Жегата изпържи партиите. Вместо да се обединят за кабинет, те се съюзиха, за да търсят греховете на Пламен Николов. Някакъв философ с докторска дисертация върху времето и преуспяващ предприемач, дръзнал да приеме поканата на "Има такъв народ" да оглави правителството на промяната в България, истински вбеси професионалните кадровици.
Три дни партийни детективи обръщат държавата с хастара навън, само и само да намерят нещо, с което Николов да бъде ударен. Политически шамани гадаят жестовете му, професионални пиари броят дължината на изреченията му.
Първи в ролята на инспектор Дюдю влезе проф. Огнян Минчев, който залови Николов на местопрестъплението още в "Панорама". Направил лапсус с договора ни с Македония, ерго не ставал за премиер.
В събота тв камерите бодро осъмнаха в Шумен с надеждата учителката на Николов да сподели някоя пикантна беля, но, уви, кандидатът се оказа пълен отличник, при това с амбиция и визия за развитието си. Директората даже му пожела успех, язък! Затова репортерските микрофони отпрашиха към Сушица. Но и там удариха на камък. Хората не само, че не мразят рода на Пламен Николов, а напротив - гордеят се с дядо му Параскев, който бил изключителен счетоводител. Вечерта детективските разкрития акостираха при съпругата му, която за ужас на всички се оказа поетеса.
Така на мушката на хейтърите попадна дисертацията на Николов. Тя нещо не можела да се намери, регистърът с научни разработки се сринал и след това хоп, трудът на Николов се появил. Цял уикенд пожарът къде е дисертацията засенчваше стихиите в Гърция и Турция. За да се окаже в понеделник, че според обясненията на МОН трудът си е на мястото, но една пътна бележка, която трябвало да върви с него, се губела. Защо е толкова важна обаче така и не стана ясно. Важното е, че липсвала.
Със старта на новата седмица каскетът на Шерлок Холмс нахлупи и Николай Хаджигенов, който иначе повече от всичко на света мрази каскети. Публикувайки тезата на конституционалиста Николай Близнаков, Хаджигенов даде стръв за хейта, че Пламен Николов не бил законово номиниран. Никой не бил чул ПГ на "Има такъв народ" да гласува решение за номинацията му. Къде е казано, че заседанията на групите са публични и всяко решение на ИТН трябва да се докладва първо на Хаджигенов, не се разбра. Но се разбра, че Николов трябвало пак да бъде номиниран.
Президентството бързо охлади кипналите в жегата партийни страсти като обяви, че решението за номинация на Николов си е надлежно входирано на "Дондуков" 2. Все пак, на ИТН не им е за първи път да номинират премиер, наивно е да се смята, че са го проспали.
Междувременно страст за улики даде на партийните разследвачи самият Слави Трифонов с неделното си видеоинтервю. За няколко часа всички забравиха и кабинета, и ковида, и морето дори, за да обследват какъв е назалният спрей на шкафчето на Трифонов, защо пие вода "Девин" и нервни ли са му пръстите.
Така, принуден от обстоятелствата, в интелектуалната роля на Еркюл Поаро накрая се появи самият Христо Иванов. Първо, за да обяви, че нещо в изражението на Николов показвало, че не прилича на лидер. После - за да съобщи, че и той провежда издирване: на гаранции за почтеност на министрите. Коя институция, църква или глобално общество издават тапиите, не е важно.
Дали Пламен Николов ще стане премиерът, който по думите му досега България не е имала, времето ще покаже. Едно е сигурно обаче - тестът за грехове, могат да минат само хора като него, които никога досега не се имали допирна точка с политиката. Защото колкото повече нагазваш в партийното блато, толкова повече кална диря оставяш. И няма нужда по петите си да върви някой Инч Хай Честен детектив.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
