Д-р инж. Меглена Плугчиева е доктор хонорис кауза на ЛТУ. Била е депутат в Народното събрание 1995-1997, 1999-2001,2009-2012 г. Заместник-министър на земеделието и горите в периода 2001-2004 г. Извънреден и пълномощен посланик на Република България във Федерална Република Германия 2004-2008 г., Швейцария и Княжество Лихтенщайн 2012- 2018 г. и в Черна Гора 2019-2023 г. Заместник министър-председател на Р България, отговарящ за управлението и контрола на европейските фондове 2008-2009 г. Държавни награди: Носител на орден "Кръст за заслуги - I-ва степен на Федерална Република Германия" - 2004 г. и на "Голям кръст за заслуги със звезда" на Федерална Република Германия -2008 г. Носител е на медал за заслуги на Черна Гора.
Неда Попова
Ако кабинетът не реши проблемите на хората, ще вървим към нови избори
Туризмът е една от най-силните визитки на страната ни, казва Меглена Плугчиева, специално за в. "СТАНДАРТ"
- Госпожо Плугчиева, като дипломат от кариерата как виждате България на международната сцена и какъв е погледът отвън към държавата ни?
- Не изглеждаме добре, а процесът на загуба на позиции на страната ни е не е от скоро. След 2018-та г. ние се фокусирахме върху поредица от извънредни парламентарни избори. Така с вътрешните си политически ежби загубихме много. Цялото ни участие в европейските политики е сведено до едно обикновено изпълнение. Ние реално не отстояваме спецификата на националния ни интерес. Тази голяма грешка има отражение и във вътрешно политически план, във всички сектори на икономиката.
По отношение на позициите ни към Западните Балкани трябва да кажем, че през 2018 г. имахме блестящо председателство на ЕС, ползвахме се с изключително уважение. Но отстъпихме тази ниша на Хърватия и Словения.
Спомням си приемането ни в ЕС през 2007-ма г. Тогава като посланик в Германия, заедно с моя екип имахме предимството да съдействаме за ратификацията на договора за присъединяването ни. Очакването на колегите от германското външно министерство беше да се превърнем в лидер в региона на Черно море. И да сме водещи в постигането на европейската политика за сигурност. Жалко! Но се надявам, че нашият политически елит ще съумее да анализира и коригира поведението на България.
- Има ли формула, която да зададе единството на политиците?
- Ще дам пример с Швейцария. Преди парламентарните избори на един плакат видяхме лицата на зелени, социалдемократи и консерватори. Слоганът гласеше: "За подкрепа на швейцарската икономика". След вота написаха формулата за управлението, като парламентарните партии участваха в него на квотен принцип, според резултатите си. Този модел помага много, особено при кризи.
В България правенето на политика е свързано с много компромиси. Борисов например, подари победата на ГЕРБ на "Продължаваме промяната". Екзотичните решения за ротация при премиер и председател на Народното събрание не водят до нищо добро. Резултатите в почти всички сектори на управлението са тревожни. Специалисти твърдят, че приходната част на бюджета за догодина е надценена, а ще се взимат и още кредити. Икономиката няма необходимите рамкови условия за развитие.
Германия сега е в тежка рецесия. Наскоро "Икономист" писа: "Германия е болният човек на Европа". Там има и сериозни проблеми в енергетиката, защото спряха атомните електроцентрали. Налага се подходът само за зелена енергия, което не кореспондира с възможностите. Вече втора година има висока инфлация. В същото време САЩ гласуваха м. г. един закон срещу инфлацията и за субсидиране на бизнеса. Поради което големите концерни се изнесоха от Германия и заминаха за Щатите. Поради високите цени на енергийните източници и тежка бюрокрация малкият и средният бизнес са в тревожно състояние. Ситуацията е неблагоприятна за цяла Европа и това ще се почувства у нас през следващата година.
- Какво трябва да направи България, за да спре кризите във вътрешен план?
- Не може само млади, току що стъпили на сцената и нерядко с корпоративни интереси политици да се справят с управлението на държавата. Очаквам партиите да намерят правилния подход на управление. Защото ние опираме вече за спасяването на България. Всякакви заигравки и служене на чисто партийни интереси трябва да бъдат захвърлени. Цената, която плащаме за компромиса да имаме редовно правителство, също е прекалено висока. Много ми се ще да вярвам, че един ремонт на кабинета ще бъде сполучлив. Липсата на диалог с обществото, игнорирането на реалните проблеми на хората е лош подход на управлението ни към момента. Защото имаме дефицити на доверие, на справедливост, на искреност. Хората се обеззверяват, спасяват се поединично и на групи. Институциите губят тежест и влияние. Необходимо е да се коригират лошите управленски решения. Ако евентуалният ремонт на кабинета не е насочен към решение на проблемите в отделните сектори, няма да дочакаме редовните парламентарни избори. А сигурно ще вървим към предсрочни.
- А с кой сектор можем да рекламираме в чужбина нашата красива България?
- Имаме потенциала да сме сериозен износител на стоки, за да покажем икономическа мощ не само в ЕС, но и на Балканите. В енергетиката, аграрния сектор, машиностроенето, в IT отрасъла, в автомобилната промишленост. Туризмът е една от най-силните ни визитки. Той носи политически и икономически ползи на страната ни, отваря врати. След COVID пандемията ние не присъстваме активно на туристическия пазар в Европа и в трети страни. Докато други държави успяха много гъвкаво да се върнат, предлагайки нови продукти. Като отидете във Виена например, в обществения транспорт ще видите електронни реклами на Хърватска, Черна Гора и Албания. Нас ни няма никъде. А имаме не само море и планини. Развиваме винен и здравен туризъм, балнеология. Родопите са признати за един от най-големите компактни райони за климатичен туризъм. Секторът е раздробен и всеки се представя сам, което е обречено на неуспех. Във всички други страни върви процес на ребрандиране.
Мога да ви покажа Венера Милоска в ски екип на реклама в Италия. Турция и Румъния имат нов бранд. Поздравления за българската секция на "Европа ностра", която направи бранд "Родопи" и има активни контакти с Гърция.
Но това е солова инициатива, а би трябвало да е национална политика.
Нужно е активизиране и на политиката и в аграрния сектор. От нетен износител на селскостопански стоки, ние внасяме всички плодове и зеленчуци. Да не отваряме и другата голяма тема за демографския срив и катастрофа на страната ни. Това естествено рефлектира в липсата на квалифицирана работна ръка. И за съжаление е проблем за цяла Европа. В същото време има сериозен миграционен натиск от зоните на военни конфликти през последните години.
- На 21-ви ноември имате презентационно събитие във Виена. Разкажете малко повече.
- Гледам на туризма като на кауза за България и възможност да спечелим нови партньори навън. Съдействам за представянето на държавата ни като дестинация за здравен и СПА туризъм на австрийския пазар. Предстои такова представяне в сърцето на Виена с участието на министър г-жа Зарица Динкова.
- Коя е надеждата Ви за нова България?
- Надежда ми дава силният родолюбив и патриотичен, възрожденски дух на българина. Възраждат се традиции, фолклор, занаяти, зачитат се национални културно-исторически празници и добродетели! Помислете за фестивала в Жеравна, за периодичните срещи в с. Раювци край В. Търново, където се събират хиляди българи и най-важното - присъстват много деца и младежи. Хората жадуват за истинност и търсят опора в националните корени.
Това дава надежда за единение. И, както е казал великият Гьоте: "Когато децата са малки, трябва да им дадем корени, като поотраснат - да им дадем криле"! Мисля ли си, че нашият мъдър народ следва този принцип.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
