Не отцепниците, уставът на ДПС казва кой е прав

Разпоредбите са категорични: Всяко действие на „дерибеите“ срещу Делян Пеевски би било незаконосъобразно

Не отцепниците, уставът на ДПС казва кой е прав | StandartNews.com

„Новото начало е факт. Всичко трябва да се случва съгласно устава и законите на Република България“. Прав е Делян Пеевски. Крайно време е водената от Джевдет Чакъров и Рамадан Аталай група на „дерибеите“ в ДПС да прочете, ако не законите на страната, поне устава на Движението. Ако го бяха направили, а не го използваха само, за да го развяват като смокинов лист, отцепниците, драпащи със зъби и нокти да запазят досегашното статукво в ДПС и да спрат „новото начало“, стартирано от Пеевски, нямаше да обикалят нагоре и надолу и да преповтарят като папагали из телевизионните студиа, че ще го свалят от председателския пост и изключват на заседание на Централния съвет. Причината е прозаична – дори и да успеят да свикат такова, а и да съберат нужния кворум (доста съмнителна вероятност), подобно решение би било абсолютно незаконно. Както посочи самият Пеевски: „Който иска да си прави Централни съвети, да си ги прави. Хубаво е да прочетете устава. Този Съвет нищо не решава“.

Откъде идва увереността му? От разпоредбите, записани в самия документ.

Тук е моментът да споменем един ироничен, но пък напълно реален факт - когато се надигнаха срещу инициираното от Пеевски прочистване на движението от високопоставени активисти, обогатяващи се за сметка на редовите структури, отцепниците се пробваха да прикрият чисто комерсиално-материалните си подбуди като се изкарат първи демократи. Твърдяха, че се борят за връщане на господството на устава и колективните органи.

Напълно лицемерно твърдение предвид друг неоспорим факт. Действията на самия Пеевски – напълно законно избран за председател по буквата именно на Устава, бяха и продължават да са напълно в синхрон с вътрешнопартийните разпоредби, които винаги са предвиждали съобразяване с волята на структурите. Вярно, допреди избирането му за председател тези разпоредби си битуваха главно на хартия. Откакто той зае поста обаче – вече и на практика, както усетиха на свой гръб „дерибеите“, доверието от които беше снето именно от редовите членове на движението. Но явно, тъй като заплашеното от „новото начало“ на Пеевски статукво досега им е позволявало да използват въпросния устав само като смокинов лист, дори не са си направили труда да вникнат в духа и буквата му.

Какво точно предвижда той?

Първо - за да бъде свикан Централният съвет, трябва да бъдат редовно поканени всички негови членове, за да могат да вземат участие в заседанието. Дори отцепниците да успеят да го направят като например прибегнат до почетния председател Ахмед Доган, който има право да свиква ЦС, според член 9, ал. 3 от устава, органът може да взема решения само с квалифициран кворум от 2/3 от списъчния му състав. Членовете на Централния съвет са около 240 души, което означава, че „дерибеите“ трябва да привлекат на своя страна около 160 от тях. Малко вероятно предвид сериозната подкрепа за действията на Пеевски, демонстрирана от десетки структури в страната. Разбира се, далеч не е невъзможно отцепниците да се опитат да правят апаратни хватки като изпращане на покани само до конкретни членове или сваляне на кворума за вземане на решения. Това обаче под никаква форма няма да направи действията и решенията, взети по този начин, законосъобразни. Както изпращането на покани до всички членове на ЦС, така и наличието на кворум са все неща, които ще трябва да бъдат доказани в съда, стигне ли казусът дотам. А той неминуемо ще стигне, ако „дерибеите“ се опитат да нарушат разпоредбите. И ако те не го знаят, то - за разлика от тях, Ахмед Доган със сигурност познава текстовете и си дава сметка за това.   

Второ – Централният съвет не може да отстрани от поста му председателя на движението. Поне по две причини. Първата е, че той по право е освен член и председател на ЦС. А втората и далеч по-важната е, че една от изконните максими в правото е, че органът, който избира, също така освобождава. Председателят на ДПС се избира от върховния орган на движението - Националната конференция, и съответно може да бъде отстранен само от нея. Тук е важно да се подчертае, че за разлика от правото да свика ЦС, почетният лидер на ДПС не може да свика Национална конференция. Пак според устава тя се свиква или с решение на 2/3 от членовете на ЦС (хипотеза, която както стана ясно е малко вероятна към момента), или по искане на председателя на движението, но следвайки дълга и сложна процедура, отнемаща няколко месеца.

Трето – дори да се опитат да свалят Делян Пеевски от председателския пост по „втория начин“ – не чрез заседание на Националната конференция, а като го изключат като член на партията въз основа на „дисциплинарни нарушения“, това също не би било подплатено правно. Според юристи, изключването на член е вътрешно за партията решение и то не води автоматично до освобождаването на съответния човек от председателския пост, защото съдебната практика е категорична в това отношение - дисциплинарните санкции не са обстоятелство, подлежащо на вписване в съдебните регистри.

Да не говорим, че нито едно от действията на Пеевски не отговаря на трите хипотези, изброени в Устава за изключване на член на движението – нарушаване на партийната тайна, превишаване на дадените му правомощия, злепоставяне на ДПС в средствата за масова информация, а също създаване на условия за разкол и фракционизъм, застрашаващи целостта на партията и ръководните й органи, както и доказана корупция или финансова и длъжностна злоупотреба. За разлика от действията на отцепниците от последния месец, които реално покриват целия спектър. От изявленията им пред медиите и отказа на тези, от които структурите свалиха доверието си да се съобразят с волята на активистите. През вандалското нахлуване в централата на ДПС. До разкритията, че лидерите им Джевдет Чакъров и Рамадан Аталай са окупирали цели сектори от икономиката на страната чрез синовете си и притежават необяснимо като произход богатство. Какъвто впрочем е случаят и с евродепутата Илхан Кючюк, оказал се мултимилионер в имоти, чийто произход обяснява със „спестявания от заплати“ и дарения.  

Но докато произходът на богатството на „дерибеите“ е въпрос, на който трябва да отговорят разследващите органи, да се върнем на устава, който ясно показва едно. Каквото и да било действие от страна на отцепниците, свързано с опит Пеевски да бъде свален от поста си, за да бъде спряно стартираното от него прочистване на формацията, всъщност ще е незаконосъобразно. Защото разпоредбите са категорични и неподлежащи на интерпретация. Така, стигне ли се до обжалване, това със сигурност ще бъде казано и от съда.

 

 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Тагове:
Коментирай
2 Коментара
Патриция
преди 1 месец

Колеги, излагате се! То бива свирки, ама вие направо избихте змея! Мярка ви липсва.

Откажи