Кой има интерес от високя праг на перефернициите? Най-вече кооалиците, които се надяват да решат вечния въпрос с реденото на листите и кой да е по-напред. Ако има ефктивно преференциално гласуване, каквото имаше не предишните евроизбори, то тогава кой на кое място е няма значение. Ниският праг на преференциите беше някакъв вариант ефективно да се гласува и за личности, и за политици. Все пак да отнеме малко от монопола на партиите върху политическите правила. Това от друга страна увеличаваше и ангажираността на кандидатите да работят с хората, защото всеки се стреми да активизира избирателите.
Изборните правила трябва да бъдат оставени години наред, за да се приучат хората и да свикнат с тях. Христоматиен пример е прословутата немска избирателна система. На немския народ му трябваха десетилетия да свикне с тази избирателна система, сравнително сложна, на пък справедлива. А ние през 2-3 години променяме избирателните правила, и то в последния момент за пореден път. Ако беше прибързано щеше да е лошо, но аз твърдя, че е още по-лошо, защото не е прибързано, а доста добре премислено, да стане така в последния момент, като изневиделица.
Такъв тип промени говорят за една много опасна ситуация при управяващите. Малко губят връзка с настроенията на публиката, а публиката не е толкова глупава.
Фото - БГНЕС
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
