Предоговаряне на План за възстановяване и устойчивост, който е одобрен и е в изпълнение, може да има само при изключителни случаи. Леденият душ дойде от Европейската комисия в отговор на въпрос от БНТ. Държавата, която иска подобно предоговаряне, трябва да докаже, че вече не може да изпълнява целия си план или част от него поради обективни обстоятелства, се казва в позицията на Брюксел.
В такъв случай Европейската комисията е готова да обсъди изпълнението на отделни етапи или цели с държавите членки, които вече не са постижими поради обективни обстоятелства и трябва да бъдат преразгледани. Но това ще изисква и стриктна оценка на всеки един случай поотделно, направена от Еврокомисията заедно със съответната държава.
В четвъртък парламентът задължи Министерския съвет (МС) да промени Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) в частта енергетика. Целта е от плана да отпадне поетият ангажимент за намаляване на въглеродните емисии от производство на електроенергия с 40% до края на 2025 г., взимайки изходните нива от 2019 година. МС следва да предприеме такива действия, с които да гарантира привеждането на ангажиментите за декарбонизация в съответствие с общоевропейските цели, като се осигури работата на централите за въглища без ограничение поне до 2038 година.
При евентуални промени, ревизираният план за възстановяване отново трябва да отговаря на първоначалните критерии за отделяне на 37% за разходите за климата и необходимостта планът да адресира значителен набор от специфични за всяка държава препоръки - в случая с България специфичните препоръки са свързани с прогресивна декарбонизация на българската икономика, припомнят още от ЕК в позицията си.
От ЕК казват още, че като се има предвид, че българският план беше одобрен едва през май 2022 г., а повечето планове на останалите държави бяха одобрени още през 2021 г., фокусът трябва да бъде върху изпълнението на настоящия план.
Според Брюксел големите инвестиции и трансформиращите секторни реформи в енергийния сектор в настоящия български план са напълно съвместими с целите на REPowerEU за постепенно премахване на зависимостта на ЕС от руските изкопаеми горива. Българският план включва намаляване на емисиите на парникови газове от енергийния сектор с 40% до 2025 г.
Тези реформи вървят ръка за ръка с важни инвестиции във възобновяеми източници и съхранение на енергия. Съгласно плана финансовата подкрепа за екологизиране на енергийния сектор възлиза на над 2 милиарда евро.
От Европейската комисия припомнят, че България е икономиката на ЕС, която е с най-висока въглеродна интензивност и ясните ангажименти за изпълнение на специфичните за страната препоръки относно декарбонизацията са били решаващ елемент за одобрението на Плана за възстановяване и устойчивост. Планът за възстановяване и другите инструменти на ЕС допринасят с повече от 5 милиарда евро финансова подкрепа за декарбонизацията на българската енергийна система, което води до справедлив и честен преход и гарантира, че нито един гражданин не е изоставен, казват още от ЕК.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
