София. Управлението на държавата, подобно на волейбола, е екипна игра. Успехите на играчите от националния ни тим се дължат до голяма степен и тяхното умение да се верни на максимата "един за всички, всички да един". Кои шестима политици са достойни да влязат в подобен отбор по политика? Отговор на този въпрос дадоха хората, участващи в социологическо проучване на Института за модерна политика.
От резултатите става ясно защо никога няма да станем шампиони - политическите играчи, събрали най-много гласове, в момента са като орел, рак и щука.
Шестимата, които попадат във витруалния национален тим, са Бойко Борисов, Меглена Кунева, Волен Сидеров, Сергей Станишев, Яне Янев и Иван Костов.
За капитан на отроба се очертава сегашният премиер в оставка. Той събира 11,8% в своя подкрепа. След него се нарежда Меглена Кунева с 8,1%, а трети е лидерът на "Атака" - 7,5 на сто. Любопитното е, че президентът Росен Плевнелиев не попада в шесторката. Той се нарежда на седма позиция с 2,8%, което според параметрите на проучването означава, че е аут от националния отбор.
Въпреки че е вън от екипа, държавният глава е един от тримата политици с най-висок рейтинг според националното социологическо изследване. Той има 48,8% одобрение, следван от Бойко Борисов с 37,35 одобрение. Третото място е за Сергей Станишев - 24,6% одобрение.
На въпроса „Как оценяват икономическото състояние на страната през последните 12 месеца?” 91,6 на сто от интервюираните отговарят, оценявайки икономическото състояние в България през последната година като лошо, а едва 4,1% като добро.
Народът в ролята на Дянков вдига заплати
Приоритетът за финансовата дисциплина, наложен от министъра на финансите Симеон Дянков през последните години, е тема, която е изключително дискутирана, особено сега в контекста на оставка на правителството. Хората, участващи в проучването през февруари отговарят какво биха направили, ако бяха в ролята на министър на финансите, какво биха променили първо във финансовата политика. Резултатите показват, че най-висок процент от отговорилите биха увеличили минималната работна заплата – 38,3%. Други 30,5 на сто биха повишили пенсиите. 14,7% биха дали повече пари за детски надбавки, 10,9% – парите за майките, а само 4,9% биха увеличили социалните помощи.
Високите сметки за тока през декември-януари провокираха социално напрежение и накараха хората да излязат на улицата. В условията на нестихващи вълнения хората бяха попитани дали според тях са справедливи претенциите срещу електроразпределителните дружества. 94,9 на сто отговориха, че протестите са справедливи, а едва 1,7%, че не са.
В навечерието на протестите срещу монополите темата за трагедията в Бургас от миналото лято изглеждаше, че придобива нова актуалност. „Обосновани предположения” за връзка на „Хизбула” с атентата в Сарафово, направени от вътрешния министър Цветан Цветанов, стана официална позиция на българското правителство. Респондентите бяха попитани дали според тях е имало външен натиск върху кабинета за тази позиция. 37,9 на сто отговарят положително, а 14,3% смятат, че по-скоро не е имало такъв външен натиск. На това как този проблем ще се отрази върху рейтинга на управляващите, които вече са в оставка – 38,8% смятат, че въздействието ще е отрицателно, а 10,4% – положително.
Участниците бяха попитани дали лично за себе си смятат, че благополучието им зависи от политиката. Общо 60,6 на сто посочват, че според тях в много голяма или по-скоро в голяма степен политиката влияе върху благополучието им. Други 30,8% от своя страна смятат, че политиката не влияе или по-скоро не влияе върху личното им благополучие.
Хората да оценяват в проценти и готовността си да отидат до избирателните секции, ако вотът за НС би бил „днес”. Всеки четири от десет интервюирани са убедени на 100%, че ще пуснат бюлетината. Други 15.5 на сто са на 75% сигурни, че ще отидат до тъмната стаичка. При това питане общо близо 55% декларират висока степен на готовност за гласуване.
ГЕРБ печели 24.1 на вота
На въпроса „Ако парламентарните избори са днес, за коя партия или коалиция ще гласувате?” отговорите са:
Политическа партия ГЕРБ получава 24,1% електорална подкрепа, БСП- 20,3%. ДПС е с 4,6%, а АТАКА има 3,6%. Партия „България на гражданите“ – 2,7%. ДСБ е с 2,1%, СДС – 1.1% (данните са за гласуващите в проценти като дял от ВСИЧКИ избиратели).
При деклариран вот от 62,6% гласуващи, ако изборите бяха днес, в парламента биха влезли: ГЕРБ, БСП, ДПС, АТАКА, Партия „България на гражданите”. Ако пред урните се явят 54.9 на сто от избирателите, до преодоляване на 4%-та бариера плътно би се приближила и партия ДСБ.
За сравнение – през месец декември 2012 г. 27 на сто от респондентите са посочили ГЕРБ като политическата партия, за която биха гласували в тогавашния момент. През януари 2013 г. 24,8% от всички гласоподаватели биха избрали ГЕРБ. БСП през месец декември щеше да получи резултат от 22,2%, а през януари – 19,3% от всички избиратели.
Проучването е проведено в периода 18-26 февруари 2013 година. Реализирана е национална извадка на пълнолетното население (18+) на квотен принцип, която възпроизвежда параметрите на генералната съвкупност по признаците пол, възраст и населено място. Общият обем на извадката е 980 лица. Информацията е получена чрез стандартизирано интервю „лице в лице”, проведено с 980 респонденти.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
