Опитът за лепване на поредното петно върху страната ни чрез скандален “Доклад за медийната среда в България”, изготвен от “Международния институт за пресата” и финансиран от Европейската комисия не само че се проваля, заради подвеждането на институциите, (не за първи път), но и се връща като бумеранг върху създателите от Разградския олигархично-медиен кръг.
Горкият плач, търсенето на състрадателност и подкрепа от Брюксел с опорките “ние сме добрите”, а “те са лошите” затова са “срещу нас”, не са само евтини интриги, поомръзнали на обществото, но са преди всичко част от арогантното с години поведение на властолюбци, заради които преходът бе определен като криминален.
Проблемът обаче не е в “чудото за три дни”, което на европейско ниво ще се разсее и отмине, а в непрекъснатото подкопаване на демократизацията на страната ни, зад което има единствено стремеж чрез политическо влияние да се постигне лично облагодетелстване. Оклеветяването чрез жонглиране с миналото се превърна в основен подход. Правеха го и го правят с тепегьозлук, затваряйки си очите, че те самите са били деен участник, при това подкрепян от кръгове, които се възползваха от позициите си в бившия комунистически тоталитарен режим, за да присвоят принадлежащото на народа.Освен че “крадецът вика дръжте крадеца”, те се представят и като жертви на всички останали медии с онзи вик от сатирата “Златния телец“ на Илф и Петров “Бият Паниковски”.
Създаването на пушилка на европейско ниво не е нищо повече от онова прикритие за техните политически протежета, зад което стоят истинските им лица, обсъждащи “черния лебед” и как да прилагат “бухалки”. Никакъв стремеж за реформи, чрез политическа промяна, а “стани, за да седна”, както е казал народа. С удивителна безпардонност развиват опорката за “завладяната” държава и със смайващо самочувстние се провъзгласяват за “свободни” и “независими” медии, преследвани от “политизирани” прокурори.
Откриват “топлата вода” със саморазобличаващи твърдения, че “корупцията на политиката” и медиите вървят ръка за ръка. Нима друг, а не техният олигарх Иво Прокопиев се хвалеше, че той държи мейнстрийма в страната?
Дамгосването от позицията “ние” и “те”, сякаш Разградският олигархичен кръг единствен съществува и печели, според правила, нямащи общо с посткомунистическия тоталитарен модел, е срамно не заради използваните квалификации, а заради самодостатъчността на изразителите им, обидна за всички, които не са от тяхното котило или обслужващия ги политически антураж. И както преди, така и сега се правят на “умрели лисици”, като че ли никога не са били преки участници във властта от зората на демокрацията, разгръщайки мощта си по време на управлението на Иван Костов и в още няколко правителства след това, чак до последните управления, претърпели показателен крах.
Докладът всъщност се опитва да извади “скелети от гардероба”, измислени от онези техни политически маши, които по времето на синьото управление в края на миналия век, бяха наречени “агнешки главички”, заради ешмедеметата, които си организираха, редейки бизнес аферите, които днес някои от същите герои, се опитват да припишат на други. Ваденето на призраците е умело гарнирано с “индекси на корупция”, “системи от дим и огледала”, “нямаме съмнения”, както и приписването на заслуги в изваждането наяве на създадените от тях измислени “врагове”.
Предпоставяне на несъществуващи тези, върху които се гради кулата на враждебно настроените срещу тяхното рекетьорство, трябва да оправдае не само аферите им, но и да изпере задкулисните им доноси до европейски институции и партньорски държави. Трябваше да мине време там да разберат, че представящите за “техни кучета”, са обикновенни доносници, които използват клеветите като сапун за измиване на нечистите си съвести. Изобщо няма да коментираме онези от тях, които се оказаха и доносници на Държавна сигурност от времето на комунистическия режим.
Няма да се спираме и кои от тях са наследници на партийните бонзи от същия режим. Но е факт, че голяма част от тях бяха инсталирани от манипулаторите на прехода в десните редици. И умело, и до днес, продължават да се подвизават като борци за демокрация.Добре е да се обърне внимание, че битката на този кръг продължава и след като нарочените за врагове продадоха медиите си.
Сега негодуванието е срещу прекаленото многото медии притежавани от компаниите, чиято собственост са НОВА ТВ и bTV. Протестират и срещу всяка промяна в законодателството, която може да изсветли парите, с които се издържат. Тоест ставаме свидетели отново на кривото огледало – всичко, което застрашава техния монопол, е срещу демократичните принципи. Или - срещу “медийния плурализъм”, клишето, което те обичат да развяват.
В същото време не се колебаят да търсят възможности за настаняването на техни хора във водещи телевизии, както става ясно от яростната битка за отстраняването на сегашния директор на Националната телевизия.Никак не е трудно да се проследят провалите на техните проксита на най-високо ниво в управлението на страната – особено впечатляващи са през последните години.
Техният министър на правосъдието по времето на едно от правителствата на ГЕРБ, вместо да ремонтира съдебната система, както се бе заканил, стана печално известен с нищоправенето и писането на доноси до Брюксел, заради което бе и уволнен.Няма да се спираме на гафовете на шумно провалилия се правителствен екип от “Продължаваме промяната”. Те бяха пространно коментирани. Само ще отбележим онзи проект за батерии на стойност един милиард, който се опитваха да вкарат в Плана за възстановяване и развитие. Още при споменаването му, се изясни че е подготвен от олигархичния кръг. И добре, че балонът на четворната им коалиция се спука, за да има шанс за животоспасяващо правителство след предстоящите избори. И накрая нека им напомним нещо, което го няма в поредния донос: пропуснали са отбележат, че медийната среда се променя толкова бързо, че вече не е възможно да прикриват мизериите си. Те лъсват още преди дори да са ги осъществили. И когато има възможност обществеността да се запознае с тях, се вижда колко бездарни са доносите им, а от самодостатъчността, която вони от тях, се разбира в какво блато живеят.
А лустрото на псевдодемократи е само един капан за наивници. Но и редиците на заблудилите се намаляват, както се вижда от провалите, които следват един след друг. Изобщо не се съмняваме, че кранчетата за тяхното облагодетелстване ще бъдат прекъснати от европейските донори. Не само защото този, който дава пари, не обича да бъде лъган, а защото принципите на цивилизования свят са други. В тях нямат място провинциални хитреци, превърнали медийното рекетьорство в оръжие срещу европейското единство.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
