Край на рекета от арбитражните съдилища у нас. С такава задача се захвана омбудсманът Мая Манолова. Защитникът подготви пакет от законодателни промени, които да спрат „силовото" събиране на задължения от страна на арбитражите.
Предложенията са дадени на премиера Бойко Борисов и на председателя на парламента Цецка Цачева. Идеята е да се променят Гражданско-процесуалния кодекс, Закона за защита на потребителите и Закона за международния търговски арбитраж, като се иска потребителските спорове да бъдат изключени от дейността на арбитражните съдилища, а осъдителните им присъди да не се зачитат. Споровете с граждани ще могат да се гледат от арбитражи само ако самият потребител е дал писмено съгласие. Омбудсманът предлага още въвеждане на изисквания за това кой може да създаде и да участва в арбитражно съдилище.
Манолова разкри, че в опит да намери арбитражен съд в столицата се е натъкнала на такова в подземен етаж на жилищен блок, където липсва заседателна зала, регистър на делата. Председателката на този съд пък е без юридическо образование. „Засипана съм от жалби на граждани, които се оплакват, че са осъдени от арбитражни съдилища без дори да са разбрали за производството или е заради несъществуващи, малки или погасени по давност суми", разказа на пресконференция вчера омбудсманът. Тя отбеляза, че бизнесът на арбитражните съдилища у нас процъфтява, като вече имат над 45 такива.
„В тях са образувани стотици дела, а за миналата година само едно от тях е образувало 102 хил.дела. Не съществуват никакви правила за това кой може да създаде арбитражен съд", обясни Манолова. Според нея в „схемата" са замесени колекторски фирми и монополни дружества, които прехвърлят нещата в „ръцете" на арбитражните съдилища.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
