Парламентът ще обсъди отново днес промените в Закона за държавната собственост, върху които президентът наложи вето. Законът беше приет от НС на 15 май 2019 г.
С 14 гласа „за” Комисията по правни въпроси в НС отхвърли вчера ветото на президента.
Държавният глава има забележки в три посоки. "Указът с мотивите за връщане на този закон в Народното събрание за ново обсъждане беше обнародван днес, а е върнат вчера в НС. Този указ е единственият, за който Конституцията изисква мотивиране. Ветото е върху отделни текстове и разпоредби, които нарушават конституционните права на собствениците на терени“, каза проф. Емилия Друмева, която е секретар по правни въпроси в президентството.
Тя обясни, че възраженията на държавния глава са по отношение на отчуждителната процедура и въвеждането на нова категория „обект с национално значение“. Друмева добави, че вече има ясна дефиниция за „национален обект“ в цялостния Закон за държавната собственост и не вижда каква е причината да се създава ново понятие и нови правила.
„С тази добавка се извършва едно разширяване на кръга на тези обекти, които са с голямо значение за държавата, без обаче да се предвиждат конкретни критерии. Става въпрос за принудително отчуждаване на собственост“, подчерта тя и добави, че правото на собственост присъства в правото и Конституцията.
Според нея се допуска неограничени права на изпълнителната власт да обявяват терени за национално значение при отсъствие на такива критерии. Друмева е категорична, че в случая е нарушен балансът между обществения интерес и задължителната закрила, която се дължи на гражданите по Конституция.
„Второто възражение е по отношение на обезщетението и по-точно на паричната гаранция, която съдът определя на една трета от обезщетението, което се полага по акта на отчуждаването“, каза още Друмева.
„Третото възражение във ветото, което е от другия законопроект, добавен към този. Той засяга отчуждителната процедура и отчуждаване на земеделски земи и горски територии. Досега действа уредба, която съдържа едно ограничение - до 3 дка ниви, до 2 дка ливади, 1 дка трайни насаждения, 1 дка гора. За такива имоти отчуждението не е имотно, а парично. Сега с една алинея се обявява, че тази действаща уредба не важи за имот, когато едно лице или едни и същи съсобственици имат имоти с обща площ 50 дка. При такива имоти няма да има парично обезщетение, а имотно“, изложи мотивите на президента за наложеното вето Друмева.
Правосъдният министър Данаил Кирилов, коментира, че конкретният законопроект, главният акцент е предварителното изпълнение и по никакъв начин не се нарушава защитата на собственика на земя. „Смятам, че тук по никакъв начин и не лековато се презащитава интереса на частния собственик. Даже бих казал, че се презащитават правата му“, беше категоричен Кирилов.
На укора, че се фиксира определена стойност на обезщетението, Кирилов каза, че това не е процент от обезщетението, а гаранция. „Това е парична сума, която се добавя към стойността на вече определената оценка на имота. Тази стойност е плюс една трета. Тази сума ще бъде блокирана в полза на спокойствието на отчуждения собственик. Тази сума значително увеличава държавния ангажимент“, подчерта той.
Правосъдният министър коментира и чл. 42 А, който по думите на Друмева обслужва конкретни интереси и води до неравно третиране на собственици, защото не се допуска имотно обезщетение за маломерни имоти. „Това не е така. Може би заблудата е чисто правно-техническа с оглед прочита на правните норми“, заяви Кирилов.
Вносителят на законопроекта Александър Ненков уточни, че за да може един собственик да събере 50 дка имот то те трябва да се намират в съседство, а не да са на отделни места. „Не става дума за събиране от различни терени на различни места“, заяви Ненков.
Зам.-министърът на регионалното министерство Валентин Йовев каза, че посочените от президента Румен Радев забележки не са в разрез с Конституцията на РБ и разпоредбите на чл. 21 за опазване на земята. „Мисля, че тези изменения не излизат извън рамките на тези определения“, заяви Йовев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
