Недобрата свързаност на Балканите е основна пречка пред икономическото развитие на региона и привличането на чуждестранни инвестиции. Това заяви президентът Росен Плевнелиев на съвместна пресконференция на „Дондуков" 2 със своя албански колега президента Буяр Нишани. От срещата стана ясно, че България и Албания остават ангажирани с реализацията на Транспортен коридор № 8 и доизграждането на железопътната линия София – Скопие – Тирана – Дуръс.
„И за България, и за Албания е важно да бъдат свързани от железопътна линия и от автомагистрала, а защо не и от пряка въздушна линия", каза Плевнелиев, цитиран от пресцентъра на президентството.
Само заедно страните от Югоизточна Европа могат да постигнат успех и да решат въпросите, свързани със задълбочаването на регионалното партньорство, процеса на европейска интеграция и справянето със засиления миграционен натиск, обясни той.
По-добрата енергийна свързаност ще увеличи сигурността на доставките на енергоресурси и ще даде възможност за диверсификация на доставчиците и за постигането на по-конкурентни цени на електроенергията, смятат двамата президенти. „Държавите от Югоизточна Европа трябва да се обединят и да изградят своя регионална борса за природен газ и електроенергия", призова отново българският държавен глава. Според него свързването на електропреносните мрежи на държавите на Балканите ще насърчи и износа на електроенергия от страната ни, която е традиционен доставчик на електроенергия за региона.
Изграждането на отношения на добросъседство на Баланите е от ключово значение както за задълбочаване на регионалното партньорство, така и за постигането на напредък в процеса на европейска интеграция, беше позицията на Росен Плевнелиев и Буяр Нишани.
Европейската интеграция няма да бъде завършена без държавите от Западните Балкани, заяви още президентът Плевнелиев и увери, че България ще продължи да подкрепя Албания в процеса на присъединяване към ЕС. Страната ни има готовност и за подписването до края на 2015 г. на двустранен Меморандум за сътрудничество в тази сфера. „Албания е пример в региона със своята съпричастност към европейските ценности и позиции, още преди да е станала пълноправен член на Съюза", подчерта президентът. „Албания е признателна за последователната българска подкрепа в процеса на европейска интеграция и е уверена, че ще я получи и за започването на преговорите за присъединяване към ЕС", заяви президентът Буяр Нишани. Държавният глава на Албания изрази и интереса на страната си за споделяне на българския опит в усвояването на европейските фондове и особено по отношение на земеделието и развитието на сектора на услугите.
Променената ситуация на сигурност в резултат на конфликтите в Близкия Изток и Източна Украйна също е била обсъдена на срещата на двамата президенти, които потвърдиха подкрепата си за мерките на НАТО за увеличаване на сигурността в Черноморския регион. „С президента Нишани споделяме обща позиция за съхраняване на политиката на „отворени врати" на Алианса. Очакваме в най-скоро време Черна гора да получи официална покана за членство в НАТО", посочи още българският държавен глава.
Като председател на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, България ще предложи приемането на Съвместна декларация за неприкосновеност на границите на Балканите и ще разчита на подкрепата на Албания за успешното реализиране на тази инициатива, стана ясно от думите на държавния глава. Президентът призова и за активно сътрудничество на всички държави от региона за изпълнение на трите основни приоритета на българското председателство на ПСЮИЕ в сферата на транспорта, енергетиката и инфраструктурата; в подкрепа на гражданските общества в региона; по отношение на миграцията и засиления бежански поток.
Страните от Западните Балкани, които се стремят към членство в ЕС, трябва да станат част от общия европейски дебат за нелегалната миграция и търсенето на общи решения, призова президентът Плевнелиев. Държавният глава подчерта, че България ще продължи да изпълнява отговорно задълженията си като външна граница на ЕС и да предприема всички необходими мерки за охрана на външната европейска граница в съответствие с европейските стандарти. „Миграционната обстановка ще продължи да се влошава, докато не се намери трайно политическо решение за продължаващите войни и насилието, както и острите социални проблеми в Близкия изток и Африка", категоричен беше президентът. По думите му трябва да се прави разграничение между бежанци, идващи от региони, в които животът им е застрашен, и икономическите имигранти и призова държавите от региона да продължат да търсят не индивидуални, а общи решения по този въпрос. „Със сигурност прехвърлянето на бежанците от една на друга полузатворена граница не може да бъде решение, както и практиката бежанците да не се регистрират и всяко едно правителство удобно да ги транспортира на следващото", категоричен беше българският държавен глава.
Албания е перспективен партньор на страната ни в търговията и инвестициите в региона на Западните Балкани, изтъкна още в изказването си на пресконференцията президентът Плевнелиев. През 2014 г. стокообменът между двете държави е достигнал 80 млн. евро и Росен Плевнелиев и Буяр Нишани потвърдиха решимостта си да насърчават „всички държавни институции в България и Албания за създаването на благоприятна бизнес среда". Утре в София двамата държавни глави ще открият съвместен бизнес форум, на който предстои да бъдат обсъдени и конкретни общи проекти. Компании от България са проявили интерес да участват в изграждането на инфраструктурни проекти в Албания, финансирани по линия на Световната банка, ЕБВР и ЕИБ. Развитието на транспортната инфраструктура, използването на възобновяемите енергийни източници и предстоящото строителство на нови електроцентрали, също създават предпоставки за успешно сътрудничество, стана ясно още на пресконференцията. „Албания разполага със значителни водни ресурси и българските компании могат да участват в изграждането на нови водноелектрически централи", отбеляза Буяр Нишани.
И България, и Албания се стремят да се утвърдят като туристически дестинации в Югоизточна Европа и създават условия за привличането на повече туристи в региона. Само през миналата година близо 14 000 български граждани са посетили Албания – 7 пъти повече от 2013 г., а 25 000 албанци – България.
Двете държави предприемат общи мерки за насърчаване на двустранния обмен в сферата на образованието и културата, стана ясно още на пресконференцията. Предстои да бъде подписана двустранна Програма за сътрудничество в областта на образованието, науката и културата за периода 2015 – 2017 г. Ежегодно албански граждани от български произход се обучават с право на стипендия във висши училища у нас. Предстои улица, изградена с българска подкрепа, в албанския град Балш да бъде наименувана на княз Борис І.
В отговор на журналистически въпрос за етническите българи, които живеят в Албания, президентът Нишани подчерта, че Албания е напълно открита и заинтересована да зачита правата на всяко малцинство на своя територия. „Въпросът за идентифициране на национално малцинство се основава на международните конвенции и Албания е открита за прилагането на тези конвенции и европейски стандарти. В Албания всеки един гражданин има правото да заяви своята национална принадлежност. И в момента, когато тези малцинства отговорят на европейските стандарти и европейските конвенции, те естествено ще бъдат признати официално", заяви президентът Буяр Нишани.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
