- Единствената ясно заявила се като евроатлантическа партия у нас е ДПС
- Иво Прокопиев вече връзва кецове да хукне към чужбина с викове „Бият Паниковски!“
Има ли пета колона на Русия у нас? Този въпрос е все по-актуален в последните дни заради все по-ожесточената война, която Москва води в Украйна. Простият отговор е „да“. Като бивша соцрепублика, България отдавна е успяла да излезе от орбитата на СССР,
но парите на олигарсите ни миришат на рубли.
А най-много миришат на тези, които се пробват да ги пребоядисат в зелено... Зелено като долари, зелено като ВЕИ, зелено като млад комунист, пробвал се да смени червената окраска със синя. За един разградски олигарх и медиен монополист става дума. Но за Иво Прокопиев след малко.
Сега да се върнем на България и петата руска колона у нас. Ако не се вглеждаме много в детайлите на прима виста можем да изброим доста „леви“ субекти, които са пряко или косвено свързани с Русия. И когато „Говорит Москва”, стават прави и козируват. Движения като „Русофили“ и партия „Възраждане“ обаче далеч не са единствените. Червените връзки могат да се видят и с невъоръжено око в управляващата коалиция.
Зад „широко затворените“, но иначе ококорени очи
на премиер и финансов министър, дошли на власт с помощта на ДБ, ИТН и БСП. Странна комбинация, която показва само, че уклона дори на „най-дясната“ формация в това управление (Костовата ДБ) е доста по-вляво, отколкото се опитват да го изкарат псведодемократчетата в него.
Столетницата дори изправи косите на Кирил Петков като няколко часа се сучеше като булка на пазар, защото така и не поиска да се включи в общонационална декларация срещу Москва, в която присъстват думичките „санкции срещу Русия“. „Възраждане“ – също.
Разбираемо - банкоматът бързо ще спре да пуска.
Стигна се до абсурдната ситуация (предложена по кагебейски модел от червения Георги Свиленски – б.р.) декларацията да се гласува точка по точка. За удобство. Пък и да се избегнат грешки в превода на руски след това...
Като споменахме кагебейски номера, се присетихме отново за олигарха Иво Прокопиев. Едва ли има някой у нас, който да не знае, че разградският каолинов бос е нито повече, нито по-малко от червен олигарх. Отгледан в люлката на ДС, от баща, горд високопоставен кадър на бившите мракобесни соцслуцби и захранен подобаващо с кеш от червената приватизация на „синия“ Иван Костов. Точно затова, по кагебейски модел, Прокопиев от десетилетия се пробва да се препере, като измие червените отенъци от якичката си и я изкара чисто бяла. Не успява, разбира се, защото
напук на бащицата му Костов, пустият народ не забравя.
И помни корените на Прокопиев, помни произхода на парите му и най-тъжното (за олигарха) – вижда и не забравя кои са приятелите му. А те са цветна компания от червени олигархични издънки и човечета под наем на Москва. Достатъчно е само да си припомним за крепката му дружба с банкера-беглец Цветан Василев, който освен мегакрадец се оказа и сериозен застъпник на връщането на руското влияние у нас – готов да плати 1 млрд. лв. за плана „България“ на русофила Николай Малинов, генерала от КГБ Леонид Решетников и кремълския олигарх Константин Малофеев. Или за връзките на Прокопиев с чудото на разследващата журналистика... на „Россия сегодня“ - Атанас Чобанов. Той също грее в ярко червено с прокремълските си връзки и още по-прокремълските си действия. Руски зет, криещ се в Париж от плюшени вълци и ядосани американски дипломати, които обича да записва по телефона. И подобно на него, и
Прокопиев сега се пробва да пришие на друг собствените си московски зависимости.
За да се изкара по-католик от папата и по-американец от Джо Байдън. А удобната жертва за това винаги е една – ДПС. Разградският комсомолец много мрази движението по обясними причини. От години партията е единствената у нас, която има ясно заявена про-аталантическа и евро-ориентирана позиция. За тях пътят на България винаги е бил само на Запад – към ЕС и НАТО и днес, когато това е факт, те продължават да са единствените, които с нокти и зъби бранят тази позиция. Да си припомним това, че те бяха единствените, които настояха да се прекъсне безметежното безвремение, превзело Народното събрание и да се приеме декларация, осъждаща руската инвазия в Украйна. Жизненоважен акт, без който Кирил Петков не би могъл да подкрепи нито едно действие на Евросъюза и атлантическите ни партньори. Просто защото сме парламентарна република и подобни решения могат да се вземат единствено от представителите на народа в Народното събрание. И Петков, и ментора му Прокопиев отлично знаят това.
Защо тогава сега отново разградският бос е дал команда на мейнстрийма си (в който брюкселското издание „Ню Юръп“ преброи над 25 собствени и още поне толкова овладяни от Прокопиев медии) за бой по ДПС? Елементарно – за да спаси себе си. Каолиновият бос знае, че ДПС са единствените у нас, които от години се борят с червената мафия на руската олигархия в страната. И като нейн виден предствител Прокопиев е застрашен.
Нищо, че Петков се прави на разсеян за обещанието си да внесе сигнал срещу Прокопиев в държавното обвинение. Но и на това ще му дойде времето. Най-малкото, защото пое ангажимент да го направи. И „сляпото петно на медийния пейзаж“ у нас (както го нарече „Ню Юръп – бр.) знае това. Затова панически задейства единствения план, който добре познава – кагебейския прийом да очерни врага и бързо да скрие собствените си следи, които водят към Москва. И затова като един истински Щирлиц на родната олигархия Прокопиев надува свирка, че ДПС били „петата колона“ на Русия у нас. Рефрен, който се повтаря на няколко години от каолиновите медии, като за удобство се заменя само държавата – ту Русия, ту Турция.
Дали подобна атака ще уплаши ДПС и ще я накара да се оттегли от пътя си?
Едва ли. В годините Движението е показало, че има начело визионери, които държат на европейските ценности и не се поддават на подобни манипулации. Дали обществото ще се върже на тази куха каолинова измама? Отново едва ли. Хората добре знаят прокопиевите номера и помнят костовите сини камуфлажи, под които прозира червената му враторъзка. Затова е ясно едно – тази пиеска на разградския бос не е насочена за българска аудитория. Тя има за цел да му помогне в легендизирането му навън.
Когато отново му запари под опашката и дойде момента за поредното му бягство зад граница, да извади по модела на „Просто Киро“ (партизанското име на премиера, дадено му от собствените му съпартийки) изрезките от Гугъл и да хукне в чужбина с викове: „Помощ! Бият Паниковски“. А шубето, както викат в Разградско, е голям страх. Затова Прокопиев няма да се посвени да извади още лъжи за „Петата колона“ от каолиновото си джобче, ако това ще спаси собствената му кремълска кожа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
