- Идва ли краят на политиците, отгледани и издържани с грантове
Изборите за президент в САЩ отминаха, но ехото от разгромяващата победа на Доналд Тръмп и Републиканската партия над Демократическата тепърва ще отеква навсякъде по света. В това число и в България. Причината е, че разгромът далеч не беше само за кандидата на Демократите за държавен глава на САЩ - Камала Харис. Нито за попарените им надежди да не бъдат сполетени от пълен крах в долната и горната камара на Конгреса, какъвто претърпяха.
Победата на Тръмп всъщност беше победа на демокрацията.
Над подмяната на дневния ред и демократичните принципи на цели общества. Над кохортите сламени политици и неправителствени организации, отгледани, издържани и инсталирани във властта с грантове, чиито действия се диктуваха иззад кулисите. Над цензурата, упражнявана от тях. И най-вече – над машината, благодарение на която всичко това съществува, изградена от и под диригентската палка на милиардера Джордж Сорос.
„Всеки казва, че имам много голяма власт. Но в какво точно се състои властта?...Мога ли да влияя над правителства? Започвам да мога…“. Това са думи на Сорос от далечната 1995 г. В десетилетията оттогава досега милиардерът превръща фондацията си „Отворено общество“ в чудовищна мрежа с разклонения по цял свят, през която влияе на властта в десетки държави, промотирайки политика не в полза на хората, а на подбрани храненици, отгледани и издържани с грантове. И инсталирайки политици, през които да дърпа конците в полза на интересите си. Своите и на наместниците си в различните държави.
Малцина го знаят, но Сорос беше ключов играч иззад кулисите и на току що отминалите избори в САЩ. Синът му Алекс, на когото предаде преди година контрола над 25-милиардната си империя „Отворено общество“, беше сред основните спонсори на Демократическата партия и наля милиони в кампанията й. При това, пускайки в социалните мрежи по време на кампанията снимки с видни представители на формацията,
колекционирани от него като „Покемон карти“,
както гласяха част от коментарите за фотосите. Ако се чудите каква е причината, отговорът е прозаичен – пари и контрол. Философията на Сорос и неговото семейство винаги е била ясна – подкрепата за Демократическата партия отваря врати за влияние не само над политиката в САЩ, но и над политиката на държавите-партньори на Щатите през НПО-та и партийни формации, акуширани и отглеждани като разклонения в съответните страни.
Именно затова разгромяващата победа на Тръмп докара до ступор и няколко партийни централи в България, съществуващи единствено и само благодарение на благоволението на Сорос, щедрото захранване с уредено финансиране и осигуряването на медиен комфорт от цяла изградена отново с грантове машина за дезинформация, управлявана от основния координатор на мрежата за задкулисно влияние на „Отворено общество“ у нас – олигархът с амбиции за монопол в икономиката, политиката и медиите Иво Прокопиев и неговият кръг „Капитал“.
Вероятно вече сте се досетили кои са въпросните партийни централи, но все пак ще ги уточним – тези на формациите, съставляващи коалицията ПП-ДБ. Все аватари в политиката, акуширани от машината за дезинформация и мрежата за задкулисно влияние, изградена в България от кръга „Капитал“ под диктовката на „Отворено общество“. В момента – пак по същата причина, наблюдаваме и отчаяните опити на видни политици от тези формации, както и на също толкова видни представители на НПО-тата и медиите, свързани с Прокопиев, да вземат рязко остър завой към Републиканската партия в САЩ с надеждата, че ще бъдат подминати от вълната на ново начало, обявена от Доналд Тръмп. Покъртително упражнение, обречено на провал. Защото, както удачно отбеляза и конституционалистът Георги Марков в свой анализ за ПИК: „Тръмп има нов екип, който вижда всичко“. А погледът му вече е насочен към Европа. При това с ясното послание, че
държавите-партньори на САЩ трябва да се разделят с цензурата
и да забравят за непазарните принципи. Като например издържането на цели бизнеси и партии с грантове, какъвто е случаят с всички отрочета-храненици на кръга „Капитал“ в България. Те впрочем ще трябва да забравят не само за грантовете, а и за провеждането на очернящи кампании, базирани на клевети, срещу хората, които през годините дръзнаха да се опълчат на провежданата от тях политика на подмяна на дневния ред на обществото и на източването на ресурсите му.
Кампании, основани на дезинформация и лъжи, с които „уреждаха“ със санкции по Глобалния акт „Магнитски“ опонентите си. Какъвто е случаят с председателя на ДПС и лидер на ДПС-Ново начало Делян Пеевски. Мярка, която както лъсна от документите по американското дело, се е основавала единствено на твърдения в „Уикипедия“, на статии в медии на кръга „Капитал“ и на подвеждаща информация и чиста проба лъжи, лансирани във Вашингтон от НПО-активисти и политици, свързани с Прокопиев. Как точно е бил задействан и реализиран механизмът по оклеветяване впрочем лъсна от запис, изтекъл в медиите през пролетта на тази година,
в който ясно се чува Кирил Петков, обясняващ как „дават на Магнитски“ политици.
Със завръщането на Тръмп в Белия дом тези времена със сигурност приключват. Както и ерата на машината за дезинформация на „Отворено общество“ и наместниците му в България от кръга „Капитал“, опитала се да превърне този изключително мощен инструмент за битка с корупцията в маша за саморазправа, репресия и стигматизиране. Ако не вярвате, погледнете резултатите от вота в Лос Анджелис, чийто граждани избраха за свой окръжен прокурор Нейтън Хохман. Уважаван юрист, който впрочем бе и част от екипа на кантората „Morgan, Lewis & Bockius LLP“, която защитаваше Делян Пеевски. Като такъв, в свое интервю през 2017 г., публикувано във в. „Труд“, той ясно каза, че лансираните дори днес от медиите и политиците от кръга „Капитал“ на Прокопиев обвинения срещу председателя на ДПС от страна на банкера, източил милиардите от КТБ Цветан Василев са „без каквото и да било основание“.
Хохман впрочем бе избран на поста окръжен прокурор, след като победи кандидата на Демократическата партия за позицията и настоящ окръжен обвинител Джордж Гаскон, за когото информации в медиите твърдяха, че се е радвал на благоволението на Сорос в надпреварата. Е, американското общество ясно каза думата си за кандидатите, подкрепени от милиардера. И е крайно време и българското да отхвърли диктата на отрочетата му в България като ПП-ДБ и прочее храненици от орбитата на кръга „Капитал“. И да пресече отчаяните им опитите да се „закачат“ за властта, за да си осигурят хранилка, с която да оцелеят, като източват десетки милиони от хазната и обществото. По начина, по който мегааферата с митниците показа, че са го правели, докато бяха на кормилото на държавата
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
