- Поколения ще плащат масрафа за емитирани облигации, скандален меморандум и опасни игри с газа и бензина
Какво наследство ни оставя кабинетът на смелите, честните и почтените? Онези с нулевата толерантност към корупцията, които обещаха да ликвидират мафията?
Равносметката бърка дълбоко в джобовете на всеки от нас, защото поетите дългове и очакваните неустойки надхвърлят 23 милиарда лева. Това показват простите сметки за едногодишното пребиваване във властта на Кирил Петков и Асен Василев. Разпределени на скромните 6 милиона българи, и бебетата вече дължат по над 3 800 лв.
20 милиарда са изтеглени като външен дълг и са взети от сметките на енергийните държавни дружества, твърди опозицията. Към тях се прибавя и ухаещият на корупция меморандум за сътрудничество с уж западната, но оказала се чисто руска "Джемкорп".
С меморандума, подписан на 23 март, правителство се опита да даде цялата ни енергетика на една офшорка с неясни капитали и спорни имена - малки модулни реактори за АЕЦ Белене и АЕЦ Козлодуй, Зелената сделка, въглищните ни мощности и Плана за възстановяване и устойчивост са малка част от заложеното в него, обяви ГЕРБ с декларация в четвъртък. Според партията министър-председателят в оставка Кирил Петков е криел в кабинета си корупция за 1 млрд. долара.
Усетил накъде духа вятъра, ден по-рано кабинетът отмени меморандума - толкова тихо, колкото шумно го разтръби преди 4 месеца. Главният мотив, изтъкнат от Петков, бе "за да изчезне темата от публичното пространство". Оказа се, че три месеца в кабинета на Петков е отлежавал доклад на ДАНС, който премиерът в оставка грижливо е спестил.
Според специалисти по корпоративно и търговско право обаче меморандумът крие капан за милиони. Той включва преддоговорна отговорност, според която офшорката може да си потърси правата в Международния арбитражен съд в Париж. А това да струва на страната ни до 300 милиона евро.
Европейската комисия вече си прибра един милиард от Плана за възстановяване и устойчивост заради разминаване в цифрите колко точно пострадала икономиката ни от коронакризата. Сега най-вероятно ще вземе още 1 милиард, след като с отменения мораториум пада най-големият проект от Плана - скандалният завод за батерии.
Към всичко това се прибавят щетите от спрения руски газ. Голямата гордост на кабинета "Петков" - отказа от "руската зависимост", предполага огромни суми ползваме или не синьото гориво от Кремъл. България има дългосрочен договор с "Газпром", който не е прекратен и неслучайно преди няколко дни КЕВР поиска разчетите, които държавното дружество би трябвало да плати за спрените доставки.
Защото руската компания едва ли би се лишила от икономическия и геополитическия гъдел също да си потърси правата в арбитража в Париж.
Енергийни експерти изчислиха, че при средноаритметичната цена на газа за 2022 година от 60 евро, ще имаме да плащаме непотребени 9 848 140 MWh газ - около 590 888 400 евро, при това без адвокатски и консултантски договори.
Отделно "Булгаргаз" ЕАД има задължения по договора с "Газпром" по клаузите "вземи или плати" (take or pay, б. р.) по дългосрочните договори с "Газпром експорт". По договора с "Газпром експорт" задължението по клаузата "вземи или плати" е за 80% от годишно договореното количество. "Булгаргаз" ЕАД има и задължение за прием в минимални летни количества по договора, като дружеството дължи неустойка за неприетите летни количества в размер на 4% от стойността на неприетите количества, изчислена на база средна доставна цена за летния сезон.
България вече е губила дело в Международния арбитраж по спора с Русия заради спрения проект "Белене" през 2016 година. Решението излезе повече от две години, след като руската страна пусна иск за 1,2 млрд. евро, но в крайна сметка платихме само обурудването за около 550 млн. евро, а делото набъбна и заради дължимите хонорари в подобни процеси.
Каква е играта с цената на горивата, закъснялата куца отстъпка от 0,25 лв. на литър бензин и как какви комисиони е взел, тепърва ще става ясно. Но по всичко личи, че петролното блато е особено дълбоко.
1 лев се губи в цената на горивото, обяви бившият енергиен министър Делян Добрев и каза, че аларма за това вече бият експерти, анализатори и политици. На всеки литър плащаме едно левче отгоре, което отива в швейцарските сметки, на година това са 3,5 млрд. лева, обясни пред БНТ Добрев. По думите му и данни от службите потвърждават тези негови твърдения. "Българската рафинерия купува евтин руски нефт, който след началото на войната падна с 30-40%. При нас горивата не трябваше да поскъпват, а да поевтинеят", категоричен бе той.
Към всичко това се прибавят и още два детайла от наследството на Петков - една банка и един плаж. Банката е ББР, върху която Петков се опитва да сложи ръка още от времето, когато инсталира в нея днешната шефка на кабинета си и говорител на правителството в оставка Лена Бориславова. С 14 000 лв. заплата на месец. А плажът е "Корал". Преди дни екоминистерството официално одобри молбата на
НПО-то "Да запазим Корал" и даде статут на бреговата ивица като защитена територия. Същото НПО, в което преди година е членувал Кирил Петков, а до днес членува и баща му Петко. Същото НПО, чиито документи са движени от Лена Бориславова.
Материалното наследство на Петков, разбира се, върви с нематериалното, което няма цена - тежките поражения върху политическата система. След управлението на Кирил и Асен лъжата стана норма, а подписът и даденото обещание - спекула. Съставянето на кабинет се превърна в сделка, а властта - в банкова сметка. Истинските измерения на щетите ще разберем от следващите министри. Когато отворят папките на сегашните.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
