София. Президентът Росен Плевнелиев обобщи в 4 групи актуалните заплахи към националната сигурност, вследствие на представените доклади и получените анализи на Консултативния съвет за национална сигурност днес.
1. Кризата в Близкия изток поражда заплахи и рискове за националната сигурност, като основният риск е засиленият миграционен натиск и свързаните с него рискове като повишаване нивото на заплаха от проникване в страната на лица, свързани с терористични групировки и организираната престъпност лица, както и породената от миграционния натиск ксенофобска вълна и използването на езика на омразата.
2. Риск от недостатъчно ресурсно обезпечаване на отговорните институции за посрещане на предизвикателствата и надграждане на способностите.
3. Риск за енергийната сигурност на страната във връзка с напрежението между Русия и Украйна.
4. Тежката обществено-политическа криза в страната с потенциал за ескалация и силно негативни въздействия върху обществото, включително трайно ниско доверие на гражданите към институциите и засилващо се разединение в обществото.
"Сирийският конфликт доведе до най-тежката хуманитарна криза в света днес. В средносрочен план същата ще се разраства, а проблемите могат да се задълбочат в случай на друга гражданска война в региона, регионален конфликт или дестабилизиране на някоя от съседните на Сирия страни. Необходим е комплексен и системен подход за ограничаване на актуалните рискове, чрез интегриран подход и споделен ресурс на компетентните институции от изпълнителната власт", смята президента.
Държавният глава предлага да се обединим около външнополитически приоритети и инициативи във връзка с кризата като например:
1. Активно участие по формиране на общата позиция на Европейския съюз за решаване на кризата в Сирия – предстоят преговорите Женева 2.
2. Европейският съюз е донор номер 1 с над 2 млрд. евро в тази криза. Тази политика трябва да продължи, за да може се гарантира хуманитарна помощ вътре в Сирия, като се стимулира оставането на бежанците вътре в Сирия.
3. Осигуряване на всякакъв вид помощ от Европейския съюз за България – техническа, материална, финансова, експертна, по линия на Фронтекс, европейски фондове, оперативни програми и други.
4. Освен да разчитаме на помощта от ЕС, трябва да мобилизираме и българската двустранна дипломация, за да получим подкрепа и от страните-членки на Европейския съюз.
5. Да координираме усилията си с Италия, Гърция, Кипър, Малта и други държави, използвайки предстоящото гръцко и италианско председателство през 2014 година за формиране на общоевропейска политика по бежанските кризи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
