Четвъртък,

Калфин бил на метри от взрива в метрото

От: Администратор -
A
A
A

Вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин в деня на атентатите беше в Брюксел. В "Тази събота" той разказа как е преживял случващото се.

"Намирах се в Европейския парламент, точно между двата взрива пристигнах в Европейския парламент, това е съседна спирка на метрото до тази, на която беше малко по-късно този атентат и като влязох вече вървяха по социалните медии и по електронните новините", каза Калфин.

На въпрос дали се е чувствал на сигурно в ЕП, вицепремиерът отговори: В Европарламента - да, но цялото чувство, но не само моето, а и на всички, които видях в този ден в Брюксел, беше на някакво стъписване, защото това са места, през които всеки минава -семейството, приятели, познати. И тази станция на метрото, която е точно между европейските институции и летището, което бяха хората, които заминаваха на великденска почивка, тази неделя е католическият Великден. Това са познати места и се усещаш, че където и да си, терорът може да стигне.

"Аз не съм пряк свидетел на това, което става, но го усещаш около себе си. Попадаш в тази среда, в която загиват хора, невинни, заради безумните идеи на някои хора". Това беше по обяд, аз бях на заседание на групата „Монти", която се занимава с бюджета на ЕС. Когато излязох по обяд вече имаше полицейска акция, беше блокирано метрото, беше спрян градският транспорт, много улици бяха затворени от полиция, така и трябваше да бъде", допълни Калфин.

Ето и останалата част от интервюто на социалния министър Ивайло Калфин

Като разбрахте какво се е случило на кого първо звъннахте? Само да кажа, че и дъщеря ви Биляна и съпругата ви Цветанка учат и работят в Брюксел.

Съпругата ми същия ден се прибра в София, само че по друг път, не през Брюксел. На дъщеря ми звъннах да си стои вкъщи, веднага започнаха да се появяват указания. Някакъв спешен център ме намери, не знам как, и започнаха да дават указания какво да правят гражданите -да стоят там където са, да не излизат, съобщаваха, че транспортът не работи.

И Вие звъннахте на Биляна и казахте „стой си вкъщи"?

Да, тя не беше тръгнала. Имаше лекции от обяд, беше вкъщи, гледаше телевизия, гледаше какво се случва.

Какво коментирахте, каква беше реакцията?

Оказа се, че тези нейни състуденти, които са били в университета, целият ден са ги държали вътре в университета и на следващите дни отмениха занятията. Има стъписване, целта на терористите е да има заплаха, не мисля, че трябва да има уплаха, въпреки че много близко е опасността. Усещаш, че това не е приказка, не е история на 1000-2000 километра, а се случва до теб. И никой никъде в Европа не е защитен.

Сега мислите ли да се приберете със съпругата и дъщерята за известно време в България или там ще останете?

Не, няма смисъл, не трябва да се подаваме на страха, това е целта в крайна сметка на терористите -да сменим начина на живот, да започнем да се страхуваме от тях. Разбира се, надявам се българската полиция да направи това нещо. Ще има много по-сериозни мерки за сигурност, ще се опитаме максимално нормално да продължи животът, но и в Брюксел, и тук няма значение на кой къде са му роднините. Тук в София трябва да има повишена бдителност, без да се създава паника, разбира се. Не трябва хората да мислят, че сега тук има непосредствена опасност. Но виждаме какво се случва - терористът не пита.

Разхождал ли сте се в Моленбек?

Минавал съм с кола и един път отидох да прибера дъщеря ми от училище. Беше по-малка, аз 5 години докато бях депутат, затова ми е семейството в Брюксел, докато бях депутат в Европейски парламент от 2009 до 2014г. дъщеря ми учеше там, съпругата ми започна работа в комисията, повече време бях там, събота и неделя се прибирах в България.

А дъщеря ви какво правеше в Моленбек?

Имаха ученическо тържество в зала, наета в Моленбек, тя държеше да отиде с приятелки, още като отиде в тази зала, ми се обади, че трябва да я прибера, защото от станцията на метрото започнали да ги закачат няколко момичета, дърпали ги, намерил се един полицай, завел ги до залата, после някакви започнали да напъват да влизат в залата, в която са били учениците. Когато отидох, отвън бяха линейки, полиция, родителски автомобили да си приберат децата.

Това кога се случва?

Може би 2011-2012г. Но Моленбек не е квартал, в който е опасно да се върви, там живеят много емигранти, включително терористите, които са с марокански произход, вече са второ, трето поколение белгийци. И не бих казал, че това е гето. Те не са без работа, без образование, това са хора, които родителите им имат среден бизнес, те имат образование, което е нормално, не са хора от гетото, които са безпросветни и не знаят какво правят.

Ще се върнем на гетото. Нека само видим една снимка на Могерини, върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността в мига, в който тя научава за атентатите в Брюксел. Разстроена , плачеща Могерини. В същото време, господин Калфин, прочетох анализ на Боян Чуков, който беше външнополитически съветник на Сергей Станишев, когато беше премиер. Със сигурност го познавате и ето какво казва той: „Европа е селективна към трагедиите по света. Госпожа Могерини не плаче, когато колят гражданите на Израел по улиците, не плаче когато убиват деца, жени и старци в Донбас, тя не плаче когато хиляди африканци са взривявани и колени. Става дума за фалш и лицемерие. Това ли е Европа?

Ще си позволя да не се съглася с господин Чуков, който е един добър експерт, добре анализира много външнополитически процеси, но тук не е прав. Не става въпрос за фалш и лицемерие, а виждаш места и хора, с които до вчера си бил заедно, с които си минал предния ден. Просто усещаш тази опасност близо до себе си. Този терористичен акт на бежанците беше знаков. Неслучайно това са европейските институции, това е летището. Това има цел и тя е да се даде знак, че никъде в Европа никой не е защитен. Точно това търсеха терористите. Надали някой може да гледа хладнокръвно където да се случва - има война, дали ще е в Източна Украйна, някой друг район на света, не мисля, че можем да го свържем с лицемерието.

Колкото до гетото, малко да поразсъждаваме за това, доколко социалната изолация и бедността се превръщат в причина едни „нормални" хора да взимат калашниците и да се превръщат в терористи?

Това е една от причините, но не цялата. В смисъл, има страни, в които сред бедните с по-ниско образование хора се прокарват крайни идеи, включително екстремизъм, ислямски. Няма да забравя разговор с тунизийския ми колега, който казва, че събират от различни места нискообразовани бедни младежи, на които обясняват маса глупости, включително, че като се взривят ще отидат на небето и там ще имат един охолен живот с месечна заплата даже. Това може да мине някъде при безпросветни хора, но тези, които направиха атентатите в Париж и Брюксел, не са безпросветни. Това са хора с образование, те идват от семейства, които не са на социални помощи, изпаднали и т.н Тук става въпрос за огромната пропаст, която има в едно общество, което е допуснало религиозните, етнически различия да добият такъв размер.

Не ви ли притеснява, че нашето общество е на пропасти – на много бедни и на много богати. Някак изчезна онази златна среда, която социализмът беше създал. Не ви ли притеснява, че тази пропаст е хубава хранителна среда за всякакви радикални настроения, включително религиозни идиоти?

Факт е и сте много права, действително трябва да търсим въпросите и отговорите на това, което се случва, в неравенствата. Социализмът е хубаво нещо, има носталгия по него, има и по-съвременни тенденции. Наскоро бях на една пресконференция на международната организация на труда, което показва, че именно разтварянето на ножицата, увеличаването на социалните неравенства, всъщност ликвидира средната класа. Във всяка една държава, включително модерна развита държава, не остава средна класа, хората отиват в двете крайности, обществото се разделя и това е добра почва за всеки вид разделение – етническо, религиозно, лесно се разпалва искрата. Така че отговорът е - неравенствата са изключително опасен, взривоопасен елемент на обществото.

Питам ви и като социален министър, вярно ли е, че един бежанец, който приемаме на наша територия, ни струва много повече отколкото един пенсионер?

Честно да ви кажа много се нервирам на това сравнение.

Нервирате се, защото не е вярно или защото е вярно?

Не, защото не могат да се сравняват тези неща. Какво означава един бежанец струва толкова, един пенсионер толкова. Имаше едни идиоти, които казаха: „ А пък кучето в приюта струва еди колко си". Не може да се сравняват тези неща и тези хора. Пенсионерът е част от българското общество, човек, който търси да получи това, за което е работил и се е осигурявал. Там има маса проблеми с ниските пенсии заради много обяснения с всичко това, което се случва в България през последните 20 години. Един бежанец идва в България не защото сме го поканили, знаем по какъв начин идват бежанците. Ние имаме интерес, ако той реши да се задържи в България, под контрол, интегриран, затова разходите за настаняване и изучаване на български език, за подпомагане на който иска да започне работа, са полезни за обществото. А колко би платило обществото, ако тези хора не знаем къде са, как оцеляват, откъде се издържат и т.н, според мен е много по-опасно. Според мен няма никакво място за сравнение, България е по-добре да поеме разходите за бежанци, това, което прави в момента за настаняване, за прехрана, за насочване към работа, не дай си Боже да стане голям напливът на бежанци, тогава ще видим какво може да стане, възможностите ни не са безкрайни. Това е по-добре отколкото да не знаем кой къде е и на коя къща ще почука.

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички