край Панагюрище, докато копаят глина за тухли през 1949г. Първото му пътуване протича, без никой да се сети да го пази. Директорът на Пловдивския археологически музей Димитър Цончев натоварва ритоните в раница в Панагюрище, мята я на гръб и се качва на влака за Пловдив. Години по-късно през 1974 г. министърът на културата Людмила Живкова издава заповед златото да бъде преместено в София. После то с години не стъпва в България, което налага да бъдат направени дубликати. Преди три години златото се върна в Пловдив и започна големият спор за собствеността му, който продължава. Тогавашният кмет Славчо Атанасов заяви, че няма да го пусне от града. Срещу това скочиха директорът на НИМ Божидар Димитров и министър Вежди Рашидов. Намеси се и кметът на Панагюрище Георги Гергинеков, който също поиска съкровището. Междувременно наследници за братя Дейкови заведоха дело за собственост.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
