* Деребеите се пробват да подлъжат на своя страна редовите активисти на движението на принципа на крадеца, който вика по другите, че са крадци
Какво ще направите, ако си влезете в къщата и откриете неканен гост да си пие кафето с вдигнати крака на масата? Ще му направите ново? Ще му сипете и уиски? Не, разбира се. Ще му кажете – къде учтиво, къде не, да си ходи! А ако вече сте го подканили да си тръгне и той откаже? Е, ще го изгоните, нали?! И ще се изсмеете на крясъците му, че той отдавна бил там и затова искал да остане.
Именно подобна сцена се разиграва пред очите на цялата държава вече денонощие. Едва ли има нормален, знаещ и най-вече спазващ законите гражданин на държавата, който да не е наясно кой е крив и кой прав в спора между собственика на Сараите в Бояна и в Росенец Данаил Папазов и демонстративно отказващия да ги напусне почетен председател на ДПС Ахмед Доган.
Според чл. 17 на Конституцията на България частната собственост може да е неприкосновена, но според Доган и клакьорите му, които от вчера следобед бранят с тела и деребейски плам въпросните палати, почетният лидер на движението имал право над тях, защото – видиш ли – ги бил обитавал с години. И затова имал основание да продължава да го прави. Нищо, че не ги притежава.
Не само, а същите тези клакьори, част от които народни представители – т.е. хора, които са в парламента, за да коват закони, погазват именно законите на страната, като стават съучастници на самоуправство. Защото именно това прави в момента Доган – окупира чужд имот, въпреки че това му действие е било оспорено от собственика.
Както лъсна през последните седмици обаче, законите на страната винаги са били досадна подробност за кохортата от „деребеи“ в ДПС, натрупали милиони в кеш, в банкови сметки, в палати и яхти и чрез монополни позиции в цели икономически сектори, макар да се води на хартия, че живеят от едната депутатска заплата. За тези хора важна е не нормативната уредба, която иначе са призвани да пишат и бранят, а желязната логика, че „моето си е мое, но и чуждото е мое“, както показаха и с живите вериги пред Бояна и Росенец, с които защитават лидера си Ахмед Доган в отказа му да спази законите. При това го правят, обвинявайки собственика на имотите именно в закононарушението, което те извършват - самоуправство и фалшиво вият, че ставало въпрос за защита на "каузата на ДПС". Явно с надеждата, че ще успеят да подлъжат да се включат в тази абсурдна битка редовите активисти на движението, въпреки че те, за разлика от "деребеите", нито някога са влизали в палат, нито някога са си позволявали да газят като тях законите. Битка за запазване на "порциите във властта" и окупиране на чуждо имущество, която е също толкова далечна от избирателите на ДПС, колкото непристъпни са били винаги за тях и Сараите, за които в момента Доган и клакьорите му се борят. И в случая става въпрос не за "каузата на ДПС", а за категоричния отказ на една самозабравила се партийна върхушка да се съобрази със законите на страната.
Случващото се пред палатите в Бояна и Росенец е трагикомична сцена, но демонстрираща наяве наглостта и лицемерието на тази каста "деребеи", които стартираното от председателя на движението Делян Пеевски „ново начало“ разобличи и извади на светло. Защото с всичките си панически действия от началото на опита им за преврат срещу Пеевски, за да спрат същото това „ново начало“, та досега, само показаха, че то е нужно и желано от избирателите на движението. И доказаха, че са част от миналото, което ДПС трябва да загърби, за да стане най-сетне нормална европейска партия. Защото в една страна-член на НАТО и ЕС, няма място нито за почетен лидер, очевидно изживяващ се като падишах-самодържец, нито за придворни клакьори, които мислят, че са над законите на страната.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com