В политиката като във всяка дейност в името на човека не може без любов. Известно е, че всички политици обичат народа си. Това чувство е над всичко останало. Служебно задължение. Чак после са другите любови, които римлянинът Публий Теренций обяснява с краткото: "Аз съм човек и нищо човешко не ми е чуждо."
Типично за интимните отношения в българския политически ландшафт е, че са твърде консервативни - обикновено не прескачат границите на партията, рядко на коалицията. И това е разбираемо. Проблемът е принципен и свързан със съответната предизборна програма, обещания и дългът пред избирателите. Как един антинатовски евроскептично настроен депутат от "Атака" например, би приел в сърцето (и леглото) дори и най-голямата красавица от Реформаторския блок, след като
за всяка целувка тя ще иска да пита Брюксел
И как двамата влюбени ще закачат над спалното си ложе един до друг портретите на Путин и Барозо. Недопустимо. Това обяснява защо големите любови и бракосъчетанието на лидера Волен Сидеров логично са с дами, членки на неговата партия. Примерите не свършват дотук. Никога избраник от Движението за права и свободи няма да си позволи и на сън флирт с някоя войводка от Патриотичния фронт или ВМРО. Ако ще тя да е като близначка на мъдрата хубавица Хюрием от "Великолепният век".
Българските политически любови по никакъв начин не могат да се сравнят с американските. В случая става въпрос за коренно противоположни философии. Как си представяте наш президент например, да подсмърча, лее крокодилски сълзи и да посипва главата си с пепел заради някаква си палава стажантка, дори тя да се казва Люински. Никога. Нашите са мъже. А за такива неща в България импийчмънт не само не се иска, а напротив: старателната девойка се назначава на подобаващ щат със съответния ранг и заплата. Така у нас се работи с кадрите. И резултати не липсват: министър на културата се залюбва с главния секретар на собственото си ведомство, докато живее с шефа на кабинета на премиера. Такъв служебен роман дори класикът Елдар Разанов не би могъл да сътвори.
Но не мислете, че любовите по високите етажи на властта в страната ни са били винаги толкова безпроблемни. В първите години на Третото българско царство един от най-великите държавници
губи премиерския пост заради необуздана любвеобилност
Причината за отстраняването му от власт е почти комична. Мария Милкова, жена на капитан Тодор Матров и сестра на Смарайда, палавата съпруга на военния министър Михаил Савов, обвинява Стефан Стамболов, че има връзка и с двете. Рогоносецът Савов не прави логичното: да изгони прелюбодейката, а обявява дуел на собствения си премиер. Шефът обаче веднага го уволнява. После театрално подава оставка, убеден, че никой няма да обърне внимание. Цар Фердинанд обаче вече почти го ненавижда, освен това иска да се хареса на Русия и приема оставката. Така соченият за най-голям български държавник на нова България губи поста си, хванат в капана на съвсем елементарна любовна история.
В годините на социализма чувствата между партийните другари и другарки се материализират в тежките комитетски кабинети и под зорките погледи на Маркс, Енгелс и Ленин. Любовта е въпрос на чест, достойнство, партийна дисциплина и вяра в светлото бъдеще. Откажеш ли на лидера, все едно отказваш на партията. А това е лошо.
Комунист и революционер, героят от Лайпциг Георги Димитров е и прославен любовник. На процеса за пожара в Райхстага в ръцете на съдията е тефтерчето на подсъдимия. Високопоставеният магистрат разглежда със завист листата, защото в тях няма нито ред, посветен на антифашистката борба, а само адреси на любовници на българина. Така че поговорката "По тефтерчетата ще ги познаете" не се е родила днес.
Години по-късно генералният секретар Тодор Живков чинно следва заветите на вожда и учителя.
Много другарки мечтаят за един танц
с него. Любимките му обаче се броят на пръсти.
Има и свидетелства, че дълги години Тато е общувал интимно и със секретарката си. И това се е отразило доста добре на благоденствието на цялото й семейство. Сентенцията, че младите плащат за това, което вършат, а старите - за това, което не вършат, не е актуална. Защото всичко е било за сметка на държавата.
Сред фаворитките на Първия има известни актриси, романтични поетеси, но на първо място е партийната функционерка Дража Вълчева. Тя прави завидна кариера, достигайки до народен представител, министър на образованието, кандидат член на Политбюро.
След 10 ноември 1989 година обаче новите комунисти и социалисти коравосърдечно я изключват както от БКП, така по-късно и от БСП.
Толкова висока е понякога цената на страстта
Днес двама символизират голямата любов в социалистическите редици: Мая Манолова и Ангел Найденов. Нито издигането на моряка до министър на отбраната, нито раздялата му с високия пост не повлияха на искрените чувства между радетелите за социална държава.
Но нека не гледаме на днешните партийни лидери като на някогашните бизнесмени с кредити за милиони, чиято първа работа беше да се разведат, купят мерцедеси и оженят за младите си секретарки. Семейството на Сергей Станишев и Моника се роди в предизборната борба и се кали в лютите битки за властта. За опозицията тяхната любов е белязана от сметки покрай случая "Хохегер", а доброжелателите им се радват на прекрасните им наследници.
Покрай властта с ново семейство се сдобиха и някогашните министри Даниел Вълчев и Соломон Паси. Техните колеги Мирослав Найденов и Симеон Дянков пък бяха заподозрени в греховна любов с подчинени. Но и в политиката, и в любовта безгрешни няма. И въпреки това никой не бяга от тях.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
