Вицепрезидентът издаде научна студия за интеркултурния диалог
Национална доктрина иска дамата на "Дондуков" 2
Каква е връзката между културата и сигурността и може ли тя да бъде котва за стабилност в днешния сложен и твърде тревожен свят? Отговор на този въпрос дава вицепрезидентът Маргарита Попова в своята научна студия "Споделена култура за споделена сигурност". Тя бе отпечатана с марката на издателство "За буквите - О писменехь". В нея г-жа Попова обяснява културния модел на новото хилядолетие, в основата на който стоят хуманността, нравствеността и обмяната на културно-исторически ценности, пряката връзка между новия модел за развитие на цивилизацията и държавността (държавната мощ). И мотивира огромната необходимост от изработване на национална доктрина, в основата на която и във всяка секторна политика на която да бъде откроена сигурността като ценност. Защото днес "сигурността се превръща в изключителна, съдбовно важна по своята роля и значимост ценност за цялото човечество".
Заглавието на научната студия е вдъхновено от мотото на Третия международен форум за интеркултурен диалог, който се проведе през май 2015 г. в Баку, Азербайджан. "Целта на форума беше да се покаже, че в едно динамично и объркано историческо време, каквото е нашето, без споделеност на общочовешки ценности сигурността е невъзможна. Че разделението и желанието на една общност да демонстрира превъзходство над друга обрича последната на безправие и маргинализация", разказва в труда си Маргарита Попова. И продължава: "Когато неравенствата, сегрегацията, дискриминацията излязат на преден план, общуването се заменя със стълкновения. И се отваря път не на обмен на културни ценности в сигурна среда, а за несигурност и неблагополучие".
За Маргарита Попова отстояването на споделената култура за споделена сигурност е кауза - и лична, и обществена. Защото вижда колко малко хора особено в България си дават сметка за опасността от загубване на културния код за общение между хората. За това, че няма сигурност в държави и общества с драстични социални разделения, неравенства, паралелни жизнени светове и несправедливости. "Сигурност, базирана на изолиране на огромни човешки маси, е илюзорна и опасна, поражда социална катаклизми, публични недоволства и гневни бунтове", казва Маргарита Попова.
Актуалността на темата за споделената култура като споделена сигурност се потвърждава от реалния живот, обяснява в научната си студия Маргарита Попова. И продължава: "Годината 2015, както и цялото второ десетилетие на XXI век със сигурност ще останат в историята на цивилизациите като период на човешки преселения в Европа, провокирали значими социални и психологически сътресения в различни области". Причина за това според вицепрезидента са, от една страна, "високата степен на взаимосвързаност между държави, общества и култури, повишаването на свободата и мобилността на отделната личност и глобалното информационно общество". От друга страна обаче, се открояват феномените на разпад на държавността, разрушаване на институциите на държавната власт, на екстремизъм, радикализация, организирана престъпност, корупция и тероризъм.
"Животът днес налага съжителство на различни религии, които не остават в сферата на отношенията човек - божество, а засягат дълбоки човешки взаимоотношения. Истинско предизвикателство за социалната сплотеност", пише Маргарита Попова. Научната й студия обяснява защо диалогът между различните култури трябва да стане фактор и гарант за исторически непознатата досега екология на духа.
ОТКЪС
Нужна ни е екология на духа
Маргарита Попова,
вицепрезидент
Универсалните принципи и повели на Бялата книга на Съвета на Европа за интеркултурен диалог са отправна точка за бъдещото преустройство на сегашния свят, в основата на който неизменно остава нравствеността - неприкосновена територия на безкористност, откритост, отговорност и почтеност към другите човешки същества. Тя разчита и закриля общото между хората, а не спекулира и не използва разнородните, многоликите им отлики. Тя не познава и не признава меркантилността и утилитарността в човешките помисли и деяния. Подчинява се единствено на властта на категоричния императив да се отнасяме към другите така, както искаме и те да се отнасят към нас - да възприемаме човека като ценност.
Нравствеността е ценностната основа
на интеркултурния диалог.
Такъв диалог е възможен и осъществим не по волята на правно-политически закони и разпоредби, не със силата на заплахи и насилия, а единствено по волята на наште човешки подбуди и съвести, които трябва да са хуманно обагрени. Интеркултурният диалог, споделената култура и споделената сигурност имат нова историческа и хуманна мисия - не само да дадат шанс за пълнокръвно разгръщане и доказване на добродетелната същност на човешката природа, а и да спомогнат за нейното ускорено облагородяване и всестранно усъвършенстване. Диалогът помежду ни трябва да стане фактор и гарант за исторически непозната досега екология на духа, за нови културни пространства без предразсъдъци и вредни предубеждения към "чуждостта", без дискриминационни практики и расизъм.
Отказът от диалог е отказ от признаване на общочовешките ценности, отказ от бъдеще. Ако мостовете бъдат изгорени или не бъдат издигнати никога, изтласкването на хора и общности към ръба и фокусирането върху суеверията и догмите повече, отколкото върху разума, ще породят екстремизъм, нетърпимост, дискриминация, сегрегация, расизъм и дори тероризъм. Държавите поотделно, а и като междунродна общност, ще бъдат изправени пред
невъобразими заплахи
за националната и международната сигурност.
Както е подчертано и в Бялата книга, дори и да издигнем най-високите стени, да затворим границите си напълно, да се въоръжим с всевъзможни защитни механизми, единственото, което ще постигнем, е усещането за "илюзорна безопасност". Тази привидна безопасност има висока цена. "Отсъствието на диалог лишава всеки човек от ползата на новите културни открития, необходими за развитието на личността и обществото в глобалния свят."
Новият модел трябва да е следствие от мощен социално-икономически напредък, от повишаване на жизнения стандарт на хората, от солидни гаранции за защита на човешкото достойнство.
Необходими са нови политически институти, основани на общокултурни ценности, общочовешки морал и нравственост, на културна полицентричност и културна равнопоставеност. Необходимо е да обединим целия научен, политически и граждански потенциал за нова национална и регионална доктрина, в която към всяка секторна политика да бъде разработено виждане за сигурността като ценност в общото европейско пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Възприемането на новата визия ще формира ново разбиране за
общодържавно обединение срещу корупцията
тероризма и екстремизма, тъй като в тяхната основа е кризата на ценностите. Върху тази основа ще изграждаме новия световен ред.
* * *
Нуждаем се от актуални политики за интеграция като процес на взаимопомощ между членовете на обществото, на отказ от насилие, на спазване на законите, моралните и етическите норми на страната, в която се установяваш да живееш.
Процесът на интеграция е сложен. Той утвърждава чувството за общност и целеустременост като демократичен код. Признава за ценност усилията за живот в общност, която гарантира
равно достойнство и взаимно уважение
Интеграцията означава съобразяване с възприети от всички правила. Тук особено важни са внимателните анализи, както и дълбочината и конкретиката при разгръщане на ценностите и принципите на интеркултурното образование.
Сред неговите задачи са: намаляването и предотвратяването на социалните конфликти в мултиетническа среда; опознаването и толерантното приемане на другостта; изработването на адекватни стратегии на преподаване, свързано с обучението на хора от различни общности. Сред ценностите на този тип образование са принципите на равенство, солидарност, толерантност и братство, на състрадание, алтруизъм, емпатия; отричане на войната и на политическата демагогия, както и на неравенството в най-различните му проявления - расизъм, дискриминация, сегрегация, сексизъм, етноцентризъм.
* * *
Науката, културата, образованието са призвани да гарантират духовната сигурност на обществото. Те трябва да подготвят личности, които високо ценят своите и чуждите културни идентичности и исторически традиции. Пълноценният
диалог между културите
може да бъде мост, гарант в тази посока. Определено предимство е, че младите хора са по-отворени към новостта и различието, любознателни са да опознаят и да разберат света. Те имат много силен съюзник на своя страна - липсата на предразсъдъци.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
