- Предизборната кампания може да е стресова
- Загадка е как ще преборим българите в чужбина, казва Татяна Буруджиева в интервю за вестник СТАНДАРТ
Следващите избори чукат на вратата. В тях тепърва ще видим как действат промените в Изборния кодекс. Кое е положително и какви са подводните камъни, коментира политологът Татяна Буруджиева
- Г-жо Буруджиева, вече сме в политическа криза, докога ще продължи?
- Трудно мога да кажа докога ще продължи това. Няма никакви логически и смислени аргументи защо не поемат отговорност политиците. Те дори не поемат отговорност да поработят за своето електорално присъствие. Освен ГЕРБ, който предложи състав на правителството и той не беше приет от парламента, останалите политически партии дори не предложиха кабинет, за да можем като избиратели да си кажем - ето, те наистина ни представят какви хора ще предложат да ни управляват. Това е една тънка мотивация да бъдат подкрепени на следващите избори. Една политическа партия, по правилата на политическия маркетинг - чрез кадрите, които показва, дава усещането за стабилност. Чрез тях избирателите могат да разберат какви са политиките, които се предлагат. В съвременния свят е страшно важна тази персонализация. "Има такъв народ" използваха в чисто метафоричен смисъл своето предложение за премиер, като казаха: имаме шампион по шахмат, значи ще ги матираме. И журналистите подхванаха тази тема. Докато при БСП остана единствено символиката - каквото кажат другарите. Това беше силно послание, имаше нужда от него, на Нинова й беше необходимо да подчертае това.
- Каква е вашата прогноза?
- Когато използваш една политическа криза за реклама, за решаване на чисто партийни задачи, много трудно е да се каже колко време ще продължи. Когато политиците са ориентирани към проблемите на хората и когато са готови да решават проблемите, които произтичат от обективната ситуация, тогава може да се направи някакви логическа прогноза. В момента не може да се прогнозира, защото неизвестните са твърде много. Периодът до следващите избори е много кратък, за да се променят предпочитанията на избирателите. Или ще има една кампания, която ще предложи много странни неща, по много бурен начин ще се опита да се развие, за да може да провокира по-стресово поведение на избирателите, или ако това не се случи, картината няма да е много по-различна от сегашната. Да, може да влязат още субекти - един или двама. Но това не решава проблема за сформиране на правителство. И може да правим непрекъснато избори и да стигнем до ситуация, в която една парламентарна република работи без парламент.
- Как виждате ролята на президента в сформирането на новата ЦИК?
- След като ЦИК се сформира с указ на президента, това означава, че той поема отговорност. За първи път президент ще бъде вкаран с втори инструмент в процеса за правене на избори. Служебният кабинет е описан от Конституцията, че се прилага при извънредни обстоятелства. Вероятно има такива обстоятелства, за да бъде натоварен президентът със символичната отговорност за работата на ЦИК. Консултациите ще могат да дадат на президента да има някакви обществено значими аргументи. Това е като в изборния кодекс - трудно можеш да видиш механизмите за адекваното решаване на възникналите въпроси.
- Какво е мнението ви за промените в Избирателния кодекс и на това, че пропорционалната ситема ще важи до следващите редовни избори?
- Проблемът тук е, че няма предложена друга система, която да замени пропорционалната. Следващият парламент ще трябва да свърши тази работа. Тоест ти задължаваш един бъдещ парламент да извърши някаква работа, което е абсолютно некоректно. Знаете, че всичко, което е внесено в този парламент, трябва отново да бъде внесено в новия и да се изработи несвършената работа.За мен проблемът в промените е, че половината от текстовете за възможността за контрол в различните нива на организация, осъществяване и наблюдение на изборите касаят присъствието на ВМРО, защото това е единствената партия, която има евродепутат, но няма национално представителство. Така и не можах да разбера защото трябваше да се направят точно тези промени в Избирателния кодекс. При много краткото време, в което те работиха, можеше да си спестят някоя и друга минута за нещо по съществено по кодекса.
- Смятате ли, че новите изборни правила ще гарантират честни избори?
- Категорично можем да кажем, че това не е нов кодекс, това е променен кодекс. Аз винаги съм била против каквито и да било кръпки на който и да е закон. Това е ужасна болест, която в началото беше детска, сега започна да прилича на старческа. Сега хората си казват: ето, нов кодекс, сега ще имаме нови честни избори. Но да си го кажем направо - променят се само две неща. Едното е свързано с регистрациите и начина, по който можеш да получиш документ за гласуване. Неслучайно националните избори изискват някакъв тип уседналост. Логиката е, че хората, които си плащат данъците, би трябвало те да вземат решение, защото ти даваш на политиците власт да управляват средствата ти. Тук възниква въпросът: дават ли си сметка народните представители, че има разлика между имейл и електронен подпис? Не може и двете неща да ги наричаш електронни документи. По тази логика ние не правим електронно правителство, а правим електрическо правителство. Така нямаш ясна идентификация на гражданина, който ще гласува. Демократичността изисква волята на избирателя да е в неговите ръце. Не е възможно да не гарантираме как ще се съставят всички избирателни списъци за пет години назад в места, където са гласували над 100 български избиратели. Ако изборите са на 11 юли, това трябва да стане до 20 май. Такива несъобразени срокове могат да създадат хаос.По отношение на машинното гласуване възинкват още повече въпроси, примерно - къде се поставят машините. Те трябва да са поставени така, че всеки български гражданин да може ясно и коректно да контролира и да установи, ако има желание, как се гарантира, че тези машини няма да манипулират по някакъв начин неговия вот. В Германия Конституционният съд взе под внимание точно това, че гражданинът трябва да може да осъществи своя контрол.
- Какво мислите за машинното гласуване, за видеонаблюдението?
- Аз дори не разбирам защо трябва да има видеонаблюдение, след като комисията дори не брои отрязъците, а нанася резултат, който машината е сметнала. Това, което машината е сметнала, се нарича протокол, но това не е протокол, това е касова бележка. Хората, които работят по тази технология, сигурно знаят разликата между касова бележка и фактура. Протоколът на комисията е фактурата. Не може да пренесеш върху фактурата просто данните от касовата бележка. За да има някаква коректност това машинно гласуване, поне можеха да напишат, че протоколът се съставя по отрязъците от машината. От друга страна, какво ни гарантира, че машините не са вече подготвени с касови бележки?- А за гласуването на българите в чужбина?- Последният момент е избирателният район в чужбина. Броят на местата в един избирателен район всъщност трябва да отговаря на представителството. Тук за мен е пълна загадка как ЦИК ще определи броят на тези места, които да осигурят представителност. Броят на депутатите от един район се определя с преброяване на населението. Казват, че ще преброят българите в чужбина по преброяването в съответните страни. Но ние не знаем колко са българите, които работя на черно, без документи и т.н. Това са притесненията, за мен има неща, които могат да предизвикат хаос. И те се свеждат до това, че има разлика между "чувам" и "слушам".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
