Идеята за електронно гласуване веднъж бе спряна от съда
Президентът Росен Плевнелиев изненадващо вдигна залозите в политическата игра след като изтупа от прахта идеята за провеждане на национален референдум по изборното законодателство. В интервю пред столичен вестник държавният глава обвини предишния 42-и парламент, че се отнесъл безотговорно към миналогодишната инициатива, и обеща да притисне сегашното Народното събрание да насрочи допитването до народа заедно с местните избори през есента.
Офертата за допитване до народа възникна през януари 2014 г. при коренно различно статукво - правителство на БСП и ДПС, подкрепяно дискретно от "Атака". На вниманието на публиката бяха поставени три въпроса - дали да се въведе задължително гласуване, дали една част от депутатите да бъдат избирани мажоритарни и дали да се въведе електронно гласуване. Начело на Инициативния комитет застанаха професорите Георги Близнашки и Калин Янакиев, а в състава му влязоха известни лица от протестите срещу кабинета "Орешарски". ГЕРБ, Реформаторския блок и няколко по-малки формации удариха рамо за събирането на подписката и в крайна сметка в парламента през март бяха внесени 571 612 подписа. Последвалата проверка на служба ГРАО установи, че от тях невалидни са 108 286. По този начин гражданите не успяха да преминат прага от половин милион подписа, при чието наличие депутатите щяха да са задължени да насрочат допитването до народа. В крайна сметка проекторешението попадна в пленарна зала, където се получи
хаотично прегрупиране по интереси.
Опозиционната тогава група на ГЕРБ подкрепи безрезервно инициативата на президента и гражданския комитет, ДПС се обяви твърдо против, а от "Атака" изобщо не взеха отношение по темата. БСП застана зад първото предложение - "за" или "против" задължителното гласуване, и не одобри останалите две. В крайна сметка решението бе блокирано. По време на обсъждането обаче коалицията на БСП и ДПС фактически се беше разпаднала, а на 42-я парламент му оставаха броени дни. Радикалните реформи бяха възкресени веднага след старта на 43-о Народно събрание от ГЕРБ. Зам.-председателят на партията Цветан Цветанов заяви, че ще бъде направено всичко възможно местните избори тази есен да се проведат по новите правила. той наблегна особено на въвеждането на задължително гласуване. Недостигът от време, както и трудното взаимодействие между четирите партии, подкрепящи кабинета "Борисов", отложиха последващите действия.
Ако президентът опита да форсира идеята за допитването до народа, отново ще се завърти сложна юридическа въртележка.
Според Конституцията инициативата на държавния глава трябва да бъде гласувана от депутатите, които имат право също и да редактират въпросите, без да променят техния смисъл. Разположението на силите понастоящем е следното - ГЕРБ и Реформаторите, а от вчера и АБВ - застават и зад трите въпроса, а освен това разполагат и с достатъчно мнозинство. БСП, Патриотичният фронт и "Атака" по принцип натискат единствено за задължителен вот.
ДПС единствени оказват твърда съпротива. От години всичките планове за задължителен вот се считат за панацея за намаляване на влиянието на движението.
ДПС /а също и правната комисия в 42-о НС/ счита, че въвеждането на задължително гласуване по същество предлага
трансформирането на едно право в задължение
"Това ще бъде промяна в основен принцип, на който е изградена формата на държавно управление, която е изключителна компетентност на Велико народно събрание", отбеляза Четин Казак. Обратната позиция на дебатите миналото лято застъпи Георги Близнашки, според когото въпросът не предвижда ограничаване на съдържанието на правото, а е насочен само към въвеждане на задължение за неговото упражняване. Лютви Местан изтъкна, че референдумът е рудиментарен политически механизъм и тогава, когато е използван, е играл по-скоро негативна историческа роля. "Зад решения на референдуми са прикривани огромни политически престъпления и цинично се е утвърждавала власт, нямаща нищо общо с целите на демократичното общество. Такива са референдумите от 1946 г. за отменяне на монархията и от 1971 г. за всенародно приемане на последната комунистическа Конституция", коментира лидерът на ДПС. Вероятността за мажоритарен вот изглежда далеч по-безпроблемна, като при нея е заредено с противоречие най-вече уточнението каква част от депутатите да се избират мажоритарно. Разделени са мненията и по въвеждането на електронното гласуване, след като Конституционният съд отмени подобна разпоредба в предишния Изборен кодекс с мотива, че гласуването чрез интернет
не гарантира тайната на вота
Електронните гласувания, провеждани и в най-развитите страни, също са обект на чести критики заради техническите несъвършенства и възможността някоя дребна грешка да лиши от право на глас хиляди избиратели. Съмнително е и убеждението на привържениците, че вотът по нета ще допринесе за намаляване на купуването на гласове. Според мнозина то само ще затрудни работата на полицията по разкриването на порочните схеми. В случая, че референдумът бъде насрочен и евентуално мине през ситото на Конституционния съд, трябва да бъдат изпълнени и още няколко условия за осигуряването на краен успех. Първото е на всеки зададен въпрос повече от половината гласували граждани да отговорят с "да" и са поискат промяна. Ако в допитването участват повече хора от гласувалите на последните парламентарни избори 3,5 млн. души или 48,66%, тогава резултатите ще бъдат задължителни за парламента, който ще бъде принуден да ги потвърди и претвори в съответни закони.
В случай, че участието е по-малко, но не по-малко от 20 на сто гласоподавателите, топката се прехвърля в Народното събрание и от депутатите зависи крайният изход от трите въпроса.
Остава все пак въпросът какви стратегически цели преследва кампанията на "Дондуков" 2? Ако времевият график се изпълни, новите правила ще влязат в сила тъкмо на президентските избори през 2016 г., когато, изглежда, самият Плевнелиев ще се бори за втори мандат. На пръв поглед задължителният вот би могъл да се отрази в негова полза, но също така е възможно при преобръщане на настроенията да се получи бумерангов ефект. Няма да е изненада също и ако държавният глава си прави сметката, чрез електронния вот да прибере допълнително хиляди гласове на хора в активна възраст от чужбина, което ще му даде преимущество пред конкурента от левицата, крепяща се на по-възрастен електорат с по-малък достъп до нета.
Три пъти "да" предричат социолозите
Повечето българи биха подкрепили въвеждането на задължително гласуване, възможността част от депутатите да бъдат избирани мажоритарно, а също и внедряването на електронен вот. Това показаха социологическите проучвания миналата пролет в разгара на събирането на подписите и политическите дискусии по темата. Данните на "Галъп Интернешънъл" от март 2014 г. сочат, че 49% от запитаните казват, че биха се включили в допитването до народа по президентските въпроси, 30 на сто ще откажат да гласуват, а 21 процента се колебаят. Според социолозите обаче готовността за участие не бива да се надценява, тъй като опитът с атомния референдум показва, че предварително деклариращите, че ще гласуват са далеч повече от реално пусналите бюлетина.
Най-горещо е одобрението към мажоритарния вот - 69 процента настояват за него, едва 9 на сто не го одобряват, а 21% нямат мнение. Задължителният вот пък се подкрепя от 47 на сто, една трета са против, а 20% не са изяснили отношението си. Гласуването по интернет е наложително според половината българи, 27 на сто му се противопоставят, а 23% се колебаят.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
