София. Управленската програма на кабинета ще бъде представена следващата седмица в Народното събрание. Това заяви пред журналисти премиерът Пламен Орешарски след заседание на Националния съвет на БСП, предаде „Фокус".
На заседанието Орешарски представи проект на управленската програма на кабинета. За конкретните мерки, които правителството ще предприеме до края на годината, ще бъде изработен план за действие, който също ще бъде оповестен в парламента. Голяма част от марките вече са изпълнени, посочи Орешарски.
В програмата няма конкретни мерки, заяви Орешарски на въпрос за това с колко ще се увеличи минималната работна заплата и от кога. С 5% е намален бюджетът на всички министерства, каза премиерът.
„При дискусиите на заседанието на НС на БСП имаше доста бележки по проекта на управленска програма. Ще свалим стенограмата. Имаме събота и неделя време за работа. Предстои обсъждане на проекта и с парламентарната група на ДПС", заяви министър-председателят. Управленската програма е планирана до края на мандата на правителството, а не до пролетта, уточни той.
„Много бих се радвал ГЕРБ и „Атака" да се включват градивно в дискусиите в парламента по управленската програма. Готов съм да отразя вътре и техни бележки", посочи Орешарски.
Премиерът изтъкна, че проектът се основава на програмните приоритети, с които беше избрано правителството. Отчетени са също така препоръките на Съвета на ЕС, предизборните платформи на партиите, подкрепящи правителството, мнения, становища и препоръки на граждански организации, браншови и съсловни организации, синдикати.
„С много от тях правихме и лични срещи в последните близо два месеца. Обработили сме техни доклади и предложения", отбеляза Орешарски. Той подчерта, че някои от предложенията в проектозаконите, по които се работи, са резултат на изключително целесъобразни препоръки от граждани, получавани на електронната кутия на Министерския съвет. Премиерът изтъкна, че вече са налице някои изпълнени и отчетени в парламента мерки, както и мерки, чието изпълнение е в ход. „Може да се очакват в следващите седмици резултати – под формата на законопроекти или като въвеждане на механизми", добави Орешарски.
Министър-председателят обърна внимание на приемствеността в програмата - по отношение на валутния борд, стабилността на банковата система, продължаването на европейската и евроатлантическата интеграция, развитието на пътната инфраструктура.
Орешарски изтъкна и редица политики, които се различават от досегашните. Той даде пример с ролята на държавата като регулатор, гарант на конкуренцията, справедливостта и социалните права. Предприемат се значително по-активни мерки срещу бедността и за повишаване на заетостта. Премиерът изтъкна засилването на регулациите на финансовия сектор, произтичащи и от новите 12 директиви на ЕК. Предвидена е по-активна антимонополна политика във всички сектори. Друг момент е отстояването на националните интереси в европейската и външната политика. „Ясно и открито ще поставяме проблемите и ще търсим приемливи, поносими за хората решения в условия на продължаваща рецесия. Всички открити въпроси ще ги поставяме в техния реален вид", категоричен беше Орешарски. Като примери в тази посока той посочи ситуацията в енергетиката и в БДЖ.
„В областта на енергетиката коментирахме многократно с широката публика, че всъщност тя се намира в състояние на технически фалит. Именно затова тематичният раздел е озаглавен - спасяване на българската енергетика. В сходно състояние е и БДЖ. България от няколко години не обслужва заема към Сименс, в резултат на което страната ни е изключена от списъците на Хермес за гарантиране на инвестиции и експорт към нашата страна", отбеляза премиерът. На следващо място той посочи реалната защита на потребителите.
„Принципите, които ще следваме са - откритост и прозрачност, отчетност. Ще има месечни отчети пред парламента и обществото. Ще има диалогична форма за търсене на повече обществено съгласие, а не конфронтация, особено по въпроси, по които има различни мнения в обществото", каза министър-председателят.
Премиерът обърна специално внимание на усилията на Министерството на финансите да промени доста от практиките на НАП, така че от една страна да обезпечи по- висока събираемост на бюджетните приходи, а от друга – да възстанови регулярното възстановяване на ДДС, а от там и нормалното управление на ликвидността на фирмите. „Когато започнем нормално да възстановяваме ДДС, ще повишим събираемостта на приходите", обясни Орешарски.
Министър-председателят накратко се спря и на трите основни групи мерки в програмата – насочени към икономическо възстановяване и насърчаване на предприемачеството; свързани със заетостта, по-високата солидарност и социална справедливост; мерки за укрепване на държавността.
По отношение на първата група, Орешарски изтъкна набора от мерки в борбата срещу монополите и защитата на потребителите. Предвидени са мерки за институционално и функционално стабилизиране на регулаторите и възможност по- активно да се чува гласът на потребителите. Акцент е също така подкрепата за малките и средни предприятия и насърчаването на започващ бизнес. Според премиера държавата трябва да бъде коректен партньор на частния сектор. В тази връзка той подчерта необходимостта от нормализация на бизнес климата, разширяване на финансовото посредничество и дългосрочното финансиране на реалния сектор. Акцентът по отношение на европейските фондове е подпомагането на растеж в условията на прозрачност, диалогичност и активност. „Вече бяха направени първите публични обсъждания на стратегията. Надявам се да изработим приоритети, които действително да отговарят на интересите на българските граждани", подчерта премиерът.
Според него може би за някои по-богати страни значението на европейските фондове не е чак толкова голямо. „При нас обаче това не е така, европейските фондове заемат доста голям дял, особено в публичните инвестиции делът е над 60 – 70%", изтъкна министър-председателят. Той обърна внимание и на предвидените мерки за ребалансиране на енергетиката, за устойчиво развитие на селското стопанство и насърчаване на дребните производители. Държавата поема ангажимент и за развитието на туристическата индустрия.
„Наред със селското стопанство считаме, че в краткосрочен план тя е потенциален източник на растеж и възстановяване на икономиката ни", аргументира се министър-председателят. Той добави, че са набелязани и стъпки за модерна транспортна система. Друг акцент е намаляването на различията между регионите. „След като в последните малко повече от 20 години задълбочаваме различията, трудно ще бъде в краткосрочен хоризонт да обърнем тенденциите, но това не означава, че не трябва да започнем с такива мерки", категоричен беше Орешарски.
Във връзка с втората група от мерки премиерът отбеляза: „считаме, че бедността за съжаление винаги е съпътствала нашето развитие в последните десетилетия, но особено отчетливо се проявява в последните няколко години. Това би следвало да бъде първи приоритет на каквато и да било социална политика". Орешарски изтъкна, че само правителството не би могло да се справи. „Развитието на бизнеса и икономическото развитие като цяло не е самоцел. Целта е да се подобрява благосъстоянието на гражданите и доходите им", изтъкна министър-председателят. Според него правителството би могло да води малко по-агресивна политика по отношение на доходите. „Те обаче се създават в бизнеса и подобряването на бизнес климата е истинската политика и по отношение на доходите", добави Орешарски. Друг акцент в програмата е заетостта и намаляването на безработицата. „Често са ми задавали въпроса дали мерките се свеждат само до метли и лопати – тоест временна заетост. Не, не се свеждат до това. Много се надяваме в обозрим хоризонт да се създадат предпоставки дори да намаляваме тези програми, ако стимулирането на бизнеса даде необходимите резултати", каза премиерът.
Друг приоритет е стимулирането на раждаемостта и отглеждането на деца – „твърде важен приоритет на фона на печалната демографска картина, на която сме свидетели", отбеляза министър-председателят. Той обърна специално внимание на интеграцията на хората с увреждания, както и на образованието и квалификацията. Друг акцент в програмата е борбата срещу младежката безработица. Предвидени са и мерки за връщане на доверието към българския учител. Премиерът подчерта, че е необходим растеж, основан на знание и наука. „Набелязали сме цел 1,5% от БВП в изследователската и развойна дейност", добави Орешарски. Той изтъкна още, че са предвидени мерки за по- качествено и достъпно здравеопазване.
На трето място премиерът се спря на политиките за укрепване на държавността. Като акценти той изведе сигурността, стабилността и законността. Предвидени са мерки, насочени преди всичко към системите за национална сигурност и вътрешна сигурност. Приоритет е също така модерното правосъдие и правна сигурност. „Разчитаме, че различните органи в съдебната система също ще предприемат необходимите стъпки, така че в обозримо бъдеще да имаме много по- надеждна съдебна система, в която вярват хората и бизнеса. Това е и ключово условие на бизнес климата", отбеляза премиерът. Не на последно място той изтъкна мерките за българската култура.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
