София. Случилото се в мина „Ораново" е пряко свързано с действителността, в която живеем; действителност, в която бедността принуждава хората да работят в среда, която е далеч от условия на труд в една европейска държава.
Така коментира трагедията в Ораново председателя на парламента Михаил Миков на пресконференция за отчет на дейността на институцията за първата сесия.
Миков заяви, че в днешния ден още веднъж трябва да си припомним имената на загиналите в рудник „Ораново" български граждани - Асен Стойнев, Христо Младенов, Иван Лазаров, Николай Михайлов, Асен Грънчаров.
„42-ото Народно събрание започна работа в безпрецедентна обстановка на натиск, обстановка на обществени очаквания, настроения и емоции. И въпреки това 42-ото Народно събрание успя за първата сесия да приеме редица закони, свързани пряко с живота на обикновения човек, част от тях обещани още през февруари на КСНС – измененията в Закона за енергетиката, които доведоха до намаляване на цените на електроенергията. Оказа се, че е възможно", посочи Миков.
Той разясни, че "първата сесия беше белязана с редица законодателни инициативи, превърнали се в закони, свързани със социалната сфера – увеличение на помощи за отглеждане на дете. Един акт, който не се беше случвал в последните четири години. Както и мерки, свързани с младежката безработица".
По думите му първата сесия е била белязана и със засилен парламентарен контрол, което значително отличавало 42-ото Народно събрание от предишното. „Надявам се, е правителството, министър-председателят и министрите ще бъдат все така отзивчиви и регулярно ще участват в парламентарния контрол. Има 174 зададени въпроси и 39 питания към кабинета на Пламен Орешарски", посочи Миков.
Според председателя на парламента "натиск заради самия натиск, натиск, заради желание на непредставени в парламента политически сили не може да бъде повод за отказ от мандат".
„Натиск за решаване на наболели проблеми, трупани с години, за решаване на социални въпроси, които засягат хиляди граждани, такъв обществен натиск е здравословен. Част от протестиращите много често поставят важни въпроси, които имат място за решаване в законодателната дейност", посочи Миков.
„Когато агората са решаващите фактори във вземането на решения, ние сме твърде далеч от представителната демокрация, каквато е позната на модерния свят. Това винаги може да има своята ескалация – днес едни, утре други да потърсят площада за натиск, когато не са доволни от дадени решения", коментира Миков.
„Легитимността на Народното събрание се черпи от избори. Има и такъв тип легитимност, която се черпи от обществена подкрепа. Всеки орган, всяко правителство трябва да има легитимния срок от време, в който да докаже оправдава ли обществените очаквания или не. Априорното обсъждане на този въпрос, без да дадеш шанс за апробация в практиката, подменя смисъла на демокрацията и не е нищо повече от неудовлетвореност от изборните резултати, а не от конструираните след резултатите институции", заяви председателят на Народното събрание. Според него са необходими поне 100 дни, а на сегашния кабинет са дадени само 10 дни.
„Ние се вслушваме постоянно. Не се страхуваме от предсрочни избори.
Само че да не излезе след това, че някой е недоволен или пък ние да сме недоволни и да се опитваме да блокираме институциите", коментира той.
Миков потвърди информацията, че Националният център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ) трябва да бъде закрит.
„През годините многократно е имало обвинения, че НЦИОМ е официозна социологическа агенция. Смятам, че няма нужда от това. Има много социологически агенции", обясни една от причините Миков.
„Спазването на финансовата дисциплина в това звено също показва определени пороци. Това е въпрос на отговорност на ръководителя му, а не осъзнато решение на функциониране на звеното", посочи Михаил Миков.
На въпрос дали след като се закрива НЦИОМ трябва да се очаква закриване на БНТ, БНР, БТА, Миков отговори: „Аналогията е абсурдна. В първия случай става въпрос за обществени медии, а в другия – за структурно звено на Народното събрание и е изключителна функция на НС прецени какво е необходимо и какво не, включително с оглед на харчене на обществени средства".
Според Миков вето върху промените в Закона за държавния бюджет би бил безпрецедентен акт от страна на президента.
„Законът за бюджета е по-особен закон, той е изключително в правомощията на Министерски съвет, за да може да реализира политиката, за която то е избрано от Народното събрание. И когато използваш механизма на ветото по такъв закон, ти трябва да си даваш сметка, че това е пряк, директен сблъсък с изпълнителната власт в лицето на Министерски съвет и опит за блокиране на нейната политика", категоричен бе той.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
