"Посещението на представителите на Движението за права и свободи (ДПС) в Турция е стъпка в опитите за възстановяване на близки отношения с управляващата Партия на справедливостта и развитието – (ПСР)". Това заяви анализаторът по международни отношения доцент д-р Кадир Йозлем, който коментира за БТА посещението в Анкара и Истанбул на делегацията на ДПС начело с лидера Мустафа Карадайъ. В нея участваха зам.-председателят на ДПС Ахмед Ахмедов и евродепутатът от ДПС Илхан Кючюк.
ВИЖ ОЩЕ: Карадайъ разговаря с Ердоган
"Сигнали за това бяха подадени на последния конгрес (има се предвид националната конференция на ДПС през декември м.г., на която Ердоган поздрави делегатите в специално видеобръщение - б.а.) и се утвърдиха в рамките на това посещение", добави Йозлем.
ВИЖ ОЩЕ: Карадайъ се среща с Ердоган в двореца
Визитата съвпадна с решението на ЦИК за увеличаване на броя на избирателните секции в чужбина и респективно в Турция (от 35 на 58) за предсрочния парламентарен вот на 11 юли.
ВИЖ ОЩЕ: Карадайъ положи венец пред гроба на Ататюрк
"Този фактор отново изведе на преден план значението на гласовете от Турция за ДПС. В момент, когато позициите на Движението за права и свободи са притиснати в контекста на българската вътрешна политика, се подсилва значението на това посещение, което има смисъла на отваряне към Турция", посочи анализаторът.
ВИЖ ОЩЕ: Карадайъ разговаря с председателя на турския парламент
Посещението на представителите на ДПС не бе обявено официално от турска страна, но те бяха приети на най-високо ниво в турската държава. Кулминацията бе срещата с президента Реджеп Тайип Ердоган. На нея присъстваха личности от най-близкото обкръжение на държавния глава - външният министър Мевлют Чавушоглу, ръководителят на Дирекцията по комуникации към президентството Фахреттин Алтун, президентският говорител Ибрахим Калън, бившият министър на вътрешните работи Ефкан Ала, сега заместник-председател на ПСР, което е сигнал за важността на водените разговори от гледна точка на Анкара.
Гостите разговаряха отделно с министъра на външните работи Мевлют Чавушоглу, с председателя на Великото национално събрание на Турция Мустафа Шентоп, както и с отговорни представители на управляващата ПСР.
Акцент бе и срещата с лидера на основната опозиционна сила - Народнорепубликанската партия (НРП), Кемал Кълъчдароглу и отговорни представители. ДПС дълги години поддържа близки отношения със структурите на НРП чрез по-голямата част от асоциациите на изселниците от България, голяма част от които са гласоподаватели и на ДПС.
Пристъпването към сближаване на ДПС с Анкара идва след доста продължителен период на вакуум.
През 2016 г. Ердоган бе приел лидера на опозиционната на ДПС партия ДОСТ Лютви Местан, имаше срещи и с Касим Дал и Корман Исмаилов от Народна партия "Свобода и достойнство" /НПСД/, които в един период бяха подкрепяни от структурите на управляващата ПСР, но това остана в миналото.
Като изключим срещите на Ердоган с Бойко Борисов /последната бе в началото на март 2020/, Мустафа Карадайъ е фактически първият политически лидер от България, който бе приет от турския президент през последните няколко години.
За какво бяха разговорите
Срещите и разговорите на делегацията с турските политици бяха закрити за медиите, вероятно поради факта, че посещението не бе обявено за официално и информациите бяха доста оскъдни, основно в рамките на протоколните.
Изключение бе Анадолската агенция, държавната информационна агенция на Турция, която предаде подробности от разговорите на делегацията с Мустафа Шентоп.
Акцентирайки на значението на вота на 11 юли, Мустафа Карадайъ е посочил, че целта на ДПС е да получат най-малко 50 хиляди гласа от Турция след отпадането на ограничението от 35 избирателни секции на предишните избори и да вкарат най-малко 40 депутати в новия български парламент.
Той специално се е спрял на проявите на национализъм в България, които по думите му се подхранват от антитурската омраза и са тревожен проблем.
По време на разговора са били обсъдени и проблемите във връзка с преподаването на турски език в българските училища като свободно избираема дисциплина.
"Това е много сериозен проблем. Смятаме, че ако се установи сътрудничество между образователните министерства на двете страни, това може да спомогне за решаване на проблема с учебниците на турски език за нашите училища, тъй като имаме сериозни трудности. Нашето поколение ги изпита на гърба си, дано новите поколения не се сблъскват с тях," е посочил още той.
По думите на председателя на ВНСТ Мустафа Шентоп, особено важно е осигуряването на необходимите условия от турската страна за спокойното упражняване на правото на вот от гласоподавателите в Турция с българско гражданство.
"Турция в това отношение има опит. Както на вота на 4 април, така и на 11 юли ще бъде направено всичко необходимо, за да премине гласуването спокойно. Нашето желание е гражданите от турски произход в България да се ползват с правата на равноправни граждани, които са защитени от конституцията. Като председател на ВНСТ очаквам вашето съдействие за активизиране на контактите между парламентите на Турция и на България, на съответните комисии и Групи за приятелство на фона на нормализирането след епидемията от КОВИД-19, което ще бъдат от полза за развитието на нашите двустранни отношения", е заявил турският парламентарен председател.
Шентоп е отправил покана до Ива Митева, която бе избрана за председател на Народното събрание след изборите на 4 април, да участва в Осмата парламентарна асамблея на Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа, която ще се проведе под домакинството на ВНСТ в края на юни в Анталия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
