Прилагането или неспазването на нормите за прозрачност в управлението става средство за привличане на избиратели
Дни преди официалния старт на предизборната кампания за местна власт в изказванията на действащи и бъдещи кметове се появиха теми и проблеми, които досега отсъстваха от съдържанието на политическия дебат у нас. Тези, които сега се състезават за доверието на избирателите се сетиха, че има един закон, който задължава властта да казва на народа, какви ги върши и взеха да се вглеждат в делата на досегашните кметове и да анализират спазвали ли са те това си задължение. До този извод стигна екипът на Програма достъп до информация по време на работната среща с координаторите от страната, която се проведе в средата на септември във Велико Търново. Тя се проведе в рамките на проект „Увеличаване капацитета на неправителствените организации при търсене на обществена информация", подкрепен в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014.
Обзорът по региони показ, че пръв отвори темата независимият кандидат за кмет на Варна Чавдар Трифонов, който със заявление по ЗДОИ поиска общината в крайморския град да му отговори, налагани ли са на кметската администрация финансови санкции за неспазване на Закона до обществените поръчки. Сегашните управляващи, в чийто стол се е прицелил Трифонов не са отговорили нищо. Затова той зададе въпросите си и чрез медиите, като алармира, че според непотвърдена от кметството информация става дума за глоби от порядъка на 2,5 млн. лева. Пари, с които според него във Варна е могло да се построят две чисто нови училищни спортни зали.
Публичният дебат във Варна, в който ЗДОИ се използва като шпага в политическия дуел, не е прецедент. Справката показва, че дори действащият областен управител на Монтана е решил да събере информация от кмета на същия град, не като потърси сведенията по служебен път, а като подаде заявление по ЗДОИ. За да може след това да оповести на висок глас съдържанието на отговора или липсата на такъв.
Тези два случая показват променената публична среда у нас, в която желанието на хората управлението да е открито и прозрачно става все по-голямо и недоволството от скритите на тъмно схеми е все по-силно и прави жега за управниците.
В Разград, където също предстои предизборна кампания, още няма дебат, в който като оръжие да се използва темата за отчетността на властта, но дискусиите тепърва предстоят.
Що се отнася до практиките на местните управи по отношение на откритото и прозрачно управление, в нашия регион има широко за разораване поле. В анализа на Програма достъп до информация, свързан с активната прозрачност през 2015 година седемте лудогорски общини показват разнообразни постижения. Докато община Разград, която благодарение и на гражданската активност на Центъра на НПО в града години наред бе атакувана със заявления по ЗДОИ и многократно осъждана за отказан достъп, накрая промени отношението си към питащите. И през последната година успя да заеме 13 място в рейтинговата класация на ПДИ. Нещо от което другите местни управи в региона са на далечно отстояние. Така например според показателя Бюджетна и финансова прозрачност и интегритет община Самуил е успяла да набере едва 5 точки от възможните 25, изпреварена от Цар Калоян с една точка и общ бал 6.
Без да са миродавни тези и други оценъчни скали и класации, които могат да се намерят на сайта на Програма достъп до информация, показват дали и доколко властта в лудогорските общини е открита за гражданите. И дават възможност на претендентите за следващ мандат да размахат шпагата с въпроси, срещу тези които, не са давали достатъчно информация на обществото. Като не забравят приказката за стълбата, в която всяко изкачване нагоре е свързано с последващото слизане. Защото мандатите все пак имат край.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
