Кики прекали. Пак направи опит да овладее Темида. Депутатът с повдигнато обвинение за разпореждането на незаконния арест на Бойко Борисов - Кирил Петков си помисли, че може да кадрува в най-висшите среди на правото и държавата и вчера обяви, че кандидатурата на ПП-ДБ за конституционен съдия е Йонко Грозев.
Точно преди година името на съдия Йонко Грозев беше сложено от същия Кирил Петков на масата на преговори за бъдещ главен прокурор в настойчивите опити на ПП-ДБ да превземе прокуратурата.
Грозев е българският съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, чийто деветгодишният мандат изтече на 12 април 2024 г. , оттогава е безработен и умнокрасивите трескаво му търсят ново работно място, пише Епицентър.бг
Грозев бе изпратен през 2015 г. за наш представител в ЕСПЧ от бившия съпредседател на ДБ и провален политик Христо Иванов, когато, макар и за кратко, беше министър на правосъдието във второто правителство на Борисов.
С името на Йонко Грозев е свързан един от най-големите скандали в ЕСПЧ за конфликт на интереси.
Грозев завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1991 г., а през 1994 г. защитава магистърска степен по право в Харвардския университет, САЩ.
Още през 1992 г. е сред учредителите на Българския хелзинкски комитет (БХК), чиято правна програма оглавява от 1995 до 2005 г. Като правозащитен адвокат Грозев спечели емблематичното дело "Колеви срещу България".
През 2020 година като съдия Съда в Страсбург Йонко Грозев бе уличен от френския "Европейски център за право и правосъдие" в тежки зависимости с неправителствени организации, свързани или гравитиращи около международния финансов спекулант Джордж Сорос, като Фондация "Отворено общество" и различни клонове на Хелзинския комитет. Тогава 9500 европейци поискаха отзоваване на съдия Йонко Грозев и останалите му колеги от ЕСПЧ заради конфликт на интереси, припомня още "Епицентър.бг".
Шестмесечното разследване установило, че най-малко 22 от 100 съдии, които са работили в периода 2009-2019 г. в ЕСПЧ, са били бивши служители на мрежата от НПО-та, финансирани от фондации на Сорос.
В същото време 18 от тези магистрати, сред които и двамата български представители в този период – Здравка Калайджиева и Йонко Грозев, са разглеждали и са били част от съдебните състави по дела, инициирани или по които страна са били клонове на Хелзинския комитет, "Отворено общество" и други НПО-та.
Тогава в българските медии бяха припомнени факти, според които цялата процедура по избирането и изпращането на Йонко Грозев, проведена в края на 2014 г. и началото на 2015 г., е била предопределена и осъществена в конфликт на интереси. И това е било дирижирано от Христо Иванов.
Тогавашният български съдия в Страсбург Здравка Калайджиева е била принудена да подаде оставка преждевременно, за да освободи място за Йонко Грозев, който е бил негласният фаворит на тогавашния министър на правосъдието Христо Иванов, който при определянето на Националната комисия по избор на български съдия в ЕСПЧ, включил в състава й и Красимир Кънев, председател на Българския хелзински комитет.
Това е явният сблъсък на интереси, защото Красимир Кънев и Йонко Грозев са съоснователи на финансираното от Фондация "Отворено общество" НПО през 1993 г.
По време деветгодишния си мандат в ЕСПЧ Грозев активно лобира за прокарването на две стратегически неолиберални цели у нас – официализирането на хомосексуалните бракове и ограничаване независимостта на съдебната власт и особено на държавното обвинение.
Грозев не крие пристрастието си към българската прокуратура. Той има ключова роля в продължаващите повече от 20 години атаки срещу националните институции, особено органите на съдебната власт.
Като либерал „правозащитник“ Грозев положи особени усилия за приемането от България на Истанбулската конвенция. Страсбург приема няколко съдебни решения, с които България е осъдена, защото не позволява легализиране на хомосексуалните бракове.
Една от задачите на Грозев, докато е съдия в Страсбург, бе свързана с цялостното ерозиране на ролята на държавното обвинение в правната система у нас. Като съдия в ЕСПЧ Йонко Грозев остро критикува законодателната уредба за гражданска конфискация, вероятно и защото подкрепящите го у нас икономически кръгове имаха запорирани стотици милиони левове активи, чиито произход не можеха да обяснят.
Преди две години Йонко Грозев участва в решение на Съда в Страсбург, по което Цветан Василев, който продължава да се укрива в Белград, се опитва да докаже, че източената от кухи-фирми КТБ не е била финансова пирамида. Решението на ЕСПЧ бе използвано от Цветан Василев, за да се изкарва жертва на правосъдната система в България.
Преди три години Грозев участва в съдебен състав на ЕСПЧ, който осъди България по жалба на семейство Евгения и Николай Баневи, които не били част от „престъпна организация, занимаваща се с присвояване на активи, пране на пари и укриване на данъци“, за което са обвинени у нас. Така и те излизат жертви, още преди българският съд да се е произнесъл с присъда, а срещу прокуратурата се подема познатия рефрен, че тормози честните бизнесмени на прехода.
От биографията на Йонко Грозев е невъзможно да се изтрие, макар и позабравеното обстоятелство, че е бил адвокат на сепаратистката организация „ОМО Илинден“, която преди повече от 25 години се опитваше да се регистрира като политическа партия. В началото на века Конституционния съд отхвърля опитите за регистрация на партията, която се обявява за отцепване на Пиринска Македония от България. Организацията води и печели две дела пред… Съда в Страсбург, което й дава повод по-късно да води дела и пред българските съдилища.
В крайна сметка правосъдната система устоява на натиска и отхвърля категорично опитите за регистрация на антибългарска партия в България. Защитник на организация по тези дела е именно Йонко Грозев, когото Кирил Петков вижда в мечтите си като конституционнен съдия.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
