Минат ли изборите е време за равносметки. Това е максима, позната и спазвана във всяка демократична държава. С една определена условност – равносметките трябва да са честни и да се основават на реалните факти, за да си извадят правещите ги точни изводи и поуки. А не да се базират на манипулации и предъвкване на стари опорки с една единствена цел – да се лъжат за пореден път гражданите за причините, поради които една партия е спечелила, а друга - загубила.
Уви, това – второто – се превърна в устойчива традиция след всеки избор у нас, като се практикува от конкретни партии, пригласящите им медии и хората, дърпащи им конците. Едва ли е нужно да споменаваме, че въпросните партии не са продукт на естествен демократичен процес, а на експерименти на политинженеринга в БГ вариант. Що се отнася до медиите – те са част от инструментариума на същите лаборанти, създали и тези формации. И по-конкретно на един.
Вероятно вече сте се досетили за кого говорим, но все пак да уточним. Да – става въпрос за енергийния олигарх, политинженер и медиен монополист Иво Прокопиев, който от десетилетие се опитва да приватизира (след „Каолин“ и „Дамяница“) и демокрацията у нас, създавайки партии и формации като „Да, България“, „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ на конвейер и акуширайки им с помощта на изданията от машината за манипулации около кръга му „Капитал“. Същият Прокопиев, от когото се отказа дори Създателя му – Иван Костов, разобличил го като човек, използващ медиите си за очернящи кампании, печелене на поръчки и лобистки дейности.
На току що преминалите избори политекспериментите на Прокопиев претърпяха за пореден път поражение, което явно е поразило в сърцето или по-скоро в джоба и самия олигарх. Поне, ако се съди от залпа, бълван през последните дни от медиите под контрола му. Памфлетите, родени от журналистите от „мейнстрийма“ на разградския бос, определено са шедьоври в жанра, но въпреки трудния избор, един от тях определено заслужава палмата на първенството по надлъгване.
Откриваме го на страниците на флагмана на медийната машина за манипулации на Прокопиев – „Капитал“, където в напоителен ферман със заглавие „Швейцарските избиратели на ДПС“, авторите се опитват да внушат, че Движението е постигнало добрия си резултат на вота със „схеми“. Казваме внушат, защото никъде в обясненията не фигурира нищо по-различно от манипулации и съшиване с бели конци на тезиси, подходящи за фентъзи жанра, но не и за журналистиката.
Че за конкретни политици и техния задкулисен кукловод електоралният вот е като киселото грозде от народната приказка е пределно ясно. Както впрочем и защо в регионите, описвани в статията – Пазарджик и Благоевград, „Демократична България“ не взе нито един мандат, а ДПС – по два. Пределно ясно е също така и защо именно тези региони и резултатите на движението в тях са на мушката на „капиталци“.
Водач на листите на ДПС там бе Делян Пеевски - дългогодишният враг №1 на Прокопиев и кръга около него, превърнал се в такъв заради упорството, с което разкрива далаверите им и предлага законодателни инициативи, слагащи прът в схемите, с които от десетилетия тормозят държавата. Причините, поради които в тези, а в множество други райони на страната, избирателите дават все повече гласове за ДПС, а политекспериментите на олигархията като ДБ и ПП понасят поражения, са ясни и на самия Прокопиев, и на перодръжките му. И все пак, за да ги улесним в анализа, ето няколко конкретни причини за споменатите в статията резултати:
1. Знаете ли политици от колко партии през последните години са посещавали даденото за пример в нея село Бабяк в благоевградската община Белица? Формацията е точно една – ДПС. При това нейните представители се сещат за селото не само по предизборни кампании, а и извън тях. Както впрочем и по време на пандемията, когато даренията на консумативи, тестове за COVID и техника, направени от Делян Пеевски, стигнаха до огромна част от общините в България. Сред тях и Белица.
Олигархът Прокопиев, чиито медии по това време зовяха властите да се грижат не за здравето на хората, а за бизнеса, може и да е забравил това. Но жителите на тези общини явно не. Които впрочем имат вбесяващия за олигарсите навик да помнят, когато политиците мислят за тях не само по избори. И да не се връзват на жълтопаветнически номера като включване в кампанията на абсурдни с лошия си вкус атракции като возене на ромска талига (справка - Антоанета Цонева в Пазарджик) или с размахване на лопати по брандирани тениски и в компанията на гардове (Кирил Петков и хората му от ПП в Карловско).
2. Избирателите, особено във времена на криза, искат конкретни решения и действия, а не мантри „анти-“ някого. Това е добре да се помни и от пишман „демократи“ като водачът на листата на ДБ в Пазарджик Антоанета Цонева, която вместо да вземе поука от провала на партийния си лидер Христо Иванов в Търново миналата година, реши да печели тази година народната любов по същия модел, спуснат от кукловода им Прокопиев.
С мантри срещу архиврага на олигарха – Делян Пеевски. Резултатът е, че успя да снижи допълнително резултата на партията си в областта и да остане извън парламента.
3. И последно, но категорично не и по значимост. Да се опитваш да оправдаваш полицейските репресии на Бойко Рашков (бел.р. вътрешен министър по време на предния парламентарен вот – през ноември 2021 г.) срещу активисти на ДПС, изкарвайки ги нормален демократичен подход е подвиг, достоен за чекистите на Дзержински. Не малка част от избирателите в страната впрочем помнят тези времена и много добре знаят до какво водят те.
Добре е и Прокопиев и отрочетата му, въпреки номенклатурния си произход, да помнят това. Защото макар олигархът да успя приватизира по време на бандитския преход две от златните кокошки на българската икономика, опитите му за приватизиране на цялата ни демокрация са обречени на провал. При това не само заради паметта на обществото, а и заради факта, че маската му – неговата и на куклите му на конци, започна да се разпада не само в България, но и навън.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
