- Задача на държавата е да запази добрите данни за индустрията и да осигури алтернативни доставки на петрол
- Инфлацията ще спадне през 2023 г.
- Ръст на икономиката ни между 1 и 2% е добре на фона на спада в Германия
- Ако парите от еврофондовете бъдат инвестирани, а не прахосани, това ще докара растеж
- Дълго управление на служебни правителства е най-големият риск от рецесия, казва Мартин Димитров, депутат от "Демократична България" в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Господин Димитров, какви са тенденциите за развитието на икономиката през 2023 г.?
- Първо, очаквам спад в инфлацията. Ще се намали търсенето на стоки и оттам ще се понижат цените. Това, от една страна е добра тенденция. От друга страна е свързано с намаляването на растежа и спад в редица европейски икономики. Лихвените проценти вероятно ще нарастват поне през първите 6 месеца на годината. После не е ясно.
Много е важно България да вземе мерки за енергийната диверсификация. Това, което прави правителството ни с Турция, е добро - да можем да ползваме техните терминали за внос на втечнен газ. Само че ако кабинетът си го представя като заобиколен внос на руски газ, идеята е лоша и ще бъдат хванати. Ако обаче споразумението се използва за внос на най-евтиния възможен втечнен газ - 1000 куб. м от Турция, толкова през Гърция когато терминалът на Александруполис бъде построен, плюс азерския газ - всичко това дава една устойчива перспектива пред България. Това е важно от гледна точка на овладяването на инфлацията. Защото инфлацията до голяма степен се дължи на поскъпването на енергийните ресурси.
Много е важно също икономиката в България да продължи да расте на фона на падащи европейски икономики. Ако Германия е с отрицателен растеж, на този фон дори ръст между 1 и 2% в България ще изглежда добре по много направления - включително за привличане на инвеститори. Така че целта ни трябва да бъде в сложната обстановка на 2023 г. да запазим растежа.
- Но възможно ли е това при положение, че Германия е сред основните ни външнотърговски партньори, както и други европейски страни, за които се очаква да имат затруднения и спадове? От какво ще е растежът у нас?
- Когато спада европейската икономика, има опасност това да навреди на българския износ. Но има условия за растеж. Първо, заради сериозните средства от европейските фондове. През 2024 г. е предвидено ръстът на средствата за България спрямо брутния вътрешен продукт /БВП/ да бъде най-големият в ЕС. Това е прогноза на Европейската комисия за 2024 г., но тенденцията ще започне още през 2023 г. Ако тези средства от европейски фондове бъдат инвестирани, а не прахосани, те водят след себе си стъпка по стъпка към растеж. В началото предизвикват по-голямо потребление - когато инвестираш - купуваш суровини, материали, наемаш работна ръка. Част от тях са свързани с реформи, които също ще помогнат за растежа. Второ, ключово е индустрията да продължи да нараства през 2023 година въпреки очакван спад в износа. Но основните стоки в българския износ са така структурирани, че няма да изиграе голямо значение общият спад във вноса на нашите европейски партньори. Аз очаквам добрите данни за индустрията и за износа да бъдат запазени през тази година и това трябва да бъде задача на държавата.
- Какво може да направи държавата, за да изпълни тази задача?
- Не трябва да се допуска енергийна криза нито с петрола, нито с газа, нито с ядреното гориво за АЕЦ "Козлодуй". С ядреното гориво е най-ясно, резервите са големи, алтернативите са договорени. С петрола е по-неясно, защото не знаем какво може да направи Русия. А България продължава да разчита на руски петрол. За първите 11 месеца на 2022 г. над 62% беше делът на руския петрол от общия внос. Данните ми бяха предоставени в отговор на мой въпрос в парламента. С петрола ситуацията изглежда по-уязвима, отколкото с газа. В момента проверяваме дали тримесечните резерви се поддържат както трябва и дали всички търговци и производители изпълняват изискванията на закона.
- Преди месец китайският лидер Си Цзинпин беше в Саудитска Арабия, срещна се с лидерите на арабските страни в ОПЕК и поиска повече петрол за Китай. Не е ли притеснително, че освен неизвестността с Русия, такава неизвестност за Европа може да има и с другите източници? Появиха се и прогнози за голям скок в цените.
- Съгласен съм, че такава неяснота съществува. Но това, което трябва ние да направим /и това не е задача само на частния сектор, държавата също трябва да участва, тъй като няма достатъчно конкуренция/ е да осигурим алтернативи на руския петрол за внос. Има няколко конкретни идеи. Но тези алтернативи, включително с участието на държавата, трябва да бъдат подготвени, за да не изпаднем в ситуацията, както когато ни спряха газа и ние тепърва започнахме да мислим какво ще правим.
- Да поговорим за личните финанси и положението на хората. Имаме рекордни 130 млрд. лева на хората и бизнеса на депозит в банките. Тези пари не се инвестират, инфлацията ги изяжда. В същото време се очаква повишение на лихвите по кредитите. Как хората да управляват своите средства така, че да изгубят възможно най-малко, да не изпадат в неплатежоспособност, да могат да си плащат сметките?
- Хората трябва да бъдат предпазливи през 2023 г. В никакъв случай не трябва да се прекалява с взимането на кредити. Фиксираните лихви са по-добрият вариант, за да се избегне рискът с невъзможност за обслужване на заема. Кредитите да се взимат така, че тяхното обслужване да е гарантирано. Не е моментът за рискови действия. Не говоря за тези инвеститори, които са се специализирали, защото точно в кризите се правят някои рискови инвестиции. Но това е за спекулантите, които знаят какво правят, а не за обикновените хора. Те да внимават с размера на кредитите, които взимат.
Много е ключово влизането на България в еврозоната, за което се създават изкуствени страхове. Но това ще предизвика значително падане на лихвите. За мен еврозоната е по-важна в трудните времена, отколкото в добрите времена. Защото в трудните времена, когато растат лихвите и когато достъпът до кредитиране е ограничен, точно тогава еврозоната е по-нужна, отколкото в добри времена, когато лихвите са ниски, инвеститорите търсят къде да вложат парите си. А се очертава следващите няколко години да бъдат трудни. В този смисъл нашето членство в еврозоната би било доста поолезно, ако успеем да го реализираме. Шенген също е цел. Влизането ни там също ще даде растеж на икономиката. Защото за редица стоки ще има бързи канали за износ за ЕС. Бизнесът бе изчислил, че половин милиард ще са допълнителните приходи или спестените разходи от влизането в Шенген. Аз мисля, че тази сметка е подценена и потенциалът е по-голям. Ако влезем в Шенген, това със сигурност ще ни даде още икономически растеж, ще създаде изцяло нови бизнеси, ще увеличи притокът на туристи. Ще се насърчи търговията, кояго ще стане по-бърза, по-ефективна.
- Има ли опасност все пак от рецесия в България?
- Опасността от рецесия свързвам с много продължително управление на служебни кабинети. Защото те няма да се справят с редица предизвикателства. Това е обективно, а не персонално към служебните министри. Служебните правителства са по-слаби, в тях са хора, които са дошли за малко, нямат дългосрочен поглед върху икономиката и държавата. Задържането на дълго време на служебни правителства за мен е най-големият риск от рецесия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
