Кризата на Стария континент има достатъчно местни причини. Първата, е, че има радикални промени в технологиите. Те са толкова силни, че предизвикват дълбоко преструктуриране на икономиката и заетостта. Земеделието се замества от индустрията, индустрията - от услугите, услугите – от виртуалния свят. Дигиталните технологии днес заместват хората, включително в здравеопазването, образованието, управлението. Европа не е адаптирана към тези промени. Политиката на ЕС е остаряла, неправилно са поставени приоритетите й.
Кризата в България има свои специфики, макар да е повлияна от европейската.
Бедността и безработицата у нас превърнаха икономическата криза в политическа, в отрицание на представителната демокрация. Българската бедност започна през 1990 г., когато страната обяви фалит. Дългите преговори с банките-кредитори завършиха с налагане на непосилни условия за преструктуриране на дълга. Те нямат нищо общо с щедрите условия, давани днес на Гърция и Кипър. В края на 1996 г. България отново бе изправена пред фалит заради неспособността да обслужва вътрешния дълг. Бяхме принудени да приемем крайно рестриктивни мерки, които днес не се предлагат на никого. Да не се питаме защо сме бедни - при такова отношение!
Българският бизнес също преживява дълбоко разочарование. През 2001 г. 21 % от паричните доходи на домакинствата бяха извън работните заплати, пенсии и социални плащания, т.е. от предприемачество, собственост и домашно стопанство. През 2011 г. тези доходи са само 13 %. За сметка на това паричните доходи от заплати и пенсии са над 83 %. България се пролетаризира отново. От 366 хил. фирми, половината имат само по 1 зает. Половината от българския бизнес е във фризера. Български фирми дори в хранителната индустрия не могат да издържат на силно субсидираното земеделие в другите европейски страни. Земеделската субсидия в страната е с 40 % по-ниска от другите държави в Европа. Закрити са десетки хиляди фирми в леката промишленост заради загубата на поръчки. Сринат е и строителният бизнес. Над 10 млрд. лв. са блокираните пари на инвеститори. Това повлече фирмите в мебелното производство и стоките за дома.
През мандата на Бойко Борисов българският лев загуби 15 на сто от покупателната си възможност. От това пострадаха всички, които получават фиксирани доходи. Особено тежък е ударът върху пенсионерите. Средната пенсия от 262 лв. е загубила почти 39 лева от реалната си покупателна способност в сравнение с юли 2009 г.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
