Вотът за държавен глава не е маловажен, защото е индикатор за това какво се случва в политическия живот, смята математикът
Президентските избори никак не са маловажни, защото е индикатор за това какво се случва в политическия живот. Това заявява математикът и изборен експерт проф. Михаил Константинов в интервю за „Фокус", цитирано от Епицентър.бг.
„Ако ГЕРБ подцени тези президентски избори, може да има много сериозни проблеми", смята той. Според него е „крайно време да има един нормален сблъсък на една нормална левица с една нормална десница, в противен случай идват такива извънсистемни фигури, с които се чудим после какво да правим".
Проф. Константинов коментира и датата, на която според него е най-добре да се проведат изборите. От БСП поискаха това да е 23 октомври, но от ГЕРБ обявиха контра предложение - на 6 ноември.
„Аз продължавам да мисля, че датата 26 октомври е по-правилната дата. И във връзка с това искам да припомня малко история. Четири пъти до сега са се произвеждали президентски избори през есента на годината. Един единствен път бяха през януари, но това беше в далечната 1992 година. След това 1996, 2001, 2006 и 2011, както знаем, е през есента. Нека да видим как са вървели датите. Най-ранната дата, която се е използвала в българската история, е 21 октомври. Доста близко до това предложение, за което вие споменахте.
Използвала се и датата 23 октомври, при това само преди 5 години през 2011 година гласувахме на 23 октомври. Гласували сме и на 27 октомври за първи тур. Един единствен път през 2001 година първият тур беше на 11-ти ноември, съответно вторият на 18 ноември, когато изненадващо спечели г-н Георги Първанов. В повечето случаи първият тур е бил през октомври, един единствен път е бил през ноември. Формално предложената дата 6 ноември е законосъобразна и няма проблем тя да бъде избрана.
Аз лично продължавам да мисля, че 23 октомври е по-подходяща дата. Разбира се, предложението за по-късна дата има своите поддръжници, които казват: „Нека все пак да има време да представим кандидатите пред българската публика". С това обаче удобно се маскира цялата безотговорност на българската политическа класа, която до този момент не си направи труда да представи своите кандидати пред българския народ. Лятото започна, хората тръгнаха по морета, юли и август са убити месеци за политиката, та чак до 15 септември, като се върнат децата за училище.
Така че дали ще бъде датата 23 или 30 октомври, или 6 ноември, така или иначе вече сме закъснели с кандидатите, което е безотговорно отношение на българските политици към българския народ. Излиза, че избираме президент по-лекомислено, отколкото отиваме в магазина едва ли не да си поръчваме някаква порода кученце. Не може така да се действа. Трябва по-отговорно", заявява в интервюто за „Фокус" проф. Константинов.
Математикът коментира и образа на кандидат-президента на ГЕРБ, който описа зам.-шефът на партията Цветан Цветанов: обществено добре стояща, доста разпознаваема фигура.
„В ГЕРБ положително има поне две-три, а може би и четири фигури, които добре се вписват в това, което е казал г-н Цветанов – „човек, свързан с ГЕРБ и добре разпознаваем". Нали разбирате, че това не е един единствен човек? Пак повтарям, това са спекулации, които според мен е време да се прекратят. Българският народ има право да научи кандидатите, които ще се борят за най-високия държавен пост, защото ще бъде нечестно да му дадем тези кандидати в последния момент – 40 или 45 дни преди изборите", заявява проф. Константинов.
Той коментира и процесите в ляво, като каза, че лидерът на БСП Корнелия Нинова е прозряла, че левите избиратели се чувстват нещастни от разделянето в лявото ръководство, те се почувстват като сирачета.
„Това е нещо, което десните избиратели преживяваха преди 15 години. Затова виждате, че масово левите хора в България подкрепиха общата кандидатура, т.е. обединение на двете крила на левицата – голямото крило БСП и малкото АБВ. Това, че те са против Георги Първанов и не подкрепят г-н Калфин, е очевидно. И г-н Калфин, и г-н Първанов са „ренегати" в очите на партийното ръководство на БСП, защото те са напуснали партията и са работили срещу нея.
БСП е една стара партия, 120 годишна, с едни много здрави властови рефлекси и там предателството общо взето не се прощава. Виждаме точно това, че се случва. От друга страна, в левицата, честно казано, Калфин е най-силният кандидат. За г-н Първанов е ясно, че той конституционно не може да стане кандидат, а и няма и шанс, но г-н Калфин има шанс, защото стои добре, умен човек, млад човек и т.н. Те обаче още не могат да му простят и вероятно няма и да му простят, защото той не ги предава за първи път, а два пъти ги е предал, така че те трябва да търсят трети човек, но не го виждам и аз кой е", смята професорът.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
