София. Родните съдии и прокурори, които вкарват държавата в разходи заради загубени дела в Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, може да се простят с кариерата си. Скандалните процеси се очаква да станат част от атестацията им или да бъдат повод за понижението им в службата.
Депутати разглеждат няколко сурови идеи за промени в Закона за съдебната власт, където да бъдат заложени новите правила срещу представителите на Темида. Причината са многобройните казуси, заради които държавата ни е осъдена да плаща обезщетения на пострадали от незачитането на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Мярката може да се прилага и за дознателите на МВР, които също трябва да носят отговорност за калпавите обвинения, коментираха юристи. Още по-драстична е мярката за евентуален регресен иск срещу магистратите. Става дума за дела, в които държавата на база непозволено увреждане започне да си търси парите от въпросните съдии или прокурори. И изтъкнатият адвокат по защита на човешките права Михаил Екимджиев смята, че те трябва да понесат отговорност. "Досега доминираше едно разбиране, че нашите магистрати, нашите полицаи могат да бъдат квалифицирани чрез обучения и семинари за спазване на правата на човека.
От 10-15 години, откакто се провеждат тези обучения, резултатът е никакъв. Похарчиха се огромни пари само за да се използва положителният стимул. Говорим за формулата на "моркова и тоягата", казва той. "И след като изкушението с моркова не помага под формата на инвестиции в обучение и квалификация, очевидно трябва да се приложи и другият подход - с налагането на административни, дисциплинарни и финансови санкции при тези очевидни и безобразия, които се правят и довеждат до ощетяване на бюджета и данъкоплатеца в години на тежка финансова и икономическа криза", твърди Екимджиев. Той настоява, ако се възприеме такъв подход, той да бъде премерен. "В България нищо не се прави балансирано - скача се от едната крайност в другата. А както сега цари пълно безхаберие, едно преекспониране на евентуални санкции може да доведе до друга деформация на правораздаването, дотолкова, доколкото един стресиран магистрат не може да бъде независим, не може да правораздава от страх от санкции", казва адвокатът.
От началото на годината до момента по осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) у нас са платени обезщетения на стойност 361 000 евро или 706 000 лева, това показват данни на Министерство на правосъдието. От една година България въведе свой механизъм за обезщетяване на хората, чиито дела се точат с години и са приключили преди 1 октомври 2012 г. Законът предвижда максимум 10 000 лв. компенсация за пострадалите. До момента в Министерство на правосъдието са пристигнали от Инспектората на Висшия съдебен съвет 334 заявления за забавено правосъдие. От тях до 30.09.2013 г. са платени 155 700 лева по основателни заявления. За една година, от 01.10.2012 досега, разгледани и счетени за основателни са 89 заявления. До днешна дата сключени споразумения по 60 заявления, като само от начало на октомври т.г. са 6, сочи статистика на правосъдното ведомство.
В топ 3 сме по жалби
Михаил Екимджиев, адвокат по правата на човека в Страсбург
- Адвокат Екимджиев, повече или по-малко съдят хората държавата ни в Страсбург?
- Това не е тенденция от тази година, а откакто България е ратифицирала Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи на 7 септември 1992 г. Все повече българи възприемат себе си като граждани, а не като поданици, и са готови да отстояват правата си дори на другия край на Европа, особено при нищетата на българското правораздаване. Те знаят все повече правата си. Появиха се и немалко радикално настроени в добрия смисъл на думата адвокати и кантори, които също са готови да поемат негативите от евентуална конфронтация с българските институции, за да защитават правата на своите клиенти пред съда в Страсбург и съдилищата в Люксембург.
- Има ли опасност съдът в Страсбург да се задъха от толкова дела и все по-бавно да правораздава?
- За съжаление обаче съдът в Страсбург е пред институционален фалит заради десетките хиляди европейски дела, значителна част от тях са и български. Броят на българските жалби, съотнесен към броя на населението, винаги е на едно от първите три места. Заради тази лавина от дела те се разглеждат все по-бавно и се печелят все по-трудно.
Губим по 1 млн. на година
По 1 млн. лв. на година средно плаща България за нарушени човешки права. Според юристи за последните 10 години държавата ни е платила над 11 милиона обезщетения за нарушения на Европейската конвенция. От 2001-ва най-голямата сума от всички изплатени досега е 394 241 евро. Тя е постановена преди 4 г от решение по делото "Белев и др. срещу България" заради нарушено право на справедлив процес. Жалбоподателите са 42 български граждани, бивши работници на АД "Плама", Плевен.
Трудовите договори на всички са прекратени. Тъй като дружеството е отказало доброволно да изплати паричните им обезщетения, всеки един е завел съдебно дело. След осъдителното решение срещу дружеството всеки от жалбоподателите се е снабдил с изпълнителен лист през 1998 г. Изпълнителните производства на жалбоподателите са спрени поради наличие на публични държавни вземания, които се ползват с приоритет пред частните. Най-малкото обезщетение е 70 евро за съдебни разноски и е платено по делото "Нацев срещу България" заради незачитане на личния и семеен живот във връзка с използвани СРС-та.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
