София. Познавам един човек, на който му е приятно да бъде в затвора. Защото животът зад решетките за него е професионална участ и смисъл на кариерата му. Затова 46-годишният шеф на главната дирекция "Изпълнение на наказанията" Митко Димитров не е въздъхнал с облекчение при вестта за неочакваното си и подранило пенсиониране.
И няма да почерпи за това, че излиза в заслужен отдих. Още повече, както самият той твърди, все още му е рано за пенсия, защото няма необходимите години трудов стаж. Казва, че е обиден и ще търси правата си в съда. Лошата вест била шок и за семейството на Димитров, което все още не може да повярва какво се случва.
Майсторът на спорта в спринтово бягане на 100 и 200 метра стигна много бързо до финала - и не по свое желание. Обикновено всяка стъпка нагоре в кариерата на Димитров е след като някой от шефовете му се пенсионира и освободи място. По ирония на съдбата, това се случва в момента и с него.
Бившият вече затворнически шеф има зад гърба си дълъг опит как да усмирява немирните и луди глави. Още от 1989 г., когато близо 1,5 г. е командир на взвод и рота в едно от поделенията, известни по соцвреме като "Триъгълника на смъртта" - Грудово-Елхово-Звездец. Тежките условия там дават неоценим опит на Димитров как да се справя в критични ситуации. После идва ред на кариерата зад решетките, свързана с охрана на различен тип арести - от следствените килии до катакомбите на Софийския затвор. През това време Митко Димитров успява да се дипломира като юрист в Бургаския свободен университет. 5 г., паралелно с изпълнението на основните си служебни задължения преподава наказателно-изпълнително право и надзорно-охранителна дейност на надзирателите в затвора и арестите.
За него колеги казват, че е непримирим към всякакви слухове за корупция. В интервю Димитров признава, че системата е червива от страна на затворнически служители, които играят комбина с лишените от свобода. Най-често става дума за внасяне на наркотици, телефони и алкохол в килиите. Много пъти е заявявал, че животът зад решетките у нас не отговаря на европейските изисквания. Всъщност Димитров така и не дочака на поста си да види нов затвор, в който 2000 осъдени ще живеят по-цивилизовано. Макар че успя да докара вицепремиера Симеон Дянков в Софийския затвор и да убеди правителството, че си струва да инвестира пари в нова сграда. Неизпълнена остава и една негова идея за затворническа спортна лига, която да бъде осъществена с европейско финансиране.
Димитров беше затворническият шеф, който през лятото подкрепи протеста на надзирателите заради ниски заплати, лоши условия на труд и недостиг на кадри. Колегите му го уважават и говорят за него не само като за шеф, но и като за приятел. Въпреки това Димитров твърди, че има и много врагове и съзира зад пенсионирането си личен мотив. И се закани да намери обратния път към шефското място, минавайки през битка в съда.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
