- Тънки сметки и нереални съюзи минират възможността за кабинет
- Политическа бъркотия се пренася в новата година, голямата битка е за местния вот
Безпрецедентната политическа ситуация за България, в която страната ни изпраща 2022-а, за да посрещне 2023-а, показва, че бъркотията в главата на повечето ни политици е по-голяма дори и от тази в държавата. Всъщност, бъркотията в държавата е производна на бъркотията в главите на политиците.
Казал го е по неподражаем начин геният Булгаков в "Кучешко сърце".
Четири са безпрецедентните ситуации, с които излизаме от 2022-а. Но с чиито последствия влизаме в 2023-а:
- Най-кратко управлявалото правителство от зората на демокрацията - това на Кирил Петков. Само 8 месеца.
- Първи успешен вот на недоверие от 1989 г. насам. С него кабинетът "Петков" бе свален.
- Трето служебно правителство на президента Румен Радев само за 1 година и 5 месеца.
- И
черешката на този политически буламач
- липса на редовно правителство и дори невръчен втори мандат цели 3 месеца след поредните предсрочни избори на 2 октомври 2022 г.
Оттук и перспективите за 2023 г. не са в розово. Опити за съставяне на правителство с втория мандат на ПП или с третия на избрана от Радев партия, които обаче са сочени като твърде имагинерни. Не успеят ли, хоризонтът става направо черен - разпускане на третото поредно Народно събрание за 1 година и 5 месеца, назначаване на 4-ти служебен кабинет, четвърти парламентарни избори за 2 години. На тях според анализаторите ще гласуват още по-малко от онези 2 000 000 души, излезли пред машините на 2 октомври 2022 г.
На този повече от мрачен фон политиците се държат като изгубени в мъглата. При фрагментиран до карикатурност парламент, в който има 7 формации, но нито една от тях - мнозинство, те са изкопали толкова дълбоки траншеи, че всичко, което може да им се случи, е групово да паднат в тях. Нито една политическа сила в 48-ото Народно събрание не може да състави правителство без подкрепата на поне още 3. ГЕРБ го разбра по трудния начин.
Шест гласа не стигнаха
на проф. Николай Габровски, въпреки че осигуряването им би трябвало да е фасулска работа за стар парламентарен вълк като ГЕРБ.
Мнозина видяха в това не толкова удар върху партията на Борисов, колкото нейния собствен отказ за управлява. Поне в този момент и в тази парламентарна конфигурация.
Разбира се, думите на Борисов, че е оптимист за създаването на редовен кабинет с третия мандат, "особено ако той отиде в "Демократична България", събудиха оптимизма. Но тяхната искреност подлежи на доказване още следващия месец.
Политическата 2023-а почва ударно. На 3 януари, когато президентът Румен Радев връчва втория мандат на "Продължаваме промяната". От консултациите дотук става ясно, че нито ПП искат да предложат експертен кабинет, нито някоя от останалите партии възнамерява да се обвърже тясно с политическата декларация, която Кирил Петков и Асен Василев поискаха като условие за правителство.
ПП живеят с илюзията, че БСП и "Български възход" биха подкрепили кабинета им, защото са направили предложения по програмната декларация.
Нещо като генерална репетиция
Но разломът между социалистите и "Промяната" заради оръжието за Украйна е толкова голям, че това едва ли е възможно. Още повече, че ПП си правят тайни сметки, ако възродят другарлъка с Нинова да отворят Изборния кодекс, за да извадят оттам върнатата хартиена бюлетина.
Подобна подкрепа е по-утопична дори от книгите на Томас Мор и Томазо Кампанела.
Оттук идва и едно от най-генералните обърквания в главите на повечето политици. Дори на двойкаджиите по математика е ясно, че без подкрепата на депутатите от ГЕРБ-СДС или ДПС правителство не може да бъде избрано. ПП (57) + БСП (25) + ДБ (20) и дори + "Български възход" (12) не прави нужните 121 гласове. "Възраждане" не се броят, те подкрепят само себе си.
Това обаче е малкият проблем. По-големият е друг. Каква политическа бъркотия трябва да цари в ума ти, за да твърдиш, че никога няма да влезеш в коалиция с ГЕРБ и ДПС и никога няма да ги допуснеш в управлението, а след това миролюбиво да им предлагаш да гласуват декларацията ти и да чакаш подкрепа от тях? Явно - непреодолима. Доста експерти наричат това поведение "инфантилно", но терминологията като че ли е по-различна и е от областта на психиатрията.
Новата 2023-а година чука на вратата на България, нарамила продънения чувал на
политическите провали от предходните 2 години
през чиито дупки най-вероятно ще изпаднат и двата възможни мандата за съставяне на редовно правителство, и 48-о Народно събрание. Защото политическата бъркотия е в главите на политиците.
Ясно е, че президентът Радев ще успее да разтегли сроковете така, че да няма парламентарни избори през март. Когато и сметките за отопление са все още зимни, и инфлацията по прогнозни данни ще рипа ли, ще рипа, и джобовете на хората са вече изпразнени. Вотът се очаква през април, даже датата вече се завъртя - 30.04.
Въпросът е ще надделее ли разумът над емоцията. Защото е ясно, че като цяло 48-ото НС ще се възпроизведе в 49-ото.
А годината е ключова. Важни в нея са още едни избори - местните.
Загрявката за тях вече тече. Борисов знаково отстреля най-верните си - градоначалниците на София, Пловдив и Бургас, казвайки че Йорданка Фандъкова, Здравко Димитров и Димитър Николов приключват с кметската кариера.
Демократична България и ПП видяха шанса си да се преборят за столицата, Варна и Бургас. Ако се обединят.
За тези партии
вотът ще е двойно оплетен
Местният ще минава през генералната репетиция на депутатския, парламентарният ще е трамплин за кметския.
Но истината е, че всичко ще зависи от икономиката. На първи февруари стартират програмите за соларни панели, които засягат всеки гражданин. Малко по-късно трябва да тръгнат парите за земеделците. Бизнесът вече е доволно изнервен от закъснението на Плана за възстановяване. Загърбят ли икономиката в името на партийните си интереси, политиците ще пренесат бъркотията от главите си в изборните резултати. И сами ще се накажат с тях.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
